Напредък в лечението на белодробния рак

Петър ГАЛЕВ
София - Виена

Въпреки че е сред най-разпространените злокачествени заболявания, ракът на белия дроб не привлича в достатъчна степен общественото внимание и познанията за това заболяване сред хората са оскъдни, заяви пред в. „Животът днес“ Стефания Валоне, представител на организацията „Жени срещу белодробния рак в Европа“. В същото време статистиката е безмилостна: в световен мащаб всяка година се откриват 1 милион и 800 хиляди нови случая на белодробен рак, а милион и 600 хиляди умират от заболяването. В Европа 400 хиляди заболяват всяка година, а 354 хиляди пациенти загиват.

Основните проблеми с рака на белия дроб са липсата на отчетливи ранни симптоми, късното откриване, липсата на специфични методи за скрининг. Освен това не става въпрос за едно заболяване, а за много различни форми, които изискват различни подходи в лечението и имат различна прогноза.
След 10 години, в които медицината не можа да отбележи напредък в лечението на заболяването, вече има светлина в тунела.

Във Виена пред журналисти от цяла Европа медицински специалисти, учени и изследователи от иновативната германска фармацевтична компания Бьорингер Ингелхайм представиха нов медикамент, който атакува най-разпространената форма на белодробния рак, при това на клетъчно и на молекулно ниво. Новооткритото активно вещество, известно под наименованието nintedanib (който се съдържа в лекарството Vargatef®), вече е одобрено за употреба в Европа в комбинация с химиотерапия при пациенти с локално авансирал, метастатичен или рецидивирал аденокарцином на белия дроб след първоначалната химиотерапия.

Важно е всеки пациент с белодробен рак да бъде изследван, за да се установи дали е подходящ за новата таргетна терапия. Таргетните терапии се осъществяват чрез лекарства, които са създадени за прецизно откриване и атакуване на конкретни ракови клетки чрез блокиране на техния растеж, деление и/или възможността им да се разпространяват из тялото, причинявайки метастази. Крайната цел на такова лечение е да се постигне по-добър ефект при по-малко странични ефекти.

Ето какво заяви пред екипа ни съоткривателят на новата лекарствена молекула nintedanib д-р Франк Хилберг, старши научен експерт в Бьорингер Ингелхайм:

Зад всяко ново лекарство, преди да достигне до пациентите, стоят дълги години на проучвания и изследвания от страна на огромни екипи. Конкретно програмата за търсене на нова молекула, която да блокира неконтролираното разрастване на кръвоносни съдове в туморните тъкани, започна през 1998 г. Открихме веществото, което нарекохме nintedanib, през 2000 г. и от тогава то премина през множество изключително строги предклинични и клинични проучвания, за да се стигне до одобрението от Европейския регулаторен орган през 2014 г. В момента в сътрудничество с много международни изследователски центрове проучваме дали новата молекула ще бъде ефективна и срещу злокачествени процеси в други органи освен белия дроб. Досега получените резултати ме правят оптимист. Надявам се в обозрими срокове да предложим на пациентите нови възможности за справяне с онкологични заболявания.

Д-р Андерс Мелемгаард, онколог, Университетска болница „Херлев“, Копенхаген
- Д-р Мелемгаард, защо в огромния процент от случаите белодробният рак се открива толкова късно?
- Защото много от симптомите са доста слаби в началото и не са специфични. Те съвпадат до голяма степен с това, което един пушач например изпитва от години – хронична кашлица, известен задух, повишена уморяемост. А повечето пациенти с белодробен рак са пушачи. Те не могат да усетят, че нещо различно се случва в организма им. Но и други признаци не се свързват лесно с онкозаболяване на белия дроб. Ако човек го боли в областта на плешката, нормално е да смята, че има някакъв проблем с мускулите или костите. Но понякога ракът притиска нервни коренчета още преди да е дал други симптоми. И когато все пак човек отиде на лекар, вече заболяването е твърде напреднало.

- Как лекувахте пациентите преди десет години?
- Имахме твърде малко терапевтични възможности, конкретно при рака на белия дроб. Прилагаше се основно лъчелечение, защото чрез него сравнително добре се контролираха симптомите, но това не повлияваше особено хода на заболяването. Нямахме добри опции за химиотерапия. След това се появиха възможностите за първа линия химиотерапия и по-късно за втора линия, но това лечение беше свързано с доста странични ефекти, което ни притесняваше. Днес нещата се развиват много по-добре. Разполагаме с нови медикаменти, които са наистина нискотоксични и ни дават шанс да удължим живота на пациентите при по-високо качество.

- Какво е мнението ви за имунотерапията?
- Все още няма убедителни данни дали тя повлиява реално преживяемостта при рак на белия дроб. Проучванията продължават.

Какво очакват пациентите с онкологично заболяване на белия дроб?
Стефания Валоне, „Жени срещу белодробния рак в Европа“:
Да живеят по-дълго и да се радват на близките си
Да се забави прогресията на заболяването и силата на симптомите
Да не изпитват болка
Да могат да се върнат към обичайното си всекидневие
Да се лекуват по възможност чрез перорални медикаменти, които не налагат болничен престой, за разлика от венозните процедури
По-малко странични ефекти от лечението

Сподели във Facebook