.jpg)
Огласете резултатите на инвитро клиниките - хората имат право на избор
С доц. Атанас Щерев разговаря Лиляна Филипова
Доц. Атанас Щерев е роден на 3 април 1945 г. в Първомай. Има 40-годишна практика в акушерството и гинекологията и специализации в областта на асистираните репродуктивни технологии. Първи, заедно с доц. Илия Ватев, успешно въвежда процедурата инвитро оплождане в България и създава първата специализирана в лечението на безплодие акушеро-гинекологична болница в страната ни и днес е съсобственик на Медицински комплекс „Д-р Щерев”.
Член на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM). Има повече от 70 публикации в областта на репродуктивната ендокринология и акушерството и гинекологията в български и чуждестранни научни списания като British J Ob Gyn, Revue Francais Ob Gyn, Zentr fur Gyn и др. Бил е депутат в три парламента.
Разговорът с него е по повод току-що приключилия XV конгрес по стерилитет и репродуктивно здраве.
- Доц. Щерев , приключи XV конгрес по стерилитет и репродуктивно здраве. Каква е оценката Ви?
- На форума се събраха изтъкнати специалисти от България и от чужбина и обменихме знания и опит в областта на репродуктивната медицина. Обсъдихме значими проблеми като онкологичната профилактика, новите предизвикателства във феталната медицина, ендоскопията, ембриологията.
- На форума бе изнесена статистика, че 5% от децата, които се раждат в България годишно, са плод на усилията в областта на асистираната репродукция.
- Така е. Ние се доближаваме до редица европейски страни. Смята се, че в Европа 6% от децата, които се раждат, са плод на новите репродуктивни технологии. Родените благодарение на асистираната репродукция деца у нас са приблизително 2500-3000. Това е около 5% от всички новородени, което ни доближава до европейските критерии. Успеваемостта в България също е на европейско ниво. Смятам, че резултатите на 30-те инвитро клиники у нас също са сравними с тези на европейските клиники. Има какво още да се желае по отношение на многоплодните бременности. Успеваемостта може още да се увеличи. Въвеждането на нови методики, като сурогатно майчинство по медицински показания, също е от значение и може да подобри резултатите.
- За редуциране на многоплодната бременност се говори отдавна. Защо не намира разрешение този проблем?
- Клиниките се стремят да имат по-добри резултати и оттам се получават многоплодните бременности. Те се редуцират в държави, където има законово ограничение на трансфер само на един ембрион. В скандинавските страни това е постигнато. Такава законова рамка би била добре дошла и в нашата страна. Възможно е това да се регламентира и в рамките на Наредба 28 на Министерството на здравеопазването.
- 30 инвитро клиники не са ли много за нашата малка държава? Работят ли всички те еднакво качествено?
- Този въпрос би трябвало да се отнесе към агенцията за трансплантации и по репродуктивна дейност, защото тя е регулаторният орган. Това, което мога да кажа, е, че ние трябва да следваме европейските критерии, а според тях данните от различните клиники трябва да се подават задължително към регулаторния орган и да се публикуват, за да бъдат ясни на обществеността. Това е нещо, което и пациентите, и Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве отдавна искат и Министерството на здравеопазването трябва да го постанови. Все още това не се случва. Агенцията за трансплантации, както и фондът за асистирана репродукция имат информация, която не се предоставя официално. А тя ще даде възможност на хората за реален избор.
- Вие говорихте за съхраняване на фертилността при онкологични заболявания…
- Това е тема, която се разисква в цял свят. Не е важно онкологичното заболяване да бъде превърнато в едно хронично заболяване, което просто се проследява във времето. Важно е качеството на живота. Затова в мултидисциплинарна област, каквато е онкологията, се включваме и ние като специалисти по репродуктивна медицина, за да можем да обсъдим с колеги хирурзи, химио-, лъчетерапевти възможностите за съхраняване на фертилността при гинекологични и други онкологични заболявания. Това може да стане чрез транспозиция на органи при лъчетерапия, може да бъде с предварително замразяване на сперматозоиди при мъжете, със замразяване на яйцеклетки и яйчникова тъкан, тестикуларна тъкан, ембриони и всички тези неща имат различни технически, морални и нравствени аспекти, които си струва да бъдат обсъждани.
- Отправихте за пореден път апел към здравното министерство да регламентира сурогатното майчинство по медицински показания. Същото се случи обаче и миналата година и нищо не се промени.
- За пореден път ще кажа, че не е редно, когато медицинските специалисти са готови да помогнат на страдащи хора, това да се отхвърля с аргумента, че може да стане търговия. Ами нека да се регламентира така, че да не стане търговия. В страни като Гърция, Украйна има практики в това отношение, които действително могат да бъдат окачествени като търговска дейност. Но ние искаме в случай, когато една жена не може да забременее или да износи бременността, да се използва сурогатното майчинство. Това е напълно в реда на нещата. Не е редно да се отлага решаването на този въпрос с неясни аргументи. Надявам се с активното съдействие на пациентските организации в скоро време да се реши този въпрос.
- Кое е най-сериозното предизвикателство пред асистираната репродукция на този етап?
- Не бих казал, че е само едно. Асистираната репродукция се развива заедно с развитието на молекулярната биология, на молекулярната генетика, на базови специалности като химия, биология. Все по-широко се използват биоматериали, стволови клетки. В различни части на света се появяват нови технологии, описват се в научните списания и ние можем да ги усвоим и внедрим. Заедно с това обаче идват редица етични, морални въпроси, които търсят отговор от обществото и съответните регулаторни органи.
Има възможност например в експериментални условия от една клетка на който и да е организъм да се отиде към дедиференциация, т.е. да се отиде към обратно развитие на клетката и от нея да се получи сперматозоид и яйцеклетка. Това са невероятни възможности, които обаче налагат отговори от етично и морално естество. Има и възможности днес с молекулярната генетика да се разбере още преди да се роди един индивид, какви са вероятностите той да развие дадено заболяване след десетки години. Това поставя въпроса дали лекарите или родителите имат право да прекъсват такава бременност, дали този избор е правилен или не. Възможностите са неограничени.
Възможно е вече да се клонират хора. Клонирането е на базата на инвитро оплождането и не е особено сложна техническа процедура. Но самото клониране от една клетка или генетичен материал изисква много сериозна дискусия, ако се допусне като клинична възможност. Поставя много сложен морален въпрос с оглед на развитието на човешкия род. Има неща, които трябва да се обсъдят много сериозно. Когато в науката се прави нещо, което се е смятало за невъзможно, не е редно да се забранява, а да се регулира. Така цивилизацията върви напред. В САЩ например преди известно време беше забранена експерименталната работа със стволови клетки. Сега тази забрана отпадна. Появяват се други забрани. Но нещата в науката трябва да се решават с обсъждане със специалисти, с дебат, за да може обществото да знае какво идва и до какво може да се стигне.
