.jpg)
Не изпускайте втория шанс
Профилактичните прегледи не са каприз на медиците
Споделената с читателите на в. „Живот и Здраве” лична история на Александра М. от Варна, която с цел да помогне на други жени разказа своите поуки от битката с рака на маточната шийка, провокира и други читатели да говорят за справянето със своите здравословни проблеми. Днес публикуваме разказа на 46-годишен мъж от София. Очакваме и други хора да разкажат как са победили сериозна болест или пък са успели да се предпазят от заболяване. Запазването на дискретността по отношение на личните данни е гарантирано. Нашата цел е да представим пред десетки хиляди читатели полезния опит на победителите в най-важната битка – за здравето.
Когато 46-годишният инженер Цветомир Г. за първи път се почувствал странно, бил на късна вечеря с колеги, на която обсъждали предстояща командировка в Германия. Цветомир понечил да обясни, че е бил в Берлин и познава добре града, но забелязал, че колегите му го гледат странно. Защото вместо нормални словосъчетания от устата му излизали неясни брътвежи. Той усетил, че става нещо нередно, не можел да се изкаже, сякаш езикът му изтръпнал, а и не намирал думите. Всички започнали да го питат какво му става, предлагали му вода, а един от колегите се пошегувал, че явно виното му е дошло в повече. След минути сякаш всичко се оправило, Цветомир пак се включил в разговора, но останало едно чувство за изтръпване на половината му лице, както и странна умора и слабост в дясната ръка.
Цветомир се прибрал у дома, но не споделил този епизод с жена си. Решил, че ако пак нещо го разтревожи, ще отиде на лекар, когато се върне от чужбина.
В Германия всичко минало по план, но по време на обратния полет инженерът усетил отново преходна слабост в половината си тяло и пак се зарекъл да отиде на лекар. В София обаче се заредили напрегнати дни. Заради стагнацията се налагало във фирмата по-малко хора да вършат повече работа, често до късно вечер. Все пак един ден мъжът отишъл при личния си лекар. Докторът, като разбрал за оплакванията му, дал направление за невролог и талон за изследвания. Цветомир се изненадал, че кръвното му е по-високо от нормалното – 145 на 90. Последните му профилактични прегледи и изследвания били преди повече от 7 години, когато във фирмата за кратко имали договор с частен медицински център.
Предстоящите изследвания така и не се състояли, защото след ново отлагане поради липса на време, Цветомир бил приет по спешност в неврологично отделение. Причината? Ставайки от стола, за да си тръгне от работа, паднал и се свестил чак в линейката, без да помни какво точно се е случило. Слава Богу, оказало се, че не е получил инсулт, както първоначално сметнали лекарите, а т.нар. преходно нарушение на мозъчното кръвообращение. Лекарите му обяснили, че и предишните му оплаквания, за които им разказал, също се дължали на проблем с кръвоснабдяването на лявата мозъчна половина. Цветомир бил изключително объркан, защото бил атлетичен, чувствал се добре, живеел нормално, без да прекалява с нищо. Оказало се обаче, че има т.нар. наследствена дислипидемия. Вродена склонност към високи равнища на лошия холестерол и триглицеридите в кръвта, които не се влияят особено от хранителния режим. Лекарите му обяснили, че дълго време този проблем не предизвиква никакви оплаквания, но бавно и сигурно уврежда кръвоносните съдове. Докато един ден холестеринова плака не запуши кръвоносен съд в мозъка - инсулт. На Цветомир направили всички съвременни изследвания – ядреномагнитен резонанс, доплерова сонография на мозъчните съдове, енцефалограма. Кръвоносната му система била като на 60-годишен човек, а със сигурност имал и хипертония поне от няколко години, без да подозира това. Преди смятал, че е болен, когато нещо силно го боли, има температура или поне кашля. Мислел, че постоянното мерене на кръвното и всекидневното пиене на лекарства е за пенсионерите. Но днес вече е с други разбирания. Сега пие хапчета за кръвното и всеки ден до края на живота си ще приема статини, за да държи холестерола в нормални граници. Благодарен е на съдбата, че не го е превърнала в инвалид, а му е даден втори шанс.
Сега работи нормално, но ходи пеша поне по 1 час на ден и съветва всички хора да проверяват поне веднъж годишно холестерола и кръвното си. А ако се установи проблем, да започват лечение веднага. Лично на него най-трудно му е било да приеме, че вече постоянно ще пие хапчета. Винаги е свързвал това със старостта, а е само на 46. Но вече си изгражда нова философия. „В крайна сметка няколко таблетки дневно или едно измерване на кръвното с нищо не променят дневния ми ритъм. По-добре това, отколкото заравяне на главата в пясъка и някой инсулт или инфаркт.”
„Разказвам тази история пред вестника ви, за да се замислят и други, че има скрити опасности за здравето, за които трябва да мислим предварително”, казва инженерът и допълва, че е доволен, че отново може да пие по 1–2 чаши от любимото си червено вино. Дори лекарите му го препоръчвали.
