Надка Бояджиева: Епигеномиката ще ни позволи ранна профилактика

Акад. проф. Надка Бояджиева е ръководител на Катедрата по фармакология и токсикология на Медицинския университет в София, повече от 20 години е гост-професор в университета на Ню Джърси, в момента заедно с екипа си там се занимава главно с научни проекти. Като млад лекар е започнала кариерата си в кардиологично отделение. Тя е академик на Българската академия на науките и изкуствата, директор на Центъра по медицина към БАНИ.

- Проф. Бояджиева, кое е най-модерното изследователско поле във Вашата специалност?

- Фармакологията е специалност, която обхваща всички лъчове на медицината и всеки лъч има своите съвременни теми. Като катедра имаме традиции в няколко големи направления – лечение и изследвания на заболяванията на мозъка и неврологични проблеми, кардиология, ендокринология. С моите екипи (и в САЩ, и в България) работим активно в областта на раковите заболявания, както и върху въпроса как лекарството действа върху генома. Тоест, когато човек използва продължително определени лекарства, влияят ли те върху гените и може ли това да се унаследи като промяна в поколенията. Говорим за фармакогеномика и епигеномика. Епигеномиката е съвременно направление, бъдещата възможност да правим ранна профилактика и ранна диагностика на заболяванията. Работим много върху мозъка, върху хроничния алкохолизъм, свързан с увреждания на мозъка, водещо направление в изследванията ни са и наркоманиите.

- В коя област се търсят най-интензивно нови лекарства, къде можем да говорим за пробив?

- В областта на автоимунните и раковите заболявания – като цяло в света има бум на заболеваемостта от тях. И безспорно в областта на хроничните ендокринни болести – захарен диабет и щитовидна жлеза. Значимият пробив във фармакологията е създаването на нови лекарствени средства за определени таргетни молекули в организма, които да действат специфично, без да увреждат повече органи. Примерно такива са медикаментите за автоимунните заболявания. През изминалото столетие се създадоха много лекарства, но те имат вредност, странични, нежелани ефекти върху много органи – защото действат върху функции в целия организъм.

Много актуална е работата върху лекарства, които да намалят резистентността на онкоболните към химиотерапия. Излизат на преден план нови молекули. Примерно едно известно лекарство като „Верапамил“, което се използва при сърдечносъдови заболявания, масово се използва в онкоклиниките в света за намаляване на резистентността на туморите към медикаментите. И новото лечение спасява милиони хора от вредата и от неефективността на химиотерапията.

- Интригуващ е въпросът могат ли лекарствата да променят човешкия геном.

- Промяната в генома може да бъде под влиянието на различни вещества, които да се „вмесят“ в ДНК молекулата. И тогава се получават различни по вид мутации. Това е известно от години. Например уточнено е за много лекарства, че могат да доведат до мутации. Но новото направление, което се разраства силно, визира епигенома – без да се засяга ДНК молекулата, се нарушават пръстените й чрез химични реакции. Тогава се нарушава и генът, това е епигеном – химически реакции, които променят пръстените и това нарушава функционалната роля на ДНК. Като пример, ако имаме нарушение в пръстена за ген, който е отговорен за продукция на инсулин, това може да се унаследи през поколение. Епигенетиката е най-интересното разковниче. Унаследяването е не в първо и второ, а понякога чак в трето поколение. И най-неочаквано ще се яви диабет, защото е увреден генът, отговорен за инсулиновата продукция. И в идните 5-6 години изследователите ще установят как много лекарства влияят върху епигеноми, извън самото ДНК. Защото, когато се произвежда лекарство, задължително го изследваме за това как влияе върху ДНК веригата, но не го изследваме за споменатите пръстени, човешкия епигеном. Има много сериозен напредък в методите за установяване. И перспективата е да можем да предпазим милиони хора по света от развитие на дадено заболяване.

Хората, които не си доспиват или имат продължително променен ритъм с будуване нощем, страдат по-често от ракови заболявания

- Какво доказва генетиката за алкохолизма?

- Хроничният алкохолизъм продължава да бъде в някои отношения табу за науката. Защото знаем, че той се дължи на генетично унаследен алкохолизъм. Сега вече знаем – с екипа, с който работя в САЩ, го доказахме за първи път - че има епигеном в хроничния алкохолизъм. Тоест в семейство, в което съвсем не очакват при юношата да се развие алкохолизъм, той започва още от 15-годишен да употребява големи количества алкохол. Това е епигеном, унаследен през 2-3 поколения. Ако някоя прабаба е пила минимални количества алкохол в първите 5-6 месеца от бременността, това може да окаже влияние. В момента ново направление в изследването на алкохолизма и наркоманиите са микропротеини, които се вмесват в механизми на алкохолната зависимост на ниво мозък. Защото алкохолизмът е вид пристрастяване – не така жестоко и тежко, както наркомания с морфин, амфетамини, кокаин, – но той убива.

- Човек може наследствено да бъде обречен на такава зависимост?

- Това е интересен въпрос, който има две страни. В нашия организъм са заложени различни механизми, но те може да са спящи и да не се активират с цели генерации. Има например последни доказателства, по които се дискутира, че в египетските мумии се откриват концентрации на наркотични вещества. Но тогава такива растения не са отглеждани по тези места. И се смята, че способността да се развие наркомания идва от активиране на структури в мозъка, които да отговорят на действието на опиума, на кокаина и т.н. Имаме система, която регулира мозъка, но когато внесем тези вещества, тя реагира и се доразвива в поколенията. И така поколенията създават системата си за зависимост.

- Отговаря ли се така на въпроса защо някой пие цял живот по чаша, а друг загива от алкохолизъм?

- При хроничния алкохолизъм говорим за няколко групи хора. Едните наричаме с нашенската дума пияници – те могат да пият доста на маса, но после с дни могат без алкохол. Те нямат в мозъка развита система, която да ги води към пиене всеки ден. Тези обаче, които пият всеки ден и изкачват стълбата на увеличената доза от употребеното вещество, стигат до това, което наричаме зависимост (същото се отнася и до наркотиците). Отговорът на въпроса ви е - търсят се механизмите в мозъка. Но напоследък на международните конгреси по алкохолизъм и наркомании се поставя темата за перифериите на тялото, за търсене на механизми и в черния дроб, и в бъбреците, които способстват на мозъка да се развие хроничен алкохолизъм и наркомания. Тази връзка, мозък - периферия, е по-доказана за опиатите и по-слабо все още за алкохола.

- Медицината на път ли е да се справи с такъв огромен социален проблем?

- Ние се справяме. Например екипът, с който работя в САЩ, започна проучване по моя инициатива на веществото налтрексон. За първи път доказах, че то подобрява имунната система при алкохолизъм (алкохолиците имат изключително занижени имунни функции). То намалява и степента на алкохолизъм. Има връзка между имунната система и алкохолизма. Ако успеем да подобрим имунната система, желанието за алкохол намалява. И това се установи при пациенти и вече в САЩ и на други места по света се прилага. Дори в САЩ  при деца на майки алкохолички започват още от ранна възраст да дават по определена схема налтрексон, за да предотвратят желанието за алкохол по генетичен механизъм. С налтрексон лекуваме морфиновата зависимост. Той хем предпазва от нея, хем помага на периферните имунни клетки, които са много важни, наричат се „естествени убийци“. Те са първата ни защита. И има десетки цитирания на публикацията на нашия екип, че налтрексонът, освен че спира желанието за алкохол, подобрява и функцията на тези клетки, които „хващат“ бактерии, вируси, туморни клетки при метастазиране и ги разграждат.

- А за тази първа защита как да се грижим?

- Доказахме, че тези клетки се възстановяват през нощта. Хората, които не си доспиват или имат продължително променен ритъм с будуване нощем, страдат по-често от ракови заболявания, защото клетките, естествени убийци, са слаби. Тази наша първа защита се активира и от бетаендорфина, вещество, което се секретира в мозъка, когато той изпитва удоволствие – независимо от какво.

- Напоследък обаче стресът надделява, а се сочи и като източник на всички болести.

- По повод голям международен проект в помощ на хората със затлъстяване и преддиабет разработихме с моя сътрудничка антистресова програма. Помогнахме на много хора, 1450 души направиха интервю със скрининг, при немалко открихме диабет, а с 370 души в риск от диабет в момента работим. Става въпрос за обучителна програма – как в ежедневието хората да намалят стреса и да щадят здравето си. Целият свят се насочва по този път - как да си помогнеш сам, да се предпазиш от дефектите на околната среда.