.jpg)
Паниката е най-вредна при спасяване на пострадал
Известно е, че в България липсва масово и стандартизирано обучение за оказване на долекарска помощ при животозастрашаващи състояния. Българският червен кръст е единствената организация, която прави специализирани курсове, но все още малък процент от хората са изградили реални умения да действат адекватно за спасяването на човешки живот.
В следващите редове прочетете какви са основните действия, когато трябва да се спасява пострадал. Златните правила са да не се допускат паника и суетене; стъпка по стъпка да се предприемат адекватни действия за поддържане на жизнените функции. Дълбоко вкорененото все още в много хора разбиране, че пострадалият „не трябва да се пипа”, за да не се навреди повече, може единствено да доведе до загуба на спасяем човешки живот. Затова:
1. Ако станете свидетел на внезапно заболяване или инцидент, които изглеждат животозастрашаващи, не оставяйте пострадалия сам в опит да търсите телефон или други хора, които да помагат. Мозъкът се уврежда необратимо след около 4 – 5 минути без кислород, а мигове след това настъпва и мозъчна смърт, която е равносилна на загиване на целия организъм. Дори веднага да повикате линейка, тя физически не може да дойде в този период. Затова първо проверете дали действително няма сърдечна дейност и дишане - опипайте шията за пулс, сложете лъскава повърхност пред устата на пострадалия, за да видите дали се замъглява.
2. Ако сърцето е спряло, нанесете средно силен удар с юмрук по средата на гърдите, след което започнете сърдечен масаж. Той е решаващ, а не изкуственото дишане „уста в уста”. Ако сърцето заработи спонтанно, дишането също ще се възстанови. Ако не, приложете и изкуствено дишане, но като поемате нормално, а не дълбоко въздух, който след това вдухвате в устата на пострадалия.
3. Ако инцидентът е свързан с кървене от голяма артерия, притиснете силно с чиста кърпа или дреха върху раната и направете стегната превръзка над нея с колан, шал или други подръчни средства. Пострадалият да лежи на ниско с повдигнати крайници. Ако е в съзнание – да пие течности.
4. При епилептични гърчове положението изглежда драматично за околните, но обикновено не е пряко опасно за живота. Подложете дрехи под главата на болния, обърнете го настрани, за да не се задави от повърнати материи. Не се опитвайте чрез сила да преустановите конвулсиите.
5. При съмнение за счупване на гръбнака действително трябва да се действа много внимателно, за да не се разместят или доразместят костните фрагменти на прешлените. Но не можете да оставите такъв пострадал без помощ, защото е много вероятно да има комбинирани увреждания. Общото правило е да се осигури стабилна твърда подложка под гърба и след това да се проверят и поддържат сърдечната дейност и дишането.
6. При удар от електрически ток не пипайте с голи ръце засегнатия, докато той е в контакт с източника на електричеството. Иначе, вместо да го спасите, и вие ще станете жертва! Ако няма как да спрете тока, стъпете върху нещо гумено и с помощта на дебела дървена пръчка, дървен стол или с друг материал, който не провежда електричеството, опитайте да избутате човека от източника на тока. След това, ако няма сърдечна дейност, действайте по т. 2
7. Задавянето с храна може да доведе до смърт при неправилни действия. При сериозно задушаване не блъскайте пострадалия по гърба, така хапката слиза още по-надолу в трахеята. Застанете плътно зад гърба на задавилия се, обхванете го с двете си ръце под ребрата в право състояние и силно притискайте към себе си с резки движения с двете ръце. Така останалият в дробовете въздух може да излезе под налягане и да изтласка грешно попадналата в дихателните пътища храна. При малки деца може да се пробва и обръщане надолу с главата и тогава тръскане по гърба.
8. Разбира се, във всички случаи повикайте спешна помощ веднага след като сте предприели първи стъпки по спасяване на живота. Говорете кратко и ясно, не викайте и не заплашвайте операторите на спешния телефон. Те са обучени как да действат. Друг е въпросът, че е спорно дали в България беше целесъобразно да се въведе общ телефон за спешни повиквания. (ЖД)
