.jpg)
От форума на CREDOWEB
Живко Тодоров, 62 г.: Имам уголемена простата. Съществува ли риск да развия рак? Какво мога направя, за да предотвратя това?
Д-р Александър Заимов, уролог и андролог в УМБАЛ „Александровска”, София:
С възрастта простатата може да увеличи размерите си многократно, без да има злокачествена трансформация. Ако се установи доброкачествено уголемяване (хиперплазия), злокачествено развитие е малко вероятно, макар и да не е изключено. Когато се отстранят доброкачествени образувания, в 2% се откриват злокачествени клетки. Все пак тези процеси могат да съжителстват заедно. Дори и да няма рак, уголемената простата може да причини сериозни проблеми - трудности при уринирането, необходимост да се уринира често, особено нощем, слаба или прекъсната струя, болка или парене при уриниране, болка при еякулация, кръв в урината или еякулата.
Ракът на простатата в ранните стадии не дава симптоми. Те се появяват, когато заболяването се изяви. Наред с проблемите при уриниране тревожни сигнали са болки в костите, анемия, безпричинна загуба на тегло, отпадналост.
Най-важно за диагностициране на рака на простатата е дигиталното ректално изследване (туширане). Неравности, бучки, зърнистост и втвърдяване са подозрителни за рак.
Второто задължително изследване е кръвен тест, с който се търси простатно специфичен антиген - специален белтък, който се отделя от простатата в кръвта и обикновено е увеличен при наличие на раков процес.
Разбира се, биопсията е единственият сигурен начин да бъде поставена или отхвърлена диагнозата рак на простатата.
Ракът на простатата не може да се предотврати, но може да се намали рискът или да се забави развитието. Най-важните стъпки са добрата диета, физическата активност и редовните профилактични посещения при лекар.
Гинка Лачева: Има ли трайно решение на проблема с кистите на яйчниците при 22-годишно момиче? Трябва ли да се правят периодично хормонални изследвания и какви?
Д-р Стефан Фъртунов, гинеколог от ДКЦ „Св. Марина”, Варна:
Синдромът на поликистозните яйчници е хормонално нарушение, което има и генетична предиспозиция. Характерно за това заболяване е наднормено тегло, нарушение на менструацията, окосмяване по мъжки тип, хормонален дисбаланс, специфично изображение на яйчниците при ултразвуково изследване. Смята се, че около 10% от жените страдат от него. При неправилно или късно поставена диагноза води до безплодие. Лечението се провежда задължително от лекар със специалност по гинекология и ендокринолог, по възможност с добра колаборация помежду им.
Яна Даскалова: От години имам хроничен пиелонефрит. Как би се отразила на бъбреците една евентуална бременност? С тази диагноза може ли да родя нормално здраво бебе?
Д-р Марта Ортова, нефролог от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Александровска”, София:
Хроничният пиелонефрит винаги е представлявал потенциален проблем при младите жени, които планират бременност. Необходимо е да се обърнете към добър нефролог, с когото да изчистите предразполагащите, провокиращи фактори, преди да планувате бременност. Защото и физиологичната, нормална бременност е изпитание за отделителната система. Когато бременността стане факт, е добре да бъдете проследявана от нефролог през целия й период.
Бъдете активни! Не щадете лекарите във форума на адрес: www.credoweb.bg
