Образът се влошава по много причини

Децата по правило виждат много добре, освен ако нямат някакъв вроден очен или неврологичен проблем, който обикновено се установява в най-ранна възраст. Дори и да няма съмнения за зрението на едно дете, правилно е между 2- и 3-годишна възраст да бъде заведено на профилактичен очен преглед, а след това – преди да стане първокласник.
Сравнително често при малките се среща т.нар. кривогледство, което се преодолява успешно чрез носенето на специални очила, които закриват здравото око, за да може „мързеливото” да започне да се движи нормално и синхронно с другото.

В училищната възраст най-честата причина за нарушения в зрението са далекогледството и късогледството. Това не са заболявания, а рефракционни аномалии. При тях фокусът се получава пред или зад ретината. Когато фокусът е пред ретината, т.е. окото е по-силно пречупващо, става въпрос за късогледство (миопия), а когато фокусът е зад ретината или по-слабо пречупващо - далекогледство (хиперметропия). Съществува и още една аномалия на рефракцията, при която различните кривини на роговичната повърхност пречупват с нееднаква сила, поради което образът е неясен, т.е. не се получава само един фокус. Този вид аномалия на рефракцията се нарича астигматизъм.

Корекцията на зрението в тези случаи се постига с очила или контактни лещи. Обикновено за децата е трудно да носят лещи, поради което офталмологът им изписва очила, след като при подробен преглед е установен точният диоптър.

Рефракционните аномалии се срещат във всички възрасти, понякога диоптърът расте прогресивно през годините и налага честа смяна на очилата. До момента не е намерен метод да се спре развитието на късогледството чрез лекарства, добавки и други способи.
При зрелите хора съществува възможността за операция – рефракционна хирургия, чрез която се коригира геометрията на очната ябълка. От откриването на метода до момента са направени хиляди операции, но това трябва да става след сериозно обсъждане на необходимостта от такава корекция поне с двама опитни очни лекари.

С напредването на възрастта рефракционните аномалии се изместват като причина за влошено зрение от глаукомата, макулната дегенерация и катарактата (очното перде). Много често тези заболявания се явяват на фона на съществуващо късогледство или далекогледство. Още повече след 45–50-годишна възраст се явява и така нареченото „старческо” далекогледство, макар че на 50 години отдавна човек не се смята за старец.

Проблемът е, че коварните очни заболявания глаукома и макулна дегенерация могат дълго време да протекат незабелязано, особено ако засягат изцяло или в по-голяма степен едното око. Просто в един момент човек установява случайно, че не вижда с едното око, и едва тогава тръгва да се изследва. Незабелязано може да напредне и катарактата, но при съвременното състояние на медицината тази причина за лошо зрение и за слепота в повечето случаи е напълно преодолима. Важното е навреме да се хванат глаукомата и дегенерацията на макулата. Това става чрез редовни профилактични очни прегледи, които обаче трябва задължително да включват измерване на вътреочното налягане и оглед на ретината чрез специален апарат. Затова не смятайте за профилактичен преглед, ако само са ви „изпитали” дали виждате добре буквите и цифрите на традиционното очно табло. Така се установява евентуално правилният диоптър, но не и опасните очни проблеми.

Навременната и сериозна грижа за очите ще гарантира в максимална степен съхраняване на зрението до дълбока старост. Установено е, че възрастните, които виждат добре, запазват и интелекта си, защото могат да четат, да гледат телевизия и представления, да имат активни социални контакти. А лошото зрение не само води до постепенна изолация, но значително повишава риска от битови и транспортни инциденти. (ЖД)

 

Сподели във Facebook