.jpg)
Незаменимият магнезий
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
В края на XVII век от минералните води на изворите край град Епсом (Великобритания) била изолирана горчива субстанция със силно слабително действие, която получила наименованието английска сол, запазено и до днес. Около сто години по-късно Антон фон Рупрехт изолирал метала в тази сол, на който дал наименованието „австрий”. Той обаче се оказал с изключително ниска чистота. Чистият метал бил получен в началото на XIX век от знаменития английски химик сър Хъмфри Дейви, чийто лаборант бил Майкъл Фарадей – впоследствие един от най-великите учени на всички времена. Металът на Дейви бил наречен магнезий – на името на древния град Магнезия в Мала Азия, в околностите на който съществували големи залежи от английска сол.
Магнезият изиграл изключително важна роля в зараждането и развитието на живота на Земята преди милиарди години. В онези далечни времена морето било наситено с магнезиев хлорид, а не както сега – с натриев хлорид. И именно магнезият се оказал необходимата съставка за онази магическа субстанция – хлорофила, която е в състояние да поглъща слънчевата светлина, осигурявайки енергия за протичането на фотосинтезата. При този процес от двете най-прости и изключително разпространени неорганични съединения – водата и въглеродния диоксид, се получават сложни органични вещества, които трасират пътя към зараждането и развитието на живота на Земята – на флората и фауната с цялото им невероятно многообразие и красота. В тази удивителна субстанция на нашата планета – хлорофила, се съдържат 100 милиарда тона магнезий!
Във всеки организъм на Земята е останал „споменът” от този първичен океан, дал началния тласък на развитието на живота. В този смисъл магнезият играе изключително важна роля и за човешкия организъм, независимо от милионите години еволюция. Съществува обосновано експертно мнение, че
магнезият е най-важният метален йон, поддържащ живота в човешкия организъм.
Задълбочени изследвания на неговата физиологична роля показаха, че този елемент изпълнява над 300 жизненоважни функции, между които синтез на аденозинтрифосфата (АТФ) – акумулатора на химична енергия в човешкото тяло, който „спонсорира” протичането на огромен брой метаболитни процеси в клетките. Наред с това магнезият взема активно участие в регулирането на сърдечната и нервната дейност, в синтеза на протеините, във формирането на костната тъкан, в баланса на двата важни минерала калий и натрий, осигуряващи правилното функциониране на нервната система и сърдечния мускул, способства за нормализиране на кръвното налягане и т.н.
Магнезият играе важна роля в усвояването и обмяната на друг важен химичен елемент – калция,
влияе активно на въглехидратния обмен, стимулирайки производството на хормона инсулин. Съществува информация и за неговото участие в съсирването на кръвта, предотвратявайки възникването на тромби. В тялото на човек с маса 70 кг се съдържат около 25 г магнезий, 50-60% от който се намират в костите, останалата част – в клетките на мускулите, сърцето, черния дроб и бъбреците.
В човешкия организъм не съществува депо, в което да се съхранява този важен химичен елемент, затова е необходимо неговото непрекъснато постъпление с ежедневното меню. Дневната потребност зависи от възрастта и пола и като правило нараства с годините. Така ежедневната нужда от магнезий за децата от 1 до 3 години е 80 мг, за тези от 9 до 13 години – 240 мг, за девойките от 14 до 18 години – 360 мг, а за юношите от същата възраст – 410 мг. В общи линии в следващите години дневната потребност от този химичен елемент почти не се променя – при жените тя е около 320 мг, а при мъжете – 420 мг.
При бременните жени тази потребност се повишава чувствително и може да достигне 1000 мг.
Предполага се, че организмът успява да утилизира до 50% от постъпващия магнезий. Установено е, че неговото усвояване е по-високо, когато той е под формата на органична сол. Според последни изследвания магнезиевият цитрат е най-усвояваната форма на този химичен елемент. Опитът показва, че при лишаване на организма от постоянно постъпление на магнезий след по-малко от 20 седмици се наблюдава срив в имунната система и развитие на левкемия.
Съществуват категорични доказателства, че недостигът на магнезий води до нарушения в сърдечната дейност. Според последни изследвания в сърдечния мускул на починалите от инфаркт съдържанието на магнезий е с около 50% по-ниско от нормалното, което подкрепя подобна теза. Изказва се мнение, че причина за инфаркта на хора в ранна възраст (30-40 години) е именно дефицитът на магнезий в организма.
Кои храни съдържат този важен за човешкия организъм елемент?
С високо съдържание на магнезий се отличават сусамът (540 мг/100 г), пшеничените трици (448 мг/100 г), какаото (440 мг/100 г), слънчогледовото семе (317 мг/100 г), бадемите (234 мг/100 г), фъстъците (182 мг /100 г), орехите (120 мг/100 г), грахът (107 мг/100 г) и т.н. Значително по-ниско е неговото количество в скумрията (50 мг/100 г), говеждото (25 мг/100 г), свинското (20 мг/100 г) и пилешкото (18 мг/100 г) месо, варените картофи (22 мг/100 г), зелето (16 мг/100 г), млякото с 3,2% масленост (14 мг/100 г), ябълките (9 мг/100 г).
Питейната вода, в която се съдържат значими количества магнезий, е един от важните източници на този елемент
и играе съществена роля в здравния статус на всеки човек. Например в Глазгоу, където е най-меката вода в Англия, случаите на смърт в резултат на проблеми със сърдечносъдовата система са с цели 50% повече от Лондон, където водата е с висока твърдост (т.е. със значително съдържание на магнезий и калций).
Съществен момент е не само присъствието на този елемент в ежедневното меню, но и способността на отделния организъм да го усвоява. А това зависи от нормалното функциониране на жлезите с вътрешна секреция – щитовидната жлеза, хипофизата, половите, задстомашната и надбъбречните жлези.
Наличието на достатъчно протеини в ежедневния рацион също оказва съществено влияние,
тъй като именно те пренасят магнезия и калция чрез кръвния ток и свързват и удържат излишъците от тези елементи, които в противен случай могат да се отложат в бъбреците под формата на конкременти. Усвояването на магнезия се нарушава и при наднормено постъпление с храната на липиди, фосфати и калций, както и на манган, кобалт, никел, кадмий и олово. Негативен ефект оказват още кафето, алкохолът и определени лекарствени препарати. Витамини като B1, В6, С, D и E подобряват неговата усвояемост.
Характерни признаци на недостиг на магнезий са раздразнителност, непоносимост към шум, промени в кръвното налягане, сърцебиене,
виене на свят, загуба на равновесие, мускулни спазми (крампи), често главоболие, косопад и т.н. Съществува интересен синергизъм между магнезия и пиридоксина (витамин B6). Последният участва активно в метоболизма на белтъчините и аминокиселините, както и в транспортирането им през клетъчните мембрани, в обмяната на ненаситените мастни киселини, подобрява всмукването на магнезия от стомашно-чревния тракт и проникването му в клетките.
Френски лекари неотдавна установиха, че комбинацията от магнезиев лактат и витамин В6 се отразява особено благотворно на пациенти с висок холестерол и сърдечносъдови проблеми. При повечето пациенти болките в сърдечната област отслабнали, а нивото на холестерола се понижило. Според изследователите от Парижката урологична клиника комбинираният прием на магнезий и витамин B6 е ефективно средство за отстраняване на оксалатните камъни в бъбреците.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
