НЦИОМ: Повечето българи подкрепят забраната за пушене
61% от българите одобряват въведената преди 6 месеца забрана за пушене на обществени места, показват данните на Националния център за изучаване на общественото мнение.
Най-активно подкрепят закона жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите, заможните и живеещите в селата. Против забраната са по-често мъжете, хората на възраст между 40 и 49 години и жителите на малките градове.
Една трета от пушачите също одобряват забраната, а 3% от анкетираните посочват, че са спрели цигарите след въвеждането й. В отговор на агресивната кампания срещу забраната да се пуши на обществени места в открито писмо коалицията „За живот без тютюнев дим” напомня:
- За разлика от правото на здравословна околна среда тютюнопушенето не е индивидуално човешко право, а болестотворна зависимост, чието преодоляване е приоритет за обществото по силата на българските, европейските и международните норми. Тази дефиниция на Върховния административен съд от 2011 г. прави немислима отмяната на вече действащата забрана по каквито и да било икономически съображения.
- Понятието „свобода“ е несъвместимо със силната зависимост към тютюна, която е безспорно документирана от науката и прави хората подвластни на един убийствен навик в полза на тютюневите търговци и компании.
- Икономическите и финансови сметки са безпредметни спрямо стойността на човешкия живот и здраве.
- Няма никакви доказателства, че въвеждането на забраната за тютюнопушене е причинител на финансови загуби за ресторантьорския бизнес, напротив, вече има данни за ползи – в туризма например.
- Отменянето вече един път на приетата през 2009 г. пълна забрана и заместването й с частична за две години обслужи интересите на тютюневите търговци, а наложи ненужни разходи и лоша конкурентна среда на ресторантьорите. Връщането назад към нея не е в техен интерес.
- Всяко зряло демократично общество се гради от гражданите. Участието в прилагането и спазването на законите е признак за европеизиране на българското общество. Напротив, спъването на гражданското участие, упреците в „доносничество“ и призивите на опоненти на забраната към беззаконие, ориенталщина и привилегии дърпат България назад.