Новият ценови коридор на медикаментите ще остави без лечение хиляди болни

От няколко седмици в медиите се появява откъслечна информация за готвените промени в реимбурсирането от НЗОК на масови медикаменти, предписвани на мнозинството български пациенти. Под предлог да се спестят стотинки на пациентите те всъщност ще бъдат принудени да плащат много повече, за да останат на лечението, което им помага.

Все още нито хронично болните, нито техните близки, нито самите лекари са осъзнали какво всъщност се подготвя. Най-лошото е обаче, че самата администрация явно не разбира каква бомба залага. Измененията в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти се представят като грижа за хората. Чл. 5, ал. 5 на тази наредба определя, че доплащането от пациента за дадена опаковка не може да бъде по-високо от 60 на сто върху цената на лекарството с регистрирана най-ниска стойност, която се явява референтна. Когато стойността на медикамента е по-голяма от 60% от съответния референтен продукт, лекарственият продукт просто отпада от реимбурсния списък. Ако например в дадена група лекарства най-евтиният (референтен) струва един лев за опаковка, всички, които са с цена 1,65 лв., вече няма да се реимбурсират изобщо от здравната каса. Това касае с еднаква сила всички продукти в ПЛС независимо от техния процент реимбурсация.

Тук започват парадоксите. Защото здравната ни система, известна с най-ниското ниво на реимбурсиране на лекарства в ЕС, няма да спести нищо по този начин, а на пациентите административно им налагат смяна на терапията, ако искат да продължат да се лекуват по линия на НЗОК. Но в случая много по-съществена е чисто медицинската страна на въпроса. Според подготвените изменения в наредбата, които влизат в сила от 15 февруари, над 500 от масово предписваните лекарства ще отпаднат от реимбурсния списък. Причината е, че фирмите производители не могат да се вместят в определения ценови коридор. Но НЗОК не дава право на пациентите и на техните лекари да преценят дали да изберат по-високо доплащане, но да останат на сегашната си терапия, или да преминат на друго лекарство, което се вмества в новите ценови рамки. Става въпрос главно за лекарства за масово разпространени хронични заболявания в кардиологията, неврологията, психиатрията, ендокринологията и много други специалности. Засегнати са повече от 2 милиона пациенти! Големият процент от тях, които разчитат на реимбурсиране от НЗОК, приемат от месеци и години по няколко вида лекарства дневно, за да влязат в стабилно състояние. А една промяна на терапията им съвсем не е проста работа. Според световно утвърдените медицински стандарти много от лекарствата изискват така нареченото титриране под лекарски контрол, т.е. постепенна промяна на дозата, докато се стигне до най-ефективното количество, без да се проявят сериозни странични ефекти. Спирането на приема на тези лекарства не може да стане едноактно, а с постепенно намаляване на дозата, също под контрола на специалист, а не от личния лекар. Задачата е още по-трудна, когато лекуващият трябва да съобрази и лекарствените взаимодействия между многото медикаменти, които по правило възрастните хора приемат. Само препарати срещу хипертония вземат над милион и половина пациенти. А над 200 хиляди са на бета-блокери – едни от лекарствата със задължително титриране на дозата. Десетки хиляди са болните, които имат едновременно хипертония и диабет например. И при двете заболявания поотделно резки завои в лечението са изключени. Да не говорим за едновременна смяна на медикаменти и дози! Сред много ярките примери в това отношение са десетките хиляди пациенти, които освен срещу хипертония, диабет и наднормено тегло (метаболитен синдром) приемат лекарства за още заболявания – исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, подагра и други.

Дава ли си някой от нашата администрация сметка какво означава едновременно стотици хиляди хора да променят терапията си, защото лекарствата, с които заболяването им до момента се контролира успешно, вече не се реимбурсират от НЗОК? В средата на зимата, когато личните лекари са претоварени от болни със сезонни инфекции, ще трябва да приемат и лавина от хронично болни пациенти, при много от които със сигурност ще има обостряне на състоянието заради внезапно променената терапия. Да не говорим, че за някои заболявания у нас специалистите са много малко и чисто физически няма да могат да приемат всички пациенти. Става въпрос за епилепсията, особено при децата, за основните психически заболявания като шизофрения и биполярно разстройство. Лечението при тези заболявания е наистина изкуство и всякакви резки промени са не просто нежелателни, а направо вредни и опасни за живота на болните. А към всичко това трябва да се добави, разбира се, и хроничната липса на направления за специалист, които се изчерпват при личните лекари за два-три дни в началото на месеца.

И цялото това упражнение с предизвестен лош край се предприема, за да покаже държавата „загриженост“ дали пациентът ще доплати два или четири лева! Естествено повечето лекари ще посъветват пациентите си да останат на досегашното лечение. Един болен, който е стабилизиран с приеманите от него лекарства, едва ли ще ги смени, за да спести потенциално няколко лева, което след това може да му струва много по-скъпо и в буквалния, и в преносния смисъл. Така държавната грижа всъщност ще оскъпи лечението за отделния пациент, защото той вече ще заплаща изцяло лекарствата си, без да разчита на реимбурсиране от НЗОК. Но със сигурност ще има и хора, които просто ще спрат да приемат досегашните си лекарства, след като вече касата не им доплаща нищо. Учудващо е защо тръгваме към сътресение в здравеопазването, което във всички държави е част от националната сигурност. И за какво? В повечето случаи ще се окаже, че за няколко стотинки, които на хартия искат да им спестят, всъщност хронично болните ще дават повече пари, за да не рискуват здравето си. И изобщо идеята с благородна цел да ни отнемат правото на избор като пациенти не звучи убедително. Всеки може да си направи сметката дали иска да доплаща повече или по-малко, като се съобрази със съветите на лекаря си. Всякакви други действия изглеждат много съмнителни, а от медицинска гледна точка – направо непрофесионално. Защото медицината не е счетоводство, нито лекарствата са стоки в плод-зеленчука. Никой не може да се грижи по-добре за пациента от неговия лекар и от самия пациент. Не ни отнемайте това право!

И тук идва логичният въпрос подписали ли са се националните консултанти в различните медицински направления под въпросната промяна. Защото те най-добре знаят какво ще настъпи от едновременната административна промяна в терапията на стотици хиляди хора, без подготовка, без капацитет доболничната помощ да поеме този поток. 

Интересно е кой персонално в ръководството на нашето здравеопазване ще сложи подписа си и ще поеме отговорността, когато тръгне хаосът с объркани, изнервени, влошени и изпуснати пациенти.