Проф. Цветалина Танкова: Над 40 на сто от хората с диабет не подозират за заболяването си

Проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, e началник на Клиниката по диабетология, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”, Клиничен център по ендокринология, МУ, София. Завършила е Медицинска академия - София с пълно отличие и Хипократов медал през 1984 г. През 1990 г. става “доктор по медицина”, а през 2012 г. - „доктор на медицинските науки”. Има специалности по вътрешни болести и по ендокринология и болести на обмяната. От 2011 г. е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт. Специализирала е по проблемите на захарния диабет във водещи европейски клиники - Женева, Лондон, Оксфорд, Кеймбридж, Копенхаген. Има над 170 публикации в научни списания и над 320 участия в научни форуми. Научните й трудове са цитирани над 3000 пъти в чуждестранни издания. През 2013 г. издава учебник „Захарен диабет“. Лектор е на курсове за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в Русия, Хърватия, Унгария, Сърбия, Румъния, Словения. Организатор на курс на EASD в София през 2015 г. Ръководи и участва в множество национални и международни научни проекти в областта на захарния диабет.

- Проф. Танкова, Вие ли избрахте диабетологията или тя Вас?

- След като завърших медицина, имах желание да се занимавам с ендокринология. Кандидатствах за аспирантура на тема в областта на захарния диабет и така тръгнах по пътя на диабетологията, по който вървя вече 30 години. Но и ако сега трябва да избирам, отново бих поела в тази посока. Диабетологията е сериозно предизвикателство, тъй като е една от най-динамично развиващите се области на медицината.

- Защо все по-често се говори за диабета като за сърдечносъдово заболяване?

- Да, така е. Захарният диабет е свързан с 2-4 пъти по-висок риск от макросъдови заболявания – инфаркт на миокарда, инсулт, периферна съдова болест, и с 2-3 пъти по-висок риск от сърдечносъдова и обща смъртност. Хората със захарен диабет тип 2 имат еднакъв риск от сърдечен инцидент с хората без диабет, които вече са имали сърдечен инцидент, поради което захарният диабет се приема за еквивалент на коронарна болест на сърцето. Около 2/3 от всички пациенти със захарен диабет тип 2 умират от сърдечносъдови заболявания. 

- Какво е предиабет и може ли процесът да бъде стопиран?

- Предиабет е сборно понятие, включващо две състояния – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс, които заемат междинно място между нормалната кръвна захар и захарния диабет. Предиабет е свързан с риск от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. Данните от редица проучвания показват, че чрез активна намеса в тази фаза - чрез промяна в начина на живот и при необходимост включване на определени медикаменти, е възможно обратно развитие на предиабета и превенция на прехода му към захарен диабет.

- Каква е причината дори в развитите страни около половината болни да не подозират, че имат диабет?

- По данни на Международната диабетна федерация около 40% от хората с диабет в световен мащаб са недиагностицирани. Аналогични са данните и за нашата страна. Захарният диабет е коварно заболяване, тъй като  в мнозинството от случаите с нищо не подсказва за съществуването си. А хората обичайно търсят медицинска помощ по повод на някакво оплакване. И така, нищо неподозиращ, човек може да живее с това заболяване в продължение на години и заболяването да се установи за първи път по повод на някое вече развило се усложнение – проблеми със зрението, язва на стъпалото, инфаркт, инсулт. Изключително важно е захарният диабет да се установи навреме. Необходимо е хората да са информирани относно рисковите фактори за диабет, както и относно признаците на заболяването, за да могат своевременно да вземат мерки за откриването му. Препоръчва се провеждане на системен скрининг за захарен диабет сред лица с наличие на рискови фактори, а това са  хората с наднормено телесно тегло или затлъстяване; с първостепенен родственик/родственици, страдащи от диабет; с високо кръвно налягане; със сърдечносъдово заболяване; с повишени нива на мазнините в кръвта – холестерол и триглицериди; с установявана по-рано повишена кръвна захар или наличие на предиабет; със синдром на поликистозни яйчници; жени, които са родили дете с тегло над 4 кг или са имали повишена кръвна захар по време на бременност. Тези хора трябва периодично да провеждат изследвания, въпреки че нямат никакви оплаквания. Наши изследвания в Клиниката по диабетология през последните 10 години при над 4500 лица с наличие на поне един рисков фактор за диабет показаха, че над 40% от тях имат някакво отклонение в кръвната си захар - предиабет или диабет, а 17% са със захарен диабет. Това е изключително висока честота и налага много сериозно отношение към проблема.

- Защо вече вторият тип диабет не се нарича „старчески“, както се водеше дълги години?

- Това понятие отпадна, тъй като се установи, че заболяването може да се изяви във всяка възраст, включително и при деца. А причината е, че рисковите фактори за диабет - наднормено тегло и затлъстяване, както и нездравословно хранене и заседнал начин на живот, се наблюдават още в детска възраст.

- Доколко сме „осъдени“ на диабет от гените си и каква е ролята на начина на живот? Ако родителите са диабетици, има ли шанс децата им да не развият болестта?

- Захарен диабет тип 2 се разглежда като заболяване с комплексна генеза, при което генетичните фактори определят предразположение към развитието му, върху което действат факторите на околната среда – стрес, прием на нездравословни калорични храни, ограничена физическа активност. Наличието на родител/и с диабет увеличава риска от развитие на заболяването, но при спазване на здравословен начин на живот с адекватен хранителен режим и физическа активност и поддържане на нормално тегло може значимо да се редуцира този риск и да не се стигне до развитие на заболяване.

- Известно е, че в лечението през последните години има сериозен скок – в какво всъщност се изразява той?

- Диабетологията се развива изключително интензивно. Непрекъснато се откриват нови фактори и механизми, които участват в развитието на захарния диабет и неговите усложнения. И това определя насоките в разработването на нови терапевтични средства. От откриването на инсулина и първата инжекция през 1922 г. са разработени различни инсулинови препарати. В практиката широко навлязоха инсулиновите аналози, с които се постига по-физиологично заместване на инсулиновите нужди на пациента. Все по-широко приложение намират инсулиновите помпи. Търсят се алтернативни пътища за въвеждане на инсулина, за да се избегнат инжекциите - перорален, букален (през устната лигавица), инхалаторен (чрез вдишване). Очаква се сериозно развитие на трансплантацията на бета-клетки на панкреаса, както и на приложението на стволови клетки за лечение на захарния диабет. Инкретин-базираната терапия навлезе в клиничната практика преди 8 г. и понастоящем доста пациенти използват тези медикаменти, които оказват влияние върху няколко от патогенетичните механизми в развитието на захарен диабет тип 2. Използват се и т.нар. инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2, които имат редица допълнителни предимства освен снижението на кръвната захар – снижение на артериалното налягане и телесното тегло, сърдечносъдови ползи.

Захарният диабет е коварно заболяване, тъй като  в мнозинството от случаите с нищо не подсказва за съществуването си

- Възможно ли е един диабетик да има нормално качество и продължителност на живота?

- Една от основните цели на лечението на захарния диабет е осигуряване на продължителност и качество на живот на хората с диабет, еднакви с тези на хора без диабет. Действително е възможно хората с диабет да живеят напълно нормален живот с диабета и въпреки него.

- Какво е равнището на съвременната българска диабетологична школа, има ли разлика с това, което правят на Запад?

- Развитието на основните направления на диабетологията в България - превенция, диагноза, контрол, самоконтрол, лечение, остри и хронични усложнения, следва международните стандарти и препоръки. С гордост искам да подчертая, че България е една от страните в Европа с най-добър достъп на пациентите до съвременната терапия на захарния диабет. Имаме възможност да прилагаме най-новите постижения на съвременната диабетология (инсулинови аналози, DPP-4 инхибитори, GLP-1 рецепторни агонисти, SGLT2 инхибитори) в ежедневната клинична практика, независимо че се изписват по сложна процедура съобразно действащи изисквания на НЗОК.