Ниската здравна култура е честа причина за хронични бъбречни болести

Д-р Стоянка Димова работи като нефролог в Стара Загора. Завършила е медицина в Пловдив през 1978 г. Има специалности по вътрешна медицина, нефрология и здравен мениджмънт. Специализирала е в областта на ехографията. Има участия в редица научни симпозиуми и конгреси. За пациентите с бъбречна недостатъчност изготвя индивидуални хранителни планове.

В практиката ми на нефролог лекувам разнородни заболявания, които обикновено са обвързани с възрастта на пациентите или със сезона. През лятото най-разпространени са циститите, т.е. възпаленията на пикочния мехур, които засягат момичета и млади жени. Развитието на тези инфекции се дължи на облеклото и хигиенните навици. Свързано е и с честото посещаване на басейни и плажове. Младите мъже пък по-често страдат от бъбречнокаменна болест.

Най-много са болните с хронични пиелонефрити, резултат от запуснат цистит. Положителната тенденция е, че младите хора са по-информирани, навреме се лекуват и не се стига до тежките инфекции, с които се сблъсквах в началото на моята практика. Не така стоят нещата с по-възрастните, при които хроничният пиелонефрит е много разпространен, а това е предпоставка за развитието на бъбречна недостатъчност. Това е най-големият брой диспансеризирани случаи.

Основен рисков фактор за това хронично заболяване са простудните заболявания, грипът, инфекциите на зъби, синус и гърло. За наследственост не може да се говори, въпреки че съществува такава предпоставка. Има и други заболявания, които много увреждат бъбречната система. На първо място това е диабетът. Подаграта също може да бъде отбелязана като рисков фактор за усложнението.

Не са редки случаите, в които болни развиват бъбречна недостатъчност след коронарография. Причината е, че за кардиологичната процедура се използват препарати, които са рискови за хора с бъбречен проблем. В качествените лечебни заведения пациентите се проверяват за нивата на креатинина, който е показателен за бъбречната функция. При необходимост преди коронарографията се прави очистваща диализа, която има и лечебна цел. В други случаи обаче проблемът с бъбречното заболяване при коронарография се задълбочава. Самата аз имам такива пациенти. Не са им направени необходимите изследвания преди процедурата. Разходите за тяхното лечение са значително по-високи, защото трябва да бъдат преглеждани на всеки три месеца, обемът на изследвания е по-голям и често развиват усложнения като анемия. 

Преди лечението да започне, трябва да се определи степента на бъбречната недостатъчност. Освен резултатите от параклиничните изследвания много голямо значение имат личното тегло и възрастта. При тези пациенти храненето е изключително важно. Те трябва да са наясно какви белтъчини и в какво количество може да приемат. Диетата се назначава от нефролог, след като е претеглил пациента и е премерил нивото на креатинин. Според степените на бъбречна недостатъчност редуцираме вноса на белтъци.

За моите пациенти изготвям индивидуални менюта, в които посочвам колко белтъчини трябва да поемат за 24 часа. Давам съвети в кои храни какво количество се съдържа. Задължение на нефролога е да обучи болния как сам да се проследява и да държи под контрол анемията и високото кръвно налягане. Добре лекуваната хипертония намалява драстично рисковете за бъбреците.

Като профилактика препоръчвам поне веднъж годишно човек да проследява кръвното налягане, урокултура (стерилна урина за инфекции), нивото на кръвна захар и пикочната киселина.

От голямо значение е човек да пие достатъчно вода. Това прави по 30 ml на килограм тегло за 24 часа при здрави хора. Много важно е навреме да се реагира при най-малките инфекции. Не бива да забравяме, че гърлото, зъбите, синусите най-често са входната врата за тях.