Няма вредна храна, а само прекомерно консумирана

Д-р Митко Ригов е специалист диетолог в УМБАЛ „Александровска“. Има над 30-годишен опит в областта на лечебното, предпазно-професионалното и профилактичното хранене. Завършил е Санктпетербургската медицинска академия „И. И. Мечников”. Автор е на голям брой статии в наши и чужди научни и популярни издания и съавтор на три книги. Казва, че специалността му е поливалентна, защото няма здравословен проблем, при който храненето да не играе роля. Може да е фон, може да е терапевтичен фактор, може да има профилактично значение, но по принцип храненето има пряко отношение към всички области на медицината.

- Д-р Ригов, забелязвате ли хората да обръщат по-голямо внимание на храненето?

- Хората са различни, както и лекарите. Мога да кажа, че през последните години интересът към храненето – и като диетотерапия, и като профилактика, е много по-голям. Хората имат значително повече информация. Но все още има неглижиране – днес примерно имах пациентка с туморно заболяване, нейният химиотерапевт й казал, че храната няма отношение към проблема. А при точно този вид тумор храненето може да има дори терапевтичен ефект. Но принципно отношението се променя, има заинтересованост, особено сред младите хора.

Важно е човек да разбере какво трябва да прави за самия себе си – тъй като храненето е много индивидуално, а основните, общовалидни принципи могат да имат както добро, така и неблагоприятно въздействие. Зависи много от конкретния организъм и неговото състояние.

- Може ли човек сам да открие оптималния за себе си хранителен режим?

- Ако добре прецени това, което намира като информация. Защото не всичко, което се пише, е валидно за всеки индивид. Проблемът е в преценката и точно това е ролята на специалиста – по принцип във всяка област е така. И аз като диетолог имам своята преценка - може би по-различна от лекар с друга специалност - към проблема на даден пациент.

- Периодично има промяна на 360 градуса по отношение на полезността/вредността на дадена храна, като не пренебрегваме и комерсиалния момент. Като пример взимам яйцата.

- Пак е въпрос на преценка на информацията. Още от студент зная, че жълтъкът има двояко действие – лецитинът в него има антилипидни свойства, а в същото време съдържа и много холестерол. Тези две съставки се балансират като действие. Затова е индивидуална преценката дали даден човек може да консумира този продукт и колко често. Не е правилно една храна да бъде заклеймявана или пък да бъде приемана без ограничения.

- Под силно подозрение са и млечните продукти, което е сравнително ново.

- Има основания приемът на високомаслени сирена от краве мляко, на прясното краве мляко да бъде контролиран. Защото те имат отношение както към болести на сърдечносъдовата система, така и към някои автоимунни заболявания – създават неблагоприятен фон за развитие на такива проблеми. Киселото мляко е уникален продукт и ако не предизвиква алергична реакция, би трябвало да бъде консумирано от всеки. Има хора с непоносимост към казеина в кравето мляко и то може да бъде заменено с козе и биволско, но кисело. Козето мляко е най-близко до майчиното (преди него е само кобилешкото).

- В какво бъркаме най-вече с храната?

- Самото хранително поведение е нужно да се преосмисли. Трябва да знаем, че организмът може да приема малки порции по-често. Ние се храним някак между другото, под стрес, не отделяме време. Храним се 1-2 пъти дневно, с обилна вечеря. Много важно е да се разбере – ако отделяме време за хранене, отделяме време за здравето си. Консумираме много преработени храни. По-малко отделяме внимание на суровите, необработени термично храни, ниска е консумацията на продукти, богати на влакнини, баластни вещества.

Като грешка бих сложил панираните и пържените храни на първо място. Също не е добре едно ястие да се подгрява няколко пъти. Всичко, което е термично обработено, губи стойност. Аз съм скептично настроен към домашното консервиране. Защото не компенсираме нищо – примерно при компотите консервирането е свързано с много захар. Бих препоръчал замразяването като начин за съхранение. Единствено консервирането на домати е добър вариант, защото при преработката им съдържанието на ликопен се увеличава значително.

Киселото мляко е уникален продукт и ако не предизвиква алергична реакция, би трябвало да бъде консумирано от всеки

Нашето хранене е подкиселяващо. А организмът „работи“ добре при леко алкална среда. Месо, птици, риба, тестени изделия, млечни продукти (с изключение на киселото мляко) – тези храни са подкиселяващи. И те трябва да бъдат съчетавани добре с алкализиращи храни, и то в суров вид.  А това са зеленчуците, плодовете също, макар и не всички. Като съотношението трябва да е 1:4 – т.е., ако приемаме 100 г подкиселяваща храна, трябва да приемем четири пъти повече алкализираща. Друго - приемаме малко вода. Пият се повече кафета, сокове, което не е добър вариант.

- Не е ли жаждата естествен сигнал на организма за вода?

- Не, жаждата не е симптом, че организмът има нужда от вода. Човек изпитва жажда, като загуби около 2% от водата. Ако загуби 3% - това е вече животозастрашаващо. Когато човек е свикнал да пие вода, той чувства жажда през половин-един час. Този навик се възпитава. Да не се пие вода е също навик. Но да помним, че тялото има нужда. На ден трябва да се приемат по 30 мл на килограм тегло – може и чай. Важно е течността да няма енергийна стойност.

- Отношението Ви към вегетарианството?

- Положително. По принцип всеки е свободен да избере своята философия на хранене. Това е най-важното. Когато тялото приема позитивно дадена храна, ефектът ще бъде по-добър. Няма вредна храна, а само прекомерно консумирана. Разбира се, веганството при деца, бременни и кърмачки не е  желателно, защото се получава дефицит на желязо, калций. По-разширеното вегетарианство (с яйца и мляко) дава възможност за пълноценно хранене, като се включват и семена, ядки. Всеки може да консумира червено месо 1-2 пъти седмично, ако няма противопоказания - метаболитен синдром, подагра, алергия, туморни, автоимунни заболявания. Разбира се, добре е да се стараем да консумираме качествено месо, поне да няма съставки, предназначени да му съхранят вида.

- Препоръчвате ли разделно хранене?

- Бях редактор на първата книга за разделно хранене, излязла в България. Приветствам тази система, особено при хора със стомашно-чревни проблеми, както и за намаляване на теглото. Но винаги има нюанси. Принципът е опростяване на храненето в рамките на един прием, по-малко храни в един прием и разделяне на протеиновите от въглехидратните храни. Това създава предпоставки тялото да усвои по-добре храната. Ако храната не е усвоена добре, нейните отпадни продукти се задържат и циркулират по-дълго в организма.

- Доста се говори за внимание към детското хранене, какво сочи Вашият опит?

- Полагат се грижи, има напредък в информираността на родителите, но те малко могат да направят, защото след определена възраст децата прекарват много време извън техния надзор. Загриженост има от това, че започнаха да се появяват по-често проблеми с излишните мазнини. Храненето трябва да подпомогне растежа и развитието на детето, и то не по посока на увеличаване на мазнините, а на активната маса - мускули, костна система. Но това е трудно. Има силни фактори, като рекламата например, които трябва да преборим. Имам внуци и знам как е.

- Кои храни са особено нежелателни за децата?

- Тестените храни се консумират твърде много – пици, сандвичи, дюнери. В тези храни има 5-6 съставки, много мазнини, бяло брашно. Може дюнер – но нека да е с месо и зеленчуци примерно. Но ако се добавят майонеза, картофи, стават 5-6 компонента, които тялото не може да приеме. Пица с 2-3 продукта добре, но не да се сложи в нея всичко, каквото има в хладилника. Вафли, готови кексове – това не са добри храни. С много хидрогенирани мазнини са. Парче шоколад, конфитюр върху филия хляб -  да, но не вафли.

- Вие какво не ядете никога?

- Пържено и панирано със сигурност не ям. Вафли никога. Много зеленчуци и плодове ям. Да не мислите, че като съм диетолог, вкъщи съм въвел някакви железни правила? Имам три дъщери и не се бъркам изобщо в храненето им. Заложили сме принципи, но всеки определя храненето си. Най-важното е умереността. Пак казвам, трябва да се стремим към по-опростено хранене, от всичко по малко, но не едновременно, в един прием. Защото различните храни се конкурират.