Пациентът е в центъра на здравната система

С д-р Божидар Нанев, министър на здравеопазването, разговаря Петър Галев

- Д-р Нанев, какво заварихте в областта на лекарствената политика, когато вашият екип пое здравното министерство?
- За съжаление констатираме редица нарушения при провеждането на тръжните процедури. Сблъскахме се например с подготвени поръчки за скъпо струващи медикаменти за едно от редките заболявания за 150 пациенти, при условие че специалистите в съответната област са категорични, че за страната ни годишно от това заболяване се лекуват 20 души. Но някой еднолично е решил да завиши цифрите. В няколко последователни години редовните тръжни процедури са провеждани със сериозно забавяне. Допускани са грешки при планирането на необходимите медикаменти, поради което някои от пациентите са оставяни за дълъг период без животоспасяващо лечение.

- Ще ви стигнат ли средствата, за да промените тази картина?
- Истината е, че гарантираният пакет здравни услуги и определеният позитивен лекарствен списък не са съобразени с наличните финансови ресурси. Но подобряването на здравния процес не става само с пари. Важни са и организацията на процесите, правилната преценка на приоритетите, контролът.

- Но нали сега ще има допълнително 15-процентно съкращаване на бюджета, включително и в Министерството на здравеопазването?
- Това се налага по обективни причини – всички сме свидетели на тежката финансово-икономическа криза в целия свят. Но това съкращение ще бъде за сметка на капиталови и други административни разходи, а не от средствата за лечение или лекарства. Имам уверението на премиера Бойко Борисов, че всички спешни нужди на здравеопазването ще бъдат удовлетворявани. Нашето намерение е на първо място да спрем изтичането на средства.

- Как ще гарантирате прозрачност и запазването на интересите и на лекарите, и на пациентите?
- Създаваме Одитен комитет към министерството, в който ще участват представители на неправителствени организации, пациентски организации, Министерството на финансите, Държавния финансов контрол, както и на самото министерство. Това ще е реална форма на граждански и институционален контрол. Особено по отношение на лекарствената политика. Един от членовете на този Одитен комитет ще е г-жа Теодора Захариева, която от много години се бори за правата на онкоболните.

- Кога и как пациентите ще усетят реално положителна промяна в здравеопазването?
- За мен и за моя екип пациентът е в центъра на здравната система. Но за да бъдат пациентите обслужвани по високите европейски стандарти, в тази система трябва да работят мотивирани медицински специалисти на всички равнища. Това са две страни на един медал – пациенти и медици. Затова промените, които ще правим, са насочени двустранно – да са в полза на пациентите, но и да дават възможност на лекарите да работят качествено. Ще ви дам само един пример: сегашната система с т.нар. клинични пътеки не дава възможност за нормален лечебен процес. Това е лошо и за пациентите, но и за лекарите. Клиничните пътеки добре описват алгоритъма на поведение при дадена диагноза. Но човекът, пациентът, не е една диагноза. Той е личност със свои индивидуални особености и често страда от няколко заболявания. Затова ние ще въведем системата на диагностично свързаните групи. При нея лекуващият екип ще преценява поведението си спрямо действителното състояние на болния, а няма да се опитва да нагажда „на хартия” клиничната пътека.

- Кога ще стане тази промяна?
- Проблемът е, че не могат да се правят промени „на парче”. Ще трябва да се променят включително и закони, за да въведем тази система. Това ще става паралелно с промените в системата за здравното осигуряване. Решени сме най-сетне да демонополизираме НЗОК, като частните фондове започнат да предлагат надграждащ пакет над основния, който се предлага от обществената каса. Така, от една страна, ще има конкуренция, а от друга – ще има и един осигурен от държавата оптимален пакет от здравни услуги. До края на годината ще сме готови със законодателните промени, които ще предложим на Народното събрание. Но преди това ще има сериозно професионално и обществено обсъждане на тези промени. Нищо няма да се прави на тъмно и без дискусия. Реалистично е през следващата година законовите промени да бъдат приети и да започнат да действат.

- Много ли са болниците в България?
- Много са многопрофилните болници, а не ни достигат болниците за рехабилитация, за долекуване и за продължително лечение. Ако се регламентира съответното заплащане от здравноосигурителната система на такива дейности, много от по-малките болници, които в момента не функционират добре като многопрофилни, могат да станат ефективни като здравни заведения за долекуване. В момента исхемичният инсулт например е едно от водещите заболявания в страната. Пациентите прекарват в неврологично отделение най-много седмица, след което близките им са принудени да ги отглеждат в домашна обстановка, без необходимите условия. А ако има добре устроени заведения за долекуване, те могат да рехабилитират такъв болен още един месец и крайният резултат да е много по-добър.

 

Сподели във Facebook