Неглижирани инфекции застрашават женското здраве

 С д-р Красимира Жекова, началник на родилното отделение в УМБАЛ „Св. Анна”, София, разговаря Галина Спасова

- Д-р Жекова, покрай грипната епидемия много се говори за последиците от инфекциите - преки и косвени. Рисковете за женската полова система обаче не остават ли някак встрани от вниманието?
- Всяка инфекция е изпитание за организма, снижава неговия имунитет, като проблемът идва както от самия причинител, така и от антибиотичните средства, които масово се използват. Много се говори за нарушената чревна флора и начините проблемът да се преодолее, но наистина се неглижира фактът, че нормалната влагалищна флора също страда и това не остава без последствия. Един симптом, чието немедицинско название е много разпространено, е т.нар. бяло течение. Не само младите, но и по-възрастните жени го смятат за нещо незначително и най-често го свързват с настинка. Само по себе си бялото течение не е заболяване. То може да бъде физиологично състояние, което се свързва с определени периоди от живота на жената - в пубертета, преди появата на първата менструация, по време на бременност заради хормоналните промени, които настъпват в организма. Но може да бъде и признак на влагалищна инфекция, която задължително трябва да бъде лекувана.

- Чувала съм обаче нееднократно от медици, че именно това лечение нерядко се подценява.
- Така е, защото лечението на всяка инфекция трябва да включва минимум два етапа – микробиологично изолиране на конкретния причинител и съобразена с него терапия, а като втори етап задължително е възстановяването на нормалната влагалищна флора. От една страна, това е мярка срещу рецидив на инфекцията, а от друга се създава комфорт на дьодерлайновите бактерии, едни от най-добрите санитари, защитници на влагалището. При техния метаболизъм се отделя млечна киселина, която прави влагалищната среда силно кисела. Именно тази киселинност е мощният защитен фактор, който осуетява размножаването на патогенните бактерии и е важно условие за гинекологичното здраве на жената и за нейните репродуктивни възможности.

- Кои са най-честите източници на инфекции и как да се избегнат?
- На първо място е асцендентната инфекция - по една или друга причина патогенният микроорганизъм прониква във влагалището при нарушена защитна бариера. Той достига в маточната шийка, атакува тръбите и неслучайно това е най-честият път за възникване на инфекцията. За съжаление повече от инфекциите протичат с леко изразени или съвсем без симптоми, което до известна степен зависи и от общия имунитет на организма. При леко протичане на инфекцията, на което пациентката не е обърнала достатъчно внимание, се стига до сериозни възпалителни процеси - например на маточните тръби, запушването им и траен стерилитет. Така че тази дьодерлайнова флора трябва да се съхрани. Създаденото от природата е съвършено, ние само трябва да го опазваме. Най-често причина за инфекциите са безразборните полови контакти, с различни партньори и неспазване на елементарна полова хигиена.

Напоследък са много модерни хигиенни кремове, желета, които, използвани неправилно, нарушават защитната бариера на влагалището, унищожавайки млечнокиселите бактерии. По този начин се създават условия при клинично здрава жена нормалните обитатели на влагалището да се размножават в по-голямо количество и да се превръщат в патогенни.
Друг проблем са инфекциите на отделителната или на друга система в организма, за чието ликвидиране се прилагат антибиотици. Известно е, че тези медикаменти нарушават чревната микрофлора, но същото става и с влагалищната екосистема, което се подминава. Влагалищните тампони и вътрематочните спирали представляват идеален „мост” за преминаване на болестотворните микроби във влагалището и в маточната кухина. Бих посъветвала профилактично три до пет дни след менструация употребата на пробиотика Лактажин.

- Може ли увреждането на влагалищната микрофлора да остане незабелязано?
- При една трета от пациентките е безсимптомно. При останалите има бяло течение. Може да се усеща лек влагалищен дискомфорт – щипане, неприятно чувство, но специфична симптоматика, нещо, което да е характерно, по правило няма. Това са неспецифични симптоми, които се срещат и при други заболявания.

- Как се подпомага защитната функция на влагалищната среда?
- На първо място са пробиотичните препарати. Напоследък на пазара има доста гелове или свещички с млечна киселина. Но според мен много по-ефективни са пробиотичните продукти, които съдържат самите млечнокисели бактерии. Лактажин е такъв препарат - с живи млечнокисели бактерии, и затова трябва да бъде съхраняван в хладилник. Особено при жени в климакс, когато нормално влагалищният епител атрофира и произвежда много по-малко млечнокисели бактерии, не е излишно на първия етап да се прилагат известно време препарати, съдържащи млечна киселина. И на този фон вече да дойде Лактажин. Тогава ефектът на препарата се повишава.

 



 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 91