Не позволявайте паниката да ви завладее трайно

С проф. Иван Миланов, невролог, изпълнителен директор на Университетската неврологична болница „Свети Наум” – София, разговаря Петър Галев

- Проф. Миланов, в Перник тези дни хората изкупиха всички успокоителни лекарства, това ли е начинът да се справим със стреса от природните бедствия?

- Доказано е, че след природно бедствие около 40 до 50 на сто от хората, които са го преживели, получават различна степен на нервно напрежение. Това може да бъде една проста уплаха, която да премине след известно време, но може да се превърне в така нареченото паническо разстройство. Това заболяване също може да отзвучи спонтанно, но при значителен процент от пациентите се налагат преглед и медикаментозна терапия за известен период. Но при всички случаи не препоръчвам самолечение от типа „съседката пие хапче, което й помогна, значи ще помогне и на мен”. Лично аз вече имам няколко пациенти, на които след земетресението се наложи да изпиша антидепресант.

- Израз на слабост ли е да се уплашиш от бедствие?

- Не, това е една нормална човешка реакция. А самото паническо разстройство е състояние, което настъпва след уплаха за собствения живот. Причината за уплахата може да е земетресение, катастрофа, убийство или смърт на близък човек и др. А при мъжете, понеже сме малко по-страхливи, често след прекаляване с алкохол на другата сутрин се явява страх, че нещо фатално се случва в организма. А обикновено става въпрос за абстинентния синдром – повишено кръвно налягане, главоболие, тежест. Пристъпите на паника в началото могат да изглеждат безобидни, но ако не се лекуват, започват да зачестяват – от един-два дневно до няколко пъти в денонощието, а това вече нарушава целия живот на човека.

- Как протича пристъпът на паника?

- Обикновено той продължава от 10 до 20 минути и се характеризира с повишаване на кръвното налягане и пулса, затруднено дишане и страх. Тези симптоми възникват, защото в кръвообращението се изсипват специфични медиатори – стресови хормони от типа на адреналин и норадреналин, които свиват кръвоносните съдове. Това е несъзнателен процес и не подлежи на волеви контрол. Хората, които изпитват паника, в никакъв случай не бива да бъдат обвинявани за състоянието си. Те се нуждаят от специализирана помощ.

- В България обаче все още има един страх на първо място от посещение при психиатър, а след това и от прием на антидепресанти...

- Наистина у нас страхът от консултация с психиатър трудно се преодолява. На практика въпросните панически разстройства би следвало да ги лекуват психиатрите, но често невролозите се занимаваме с това, защото пациентите категорично отказват да ходят на психиатър. Една от причините за това нежелание е фактът, че дълги години психиатричната помощ беше изтикана в периферията на държавата, в едни затворени болници, които навяваха много лоши мисли. От доста време психиатрите са във всички нормални здравни заведения, но инерцията се преодолява трудно.

- А по отношение на медикаментите?

- Също има интересни реакции. Когато кажа на пациент, че трябва да пие антидепресант, често това се приема като някаква сериозна заплаха. Хората са готови да пият всякакви таблетки, които се изписват по зелена рецепта, но кажеш ли им антидепресант, това става табу. Аз винаги питам тези хора знаят ли защо популярните сред народа успокоителни са на зелени рецепти. Ами защото към тях може да се развие зависимост. А антидепресантите са на обикновена рецепта, защото те не предизвикват такъв феномен. Няма логично обяснение защо хората толкова се страхуват от антидепресантите, ако се налага лечение с тях. Може би част от хората си представят, че пиейки такива лекарства, придобиват статут на психично болни. А това е една дълбока заблуда.

Дозите, които изписваме на хората с паническо разстройство и тревожност, нямат нищо общо с дозите на пациентите със сериозни психиатрични заболявания. Да не забравяме, че в икономически най-развитите държави, като САЩ, където фоновият стрес е много повече от нашия просто заради динамиката на обществото, до 80 процента от работещите хора приемат в някакъв етап от живота си антидепресанти, за да се справят с напрежението от много високите изисквания към тях. Изобщо не е необходимо да си в дълбока депресия, да плачеш постоянно и да искаш да сложиш край на живота си, за да пиеш антидепресант. Това също е разпространена заблуда.

- Защо няма привикване към антидепресантите?

- Техният механизъм на действие е по-бавен, не успокояват веднага след приема, както става с лекарствата по зелени рецепти. Антидепресантите разгръщат пълното си действие след месец, месец и половина и е добре да се приемат около 6 месеца. След това могат да се спрат без никакви негативни последици за физиката и психиката.

- А защо имаше хора, които направиха хипертонични и сърдечни кризи в часовете след земните трусове?

- Това не е само от страх. Самото природно явление е свързано с рязка промяна на определени параметри в околната среда. Не съм специалист в конкретната област, но геофизиците могат да кажат какви аномалии настъпват в периода около по-чувствителните земетресения. Самият аз преди години изпитвах един-два дни нетипично за мен главоболие, след което то се засили неимоверно, после стана земетресение, макар и не толкова силно като сегашното, и болката ми мина като отрязана с нож. Очевидно някои организми реагират по този начин. Все още няма научни доказателства, но практиката го показва.

- Забелязвате ли хората да правят преоценка на стойностите в живота си по повод бедствието?

- Има такива размисли, но те за съжаление са много краткотрайни. Много хора си казват, че трябва да обръщат внимание на важните неща и да не се ядосват от дреболии, но сме така устроени, че скоро пак си тръгваме по обичайния път.

 

Сподели във Facebook