.jpg)
Нарът – шампион по съдържание на антиоксиданти
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
През последните години нарът се превърна в един от символите на късната есен. След неговата поява вече могат да се очакват и първите снежинки. Факт е, че само преди по-малко от две десетилетия този екзотичен плод у нас беше рядкост и на неговия превъзходен вкус и благотворно въздействие се радваха малцина.
Интересът към нара в света нарасна неимоверно в края на миналото столетие, когато редица изследвания установиха, че той всъщност е истинска съкровищница на полезни за човешкия организъм нутриенти. Само през последното десетилетие в света са публикувани над триста научни работи, посветени на състава, свойствата и физиологичното действие на нара. Това доведе до рязко увеличаване на търсенето и предлагането на този плод по целия свят.
Нарът е храст или дърво, достигащо до 6 м височина, цъфтящо с красиви звънчевидни, оранжево-червени цветове. Плодовете му са едри (10-15 см в диаметър), овални, жълто-червени на цвят, изпълнени с множество (800-1000) рубиненочервени, подредени в стройни редици сочни зърна, всяко от които съдържа малко семенце.
Благодарение на наличието на такъв огромен брой семена
в много народи нарът е символ на богатство и благополучие.
И в наши дни в съседна Гърция пред младоженците пръскат зърна от нар с пожелание за берекет и плодовитост. Латинското наименование на нара (Punica granata) води началото си от едно от имената, под които този плод бил известен в древния Рим – punicum granatum. Римляните наричали пунийци финикийците, преселниците от Мала Азия в Северна Африка, които около осем века пр. н. е. основават държавите Картаген, Утика, Лептис-Магна и др. По това време се смятало, че най-добрите плодове се раждат именно в земите на пунийците. А втората част на наименованието – granatum, означава зърнист. Любопитно е, че от тази част на латинското наименование на нара произлиза името на красивия испански град Гранада в автономната област Андалусия. С него е свързано и наименованието на боеприпаса – граната, първообразите на който по форма са наподобявали нара и са били изпълнени с множество разпръскващи се при взрива осколки.
Едно нарово дърво ражда средно 50-60 кг плод. Световното производство на нар се оценява на близо 3100 хиляди тона. Заетата с тази култура площ е около дванадесет милиона декара и нараства всяка година. Най-големи производители са Индия, Иран, Афганистан, Пакистан, Китай и т.н.
Сладкият вкус на зърната на нара се дължи на съдържащите се в тях въглехидрати (до 20%),
сред които преобладават простите и лесноусвоими захари глюкоза и фруктоза, а възкиселият – на органичните киселини (до 10%) лимонена, ябълчна, винена, оксалова, янтарна, борна и т.н. Поради значителното съдържание на киселини нарът не се препоръчва на страдащи от язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит и панкреатит. В месестата част на зърната се съдържат и голям брой ценни за човешкия организъм витамини – А, С, В1, В2, В5, В6, В9, В12, К, Р и др., както и важни минерали – калций, магнезий, желязо, мед, манган, хром, никел, силиций, фосфор, йод и т.н. Високото съдържание на важните за кръвотворния апарат витамини (C, В2, В6, В9, В12) и минерали (желязо, мед, кобалт и др.) предопределя голямата ефективност от консумирането на този плод при малокръвие, както и за намаляване на негативните последствия от лъчетерапията и химиотерапията. Предвид високото съдържание на витамин К, който играе важна роля в обмяната на веществата в съединителните тъкани и костите и участва в усвояването на калция, нарът оказва особено благотворно въздействие при артроза, артрит и други заболявания на опорно-двигателния апарат. Както при повечето плодове, количеството на протеини в нара не е високо – едва 0,7%.
В тях обаче са открити петнадесет важни аминокиселини, пет от които незаменими.
Особена ценност представляват съдържащите се в нара флавоноиди, които имат мощно антиоксидантно, антиканцерогенно, антивирусно, антибактериално и противовъзпалително действие. В този смисъл нарът оказва благотворно въздействие при изключително широк кръг болестни състояния. Неотдавна в него беше открито и едно уникално вещество – полифенолът пуникалагин. Според учените това е най-мощният антиоксидант, открит в плодовете на Земята, който не се среща никъде другаде. Интензивните изследвания върху неговите свойства доказаха способността му да блокира действието на редица вируси, да укрепва имунитета, да понижава нивото на холестерола и да препятства неговото окисление, да понижава прогресирането на възпалителните процеси в главния мозък, противопоставяйки се на развитието на болестта на Алцхаймер и т.н. и т.н.
В нара е открит и друг магически полифенол – елегова киселина, която също има изключително широка биологична активност. Проявява антиоксидантно, кардиопротекторно, хипотензивно (понижаващо кръвното налягане), антиканцерогенно, антимутагенно и кръвоспиращо действие.
По своето антиоксидантно действие нарът превъзхожда червеното вино, боровинката и зеления чай.
Сокът от нар, който се получава при пресоването на плодовете (от 3 кг плодове се получава литър сок), се обогатява допълнително с редица други ценни вещества, които се съдържат в кората и тънките мембрани, отделящи неговите „секции”. Многобройни изследвания доказват, че сокът от нар понижава кръвното налягане и нивото на глюкоза в кръвта, предпазва от развитие на рак на простатата, усилва имунната защита, способства за преодоляване на пристъпите на бронхиалната астма, действа противовъзпалително и температуропонижаващо и т.н. Поради високата киселинност на сока е препоръчително същият да се смесва с други плодови сокове (например от моркови) или да се разрежда с преварена вода. За понижение на нивото на глюкозата в кръвта се препоръчва приемането на 50-60 капки сок от нар три-четири пъти дневно преди хранене. Положителният ефект се наблюдава само след няколко дни.
Кората на нара съдържа значително количество танини, които имат силно адстригенно (запичащо) действие, както и няколко алкалоида, които проявяват силни антихелмитни (противоглистни) свойства. Изсушената и стрита кора от нар се използва за получаване на отвара, която противодейства изключително успешно срещу стомашно разстройство. За целта 5 г кора се настойва в продължение на 20 минути с около половин чаша вряща вода. След прецеждане от получената инфузия се приема по половин до една чаена лъжица три пъти дневно.
Може определено да се твърди, че целебните свойства на нара не могат да се обяснят единствено с наличието на изброените биологично активни вещества, присъстващи в него, а по-скоро с тяхното хармонично съчетание и синергизъм. Нарът е едно от решенията за подготовката на организма пред изпитанията, които носят мразовитите месеци.
Хората познават нара повече от седем хилядолетия. Сведения за него са открити в първите писмени източници, създадени от човешката ръка – клинописните глинени плочки на древните шумери. Това е един загадъчен народ с високоразвита за времето си цивилизация и култура, появил се неизвестно от къде и изчезнал загадъчно как в дебрите на историята. В Римската империя нарът бил на особена почит и поради високата си цена бил достъпен единствено на патрициите. Целебните му свойства са били добре известни на прочутите древни лечители (Хипократ, Авицена и др.), които го препоръчвали за лечение на редица болести и недъзи. Съществува обосновано мнение, че забраненият плод, който Адам и Ева вкусили в райската градина, не е ябълка, а... нар. През XVI век испанските конкистадори пренасят нара и в земите на Новия свят.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
