Пестицидите – битката с вредителите е в задънена улица

Смята се, че човекът е започнал да се занимава със земеделие преди около 9 хиляди години в земите на т.нар. Благодатен полумесец, включващ днешните държави Израел и Ливан, както и части от Сирия, Ирак, Йордания и Турция. Още в онези праисторически времена той се сблъскал с един изключително труден проблем –опазването на селскостопанските култури от вредители – полски или хамбарни. За съжаление този проблем не е решен и в наши дни.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (Food and Agriculture Organization – FAO) ежегодно около половината от произведената в света селскостопанска продукция се изяжда и унищожава от насекоми, микроорганизми, плесенни гъби, гризачи и птици. На фона на гладуващите над половин милиард и един и половина милиарда, които системно не си дояждат, това звучи повече от стряскащо. За опазването на земеделските култури и получената реколта в наши дни се използват широк кръг вещества, известни под събирателното название пестициди.

Това наименование е производно на латинските думи pest – вреда, и cide – убивам.

В продължение на столетия за целта били използвани природни средства – настойка от маслини, стрити на прах далматинска лайка, пелин, олеандър или мирт, опушване (фумигация) със сяра и др.

Първият синтетичен пестицид, съдържащ мед и арсен, т.нар. парижка зеленина, бил получен в далечната 1867 г. През 1939г. швейцарецът д-р Паул Мюлер, работещ в химическата компания „Гайги”, открива първото вещество, способно да унищожава широк кръг инсекти, което носи звучащото като заклинание наименование – дихлоро-дифенил-трихлоретан, по-известно с абревиатурата ДДТ. В интерес на историческата истина неговият синтез бил осъществен от немския студент по химия Отмар Цейдлер. Швейцарецът просто открил неговите инсектицидни свойства – способността му да убива насекоми (инсекти). Откритието е посрещнато триумфално от света.

Унищожавайки насекомите - преносители на страшни болести като малария и тиф, препаратът спасява милиони човешки живота. В края на Втората световна война ДДТ спира разпространението на коремния тиф в потъналата в руини Европа. Употребата му, която довела до унищожаването на памуковия хоботник, води до двукратно увеличение на добивите от памук в САЩ. Заключителен акорд в победоносното шествие на магическото вещество е удостояването през 1948 г. на д-р Паул Мюлер с Нобелова награда.

Само за 20 години в света са изразходвани 4,5 милиона тона ДДТ... За съжаление розовата пелена, обгръщаща този чудо-химикал, постепенно се разсейва и над него постепенно се събират черни, буреносни облаци.

Оказа се, че ДДТ е изключително устойчиво вещество, което не се разлага в околната среда

и има уникалната способност да се натрупва в живите организми, блокирайки техните жизнени функции. Ако във водата неговото съдържание е само 0,000005 единици, то в планктона вече е 0,04 единици, в дребната риба, хранеща се с планктон – 0,5 единици, а в едрата риба, хранеща се с тях – 2 единици. Т.е. налице е едно увеличение по хранителната верига от 400 хиляди пъти!

Рибата – един огромен хранителен ресурс за човечеството, се оказа изключително опасна за консумация.

Безброй изследвания показаха недвусмислено, че ДДТ се натрупва в мастните тъкани на човешкия организъм, предизвиквайки сериозни заболявания и дори смърт.

За около три десетилетия ДДТ изминава пътя от „Осанна” до „Разпни го”.

Апотеоз на снемането му от пиедестала е книгата на американската авторка Рейчъл Карсон „Смълчана пролет” (Silent spring), излязла през 1962 г., в която се описват трагичните последствия от използването на ДДТ върху околната среда. Двадесетина години след удостояването на швейцареца д-р Паул Мюлер с Нобелова награда за откритието на инсектицидните свойства на ДДТ, родината му забранява неговата употреба. Последват я и почти всички развити страни на света... За съжаление въпреки горчивия опит с ДДТ човечеството продължава да търси решението на проблема главно в използването на химически средства.

Смята се, че днес в света масово се използват около пет хиляди пестицида –

инсектициди (за борба с инсектите), фунгициди (срещу гъбичните болести), хербициди (срещу плевелите), зооциди (срещу гризачите) и т.н., и т.н.

По своята доходност пестицидите стоят на едно ниво с търговията с оръжие, наркотици и медицински препарати. Световният пазар на пестициди се оценява на тридесет милиарда долара годишно! По статистически данни ежедневно в света с пестициди се отравят (главно по време на работа с тях) около 3000 души, т.е. над един милион годишно! Тоталното заливане на планетата с тези отровни химически вещества намира своето оправдание в констатацията на редица експерти, че ако човечеството се откаже от употребата на пестициди, половината от световната реколта ще бъде безвъзвратно изгубена. Което само по себе си е катастрофа.

Парадоксът е, че запазвайки храната от вредители, чрез нея човекът внася в своя организъм неизброимо количество токсични вещества,

които засягат на практика всички негови органи и системи и причиняват огромен брой патологии, в т.ч. и ракови заболявания. Многобройни изследвания сочат, че в по-голямата си част в околната среда пестицидите се разлагат на редица токсични вещества (метаболити), някои от които са дори по-опасни и от изходните съединения. Печалният извод е, че независимо от добрите намерения резултатът от седемдесетгодишната употреба на пестицидите е катастрофално замърсяване с опасни токсични вещества както на почвата, водите и въздуха, така и на човешкия организъм.

Децата вече се раждат с над триста отровни вещества в своето тяло, а у възрастните техният брой наближава 500!

Неотдавна американската организация за защита на околната среда Environmental Working Group оповести резултатите от изследване, в което е установено, че в детските храни се съдържат шестнадесет опасни пестицида, между които такива с канцерогенно, невротоксично и увреждащо хормоналната система действие.

Въпреки тяхната висока ефективност употребата на хлорорганичните пестициди (към които принадлежи и ДДТ) беше постепенно изоставена за сметка на фосфорорганичните, които се разпадат по-бързо в околната среда и в човешкия организъм. Множество изследвания показаха обаче, че те са дори по-токсични от хлорорганичните. Неотдавнашни публикации доказаха връзката между количеството на тези пестициди в детския организъм и заболявания като синдром на дефицита на внимание, хиперактивност, забавяне на умственото развитие и пр.

Само в САЩ от тези заболявания се лекуват над 2,5 милиона деца.

Един от тези препарати – хлорпирифос, води до критично понижаване на нивото на тестостерон в мъжкия организъм.

До неотдавна известни надежди се влагаха в т.нар. карбаматни пестициди, докато беше установено, че един от разпадните им продукти – етилентиоуреята, е силен канцероген.

Значително по-перспективни изглеждат пиретроидите, представляващи синтетични аналози на пиретрините – природни инсектициди, които се съдържат в далматинската лайка (Pyréthrum), хризантемите (Chrisanthemum), вратигата (Tanacétum) и др. Действат бързо, поразявайки нервната система на инсектите при контакт с тях или при поглъщане на третираните листа или цветове. За разлика от пестицидите от другите групи, които увреждат в една или друга степен и обработените растения, пиретроидите не са вредни за тях. Лошата новина е, че при попадането им във водните басейни те представляват смъртна опасност за рибите.

Със съжаление трябва да признаем, че използването на пестицидите в личните стопанства е далеч от добрата практика за работа с тези свръхопасни вещества – що се отнася до избора на подходящ препарат, коректното му дозиране, безопасността на работа, стриктното спазване на задължителните карантинни срокове и т.н. Което в прав текст означава, че е голяма вероятността, подавайки на детето си плод или зеленчук, закупен от пазара, да му поднесете и коктейл от отровни вещества с неизвестно съдържание. Анализите за остатъчни количества пестициди в хранителните продукти са скъпи и изискват уникална аналитична апаратура, поради което на този етап нещата с масовия контрол не изглеждат оптимистично в близко, а и в по-далечно бъдеще.