Научете повече за болестта на Бехтерев

Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака), характеризиращо се предимно с хронична възпалителна болка в гърба и скованост (с продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45 г.) и паралелен процес на ново костно формиране, водещо до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.

Анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света. Честотата му варира между 0,1%-1,6%, до 2% за някои етнически групи. За България липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души страдат от заболяването.

Диагнозата се базира на клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави. Тъй като тези поствъзпалителни промени се развиват бавно в хода на болестния процес, не са представени при ранното заболяване. На практика могат да минат няколко години (описани са до 9 г.), преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Със съвременните достижения на техниката, в частност магнитно-резонансната томография, стана възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Болестта може да дебютира още в детска възраст. У възрастни лица се изявява обичайно в млада възраст, второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45-годишна възраст. Средна възраст при дебюта на болестта около 26 години. Болестта се причислява към имунно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата ѝ все още не са напълно проучени. За възникването ѝ от значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем, се счита за основен симптом. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност. Тя е придружена от гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното „вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Нарушава се възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието.

Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Основната цел на лечението на пациента с АС е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

Освен повлияване на болката и сковаността, една от важните цели на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От съществена важност е и нефармакологичното лечение. Болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето. Важно е също болните да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение. Стремежът е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.