Нарушенията в паметта са тревожен симптом

С проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология в МУ, София, разговаря Галина Спасова

- Проф. Трайков, правилно ли във всекидневието, когато някой започне да забравя, казваме „хванала го е склерозата”?
- Не. За нас, лекарите, склероза означава мозъчносъдова болест, увреждане на съдовете и затруднено доставяне на кръв за мозъка. Не е задължително съдовете да се запушват, могат да станат по-нееластични. Така че за склероза става дума само в 20-25 процента от случаите, когато човек над 65-годишна възраст започне да забравя в ежедневието. Но нека да кажем така - от тези, които се оплакват, че забравят, 40 процента са си здрави възрастни хора. Останалите 60 процента са пациенти, които ще развият различна форма на деменция. Изводът какъв е? Това забравяне не бива да се приема за нормално, съпътстващо ЕГН-то, и да се подценява и пренебрегва. Ако човек на такава възраст или роднините му забележат промени в ежедневието, свързани на първо място с нарушена памет, трябва да потърсят невролог.

- Какво точно е деменцията?
- Деменцията в никакъв случай не е нормална промяна на интелекта. Кое е нормата? Всички с възрастта забавяме мисловната си дейност. Това е нормално и в никакъв случай не се отразява на обема на запомняната информация, а само на скоростта. По-трудно се превключва от една дейност на друга или се движат две-три дейности едновременно. Деменцията не е забавяне на обработката на информацията, свързано с възрастта. Деменцията означава нарушение на паметта, но и на поне още една друга функция – като езика, практическите умения, познавателните възможности. Като задължително условие е нарушенията да са толкова тежки, че да започват да пречат на ежедневното функциониране.

- А в какво се изразява проблемът с езика?
- Трудно намиране на думите, не на имена - това е най-честият симптом, но не е страшен. Другото е обедняване на речта. Тя става по-лаконична, което съвсем не е характерно за възрастните. И когато хората започнат да не могат сами да се облекат, да си приготвят храната и т.н., това е много късна фаза. Ние искаме да хванем по-ранни симптоми.

- Има ли доказани дейности, забавящи стареенето на мозъка?
- Най-добрата дейност е четенето, независимо на какво - книга, вестник. Телевизията не може да го замести, защото дава наготово, не стимулира представността. А мозъкът има нужда да впрегне представността. Освен четене препоръчваме учене на чужд език, свиренето на инструмент, някакво творческо занимание. Неслучайно в развитите страни се формират такива групи по интереси сред възрастните хора – но за жалост това рядко става у нас. Нещо, което не бива да пренебрегваме, е физическата активност. Дълги години мислехме, че е важно само за здраво сърце, но се оказа, че е много по-важно за мозъка. Половин-един час ходене всеки ден е достатъчно.

- Известни ли са хранителните вещества, подпомагащи мозъка?
- През последните години активно се говори за хранителен режим, който би могъл да има профилактично въздействие. Повод станаха проучвания отпреди десетина години, показващи, че средиземноморската диета е изключително полезна за мозъка и намалява риска от развитието на деменция, в това число и на алцхаймер. След като възрастта е първият рисков фактор, а за други знаем със сигурност, че са рискови за развитие на деменция - като високо артериално налягане, дислипидемия, - то ние за първи път заговорихме и за т.нар. хранителен подход в профилактиката на комуникативните нарушения с нелекарствени продукти. За този подход при профилактика преди 20 години не се говореше въобще, беше научна фантастика. Както имаме оценка за риск за развитие на сърдечен инфаркт, така имаме достатъчно основание да разработим оценка на риска за развитие на деменциите. И да предложим на хора с такъв риск профилактика с хранителни добавки, стига да са качествено направени. А защо не и на останалите, след като става дума за вещества, които нормално се намират в храната ни, но по една или друга причина може да отсъстват или да се резорбират по-трудно. Профилактиката с хранителни добавки е вече широко разпространена.

- Има ли нещо вярно в това, че забавянето на мисловния процес се дължи не толкова на стареенето на клетките, колкото на многото натрупана с годините информация?
- Не е точно така. Ние имаме начини в днешно време да измерим и установим с голяма точност коя би била причината. Дали става въпрос само за затормозен достъп до информацията. Има нещо вярно, доколкото всичката информация, която е минала през очите и през мозъка ни през целия наш жизнен път - тя е там, в мозъка. Всичко е въпрос само на достъп до нея.

Сподели във Facebook