Нужно е сериозно увеличение на лимитите за профилактични изследвания

Д-р Катя Янева е учила медицина в Пловдив и Стара Загора. Специалист е по обща медицина и е общопрактикуващ лекар в Стара Загора и Раднево. Пациентите я търсят не само заради медицинския ѝ опит, но и заради умението да общува и убеждава, да вдъхва увереност, да бъде всеотдайна в работата си.

Д-р Янева смята, че най-голямото предимство на системата със семейните лекари е личният контакт с пациентите, познаването на техните проблеми в дългосрочен план и възможността за контакт по всяко време при необходимост. Особено добра практика според нея е цялото семейство да се лекува при един общопрактикуващ лекар. Така специалистът се запознава и с рисковите фактори в здравословното състояние на няколко поколения, които биха могли да имат значение за техните деца. Освен това в рамките на семейството хората се мотивират взаимно да променят вредните си навици.

Все още обаче работата на личния лекар за системна профилактика на социалнозначимите заболявания е силно затруднена, категорична е д-р Янева. Всекидневната посещаемост на кабинета й е огромна. Към пациентите, които идват планирано на преглед и за редовното предписване на лекарствата, винаги се присъединяват хора с остри здравословни проблеми. Така времето, определено за профилактика, невинаги може да се спази. А то по дефиниция е недостатъчно за общия брой на пациентите. Надеждата на специалистката е електронното здравеопазване от намерения и добри пожелания един ден да стане реалност и така да се спестява много време и на лекарите, и на пациентите. Защото тогава хората без промяна в терапията могат да получат поредната рецепта за лечение на хронични заболявания по електронен път, без да идват физически в кабинета.

Но другият основен проблем пред истинската профилактика са много ниските лимити, отпуснати от здравната каса за тази дейност. Огромни групи от хората не подлежат на абсолютно никакви профилактични лабораторни изследвания, още по-малко на някои по-специализирани тестове. За да ги изпрати в лабораторията, д-р Янева трябва да им даде направление по общия ред, т.е. от лимита си за пациенти с тежки хронични или остри заболявания. А той се изчерпва, както всички добре знаем, изключително бързо. Често изследванията не достигат и за пациентите, за които е нужно да се уточни диагнозата по повод на конкретни оплаквания. Няма как хората да бъдат привлечени да ходят на профилактика, ако тя ще се изразява само в общ клиничен преглед, изчисление на индекса на телесната маса, измерване на кръвното налягане и кардиограма. Съвременният подход е да се търсят конкретни рискови фактори като промени в липидния статус, във функциите на щитовидната жлеза, в бъбречните и чернодробните проби и др. В момента липидите могат да се изследват профилактично веднъж на 5 г., което е абсолютно недостатъчно, като се има предвид епидемията от сърдечносъдови заболявания. Според съвременната наука не само холестеролът и триглицеридите имат отношение към здравето на сърцето и съдовете, но и пикочната киселина. Но и тя не влиза в профилактичния пакет. Изследването на урината с тест ленти и на кръвната захар, което може да се направи на място в кабинета, не е достатъчно нито за лекаря, нито в очите на пациентите, така профилактичният преглед практически е лишен от съдържание, обобщава опитната лекарка. Нейното желание е да може да изпраща на мамография всички жени от 35 години нагоре, както и при гинеколог поне веднъж годишно. А при мъжете над 45 – 50 г. да може пациентът да се изпрати при уролог, като преди това се изследва специфичният туморен маркер за рак на простатата. Ако личните лекари имат по-големи правомощия и лимити за изследвания, това би спестило пари на системата, защото в момента част от пациентите трябва да бъдат насочени към специалист за определени диагностични дейности, което е по-скъпо и понякога ненужно.

За контакт с д-р Янева, последвайте я в CredoWeb