.jpg)
Подаграта – болест на царе и гении
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Подаграта е едно от най-древните заболявания, описано повече от четири столетия преди новата ера от бащата на медицината – знаменития древногръцки лекар Хипократ. Има всички основания да се смята, че тя е измъчвала и египетските фараони, в чиито палци на краката са открити значителни количества пикочна киселина – главният причинител на тази болест.
От подагра са страдали Александър Македонски, Кромуел, кардинал Мазарини, Микеланджело, Иван Грозни, Петър I, Колумб, Леонардо да Винчи, Нютон, Чарлз Дарвин, Мопасан, Стендал, Пушкин, Лев Толстой, Алберт Айнщайн и още редица други знатни и короновани особи, оставили дълбока следа в човешката история. Съществуват мнения, че повишеното съдържание на пикочна киселина в организма по някакъв, засега неизвестен, начин корелира с висок интелектуален и умствен потенциал. Този факт обаче едва ли е някаква сериозна утеха за тези около 30 милиона души по света, които страдат от коварното заболяване.
В организма на човека и приматите пикочната киселина е крайният продукт от разпадането на особена група азотосъдържащи хетероциклични органични съединения, наречени пурини. Родоначалното съединение на тази група вещества – пуринът, е открито в края на XIX век от големия немски химик Херман Емил Фишер, удостоен през 1902 г. с Нобелова награда.
По-нататъшните изследвания на пурините показват, че те имат изключително важно значение за човешкия организъм.
Установено беше, че те участват в състава на две групи сложни химични съединения, т.нар. нуклеотиди и нуклеозиди, които играят жизненоважна роля, а именно изграждат молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) – носителя на наследствената информация, и рибонуклеиновата киселина (РНК) – копираща тази информация и предаваща я на синтезираните белтъци, както и на аденозинтрифосфата (АТФ) – акумулатора на химическа енергия в човешкото тяло. АТФ „финансира” протичането на огромен брой биохимични процеси в човешкия организъм. В състава на изброените вещества участват две производни на пурина – аденин и гуанин, чийто краен разпаден продукт е пикочната киселина – също производно на пурина. Пуриновото ядро влиза в състава и на редица добре познати алкалоиди – кофеин, теобромин и теофилин.
Съществуват две причини за повишаване на съдържанието на пикочната киселина в организма –
прекалено високото съдържание на пурини в приеманата храна (синтезираното от нея количество е твърде малко) и затруднения в елиминирането й от бъбреците. Високото съдържание на пикочна киселина води до отлагане на нейни соли (урати) в ставите и хрущялите и нерядко до образуване на конкременти в бъбреците. Натрупването на урати в ставите причинява изключителни затруднения в движението им и силни, непоносими болки. Засегнатите стави, както и околната тъкан се подуват и зачервяват. Нерядко се повишава телесната температура, появяват се сърцебиене и болки в корема. Като правило първоначално най-често „пламва” палецът на крака, но при отсъствие на адекватни мерки се засягат коленната и раменната става, както и ставите на лакътя, китката и пръстите.
Болестта връхлита неочаквано и бурно, най-често рано сутринта, с ужасяваща, пулсираща болка на засегнатата става.
Задълбочаването на заболяването води до трайна деформация на ставите, болезненост и трудности при тяхното функциониране. Страдащите от подагра трябва да усвоят едно „златно” правило, свързано с това заболяване, а именно, че каквото и лечение да се предприеме, то губи смисъла си, ако не е съпроводено с подходяща диета, която да се спазва безпрекословно и безкомпромисно. На първо място болният трябва да е информиран за съдържанието на пурини в основните храни и в зависимост от своето състояние сам да регулира присъствието им в дневния рацион. Смята се, че количеството на пурини в дневното меню на здравия човек следва да е 600-1000 мг. За хора, при които съществува риск от поява на подагрозен пристъп, допустимото количество е до 500 мг. В състояние на криза то не трябва да надхвърля 100-150 мг.
„Лидери” по съдържание на пурини са чаят (2800 мг/100 г), какаото (1900 мг/100 г), кафето (1200 мг/100 г) и шоколадът (620 мг/100 г).
Съдържанието на пурини в черния дроб е 300 мг/100 г, в телешкото месо – 150 мг/100 г, в говеждото – 40-100 мг/100 г, в постното свинско – 70 мг/100 г, в пилешкото – 110 мг/100 г, в кокошето – 40 мг/100 г, в заешкото – 60 мг/100 г, в шарана – 135 мг/100 г, в сардината – 120 мг/100 г, в мидите – 150 мг/100 г, в скаридите – 60 мг/100 г, в сирената от 7 до 13 мг/100 г, в лещата – 70 мг/100 г, в граха – 100 мг/100 г, в спанака – 23 мг/100 г, в ориза – 15 мг/100 г, в печурките – 25 мг/100 г, в доматите – 10 мг/100 г, в бялото брашно – 8 мг/100 г, в пълнозърнестото брашно – 35 мг/100 г, в морковите – 17 мг/100 г, в краставиците – 6 мг/100 г, във фъстъците – 42 мг/100 г, в слънчогледовото семе – 65 мг/100 г, в бананите – 57 мг/100 г, в ябълките – 6 мг/100 г и т.н.
В яйчния белтък няма пурини, а количеството им в жълтъка е много малко.
Разтворимостта на пикочната киселина намалява с понижението на рН (увеличението на киселинността), ето защо на болните или предразположените към подагра е противопоказана консумацията на подкиселяващи храни и напитки – туршии, киселомлечни продукти, вино, бира, кисели плодови сокове, зелева чорба и т.н. Една от подкиселяващите организма киселини е млечната, която се натрупва в него при усилена мускулна дейност, когато количеството на постъпващия в организма кислород е недостатъчно за аеробно разграждане на глюкозата. Ето защо
страдащите от подагра трябва да вземат мерки за по-добро снабдяване на организма с кислород –
разходки на чист въздух, добър двигателен режим, избягване на затворени и душни помещения и т.н. В този смисъл е противопоказано и често практикуваното „очистване чрез гладуване”. При гладуването поради липсата на глюкоза за покриване на енергетичните си потребности организмът започва да разгражда липидите на мастните депа. Вследствие на това в тялото се натрупват отпадните продукти на този процес – т.нар. кетонни тела (ацетоцетна киселина, бета-оксимаслена киселина, ацетон), които също водят до подкиселяване на средата и намаление на разтворимостта на пикочната киселина.
Чаят, кафето и какаото са противопоказани при болните от подагра, но механизмът на тяхното негативно въздействие не е свързан с екстремно високото съдържание на пурини в тях, а по-скоро се дължи на обезводняващото им действие, водещо до повишаване на концентрацията на пикочна киселина в клетките. Пациентите с подагра и предразположените към нея трябва да избягват месните бульони, в които се натрупват значителни количества пурини.
Желателно е при варенето на меса и риба водата да се смени поне веднъж,
с което чувствително ще се намали тяхното съдържание във варения продукт. Броят на храненията следва да е 4-5 на ден. Горещо се препоръчва изпиването на 2-2,5 л вода, най-добре с по-висока алкалност, и поне веднъж седмично провеждането на разтоварващ ден с консумиране само на плодове (ябълки, вишни, ягоди, касис, боровинки, мандарини, портокали) и зеленчуци.
Изследвания от последните години сочат, че нарушенията в обмяната на пурините в организма може да доведат до смущения в работата на т.нар. бета-клетки на панкреаса, които продуцират инсулина. В резултат често се среща тандемът подагра - захарен диабет. Като неприятен „бонус” нерядко се наблюдава и добавянето на бъбречнокаменна болест.
Сериозно утежняващ фактор при подагра е наднорменото тегло.
Както беше споменато, пристъпите на подагра се появяват внезапно и с изключителна интензивност. Натрупаната информация сочи, че те могат да бъдат провокирани от стрес, голямо физическо натоварване, силно завишена консумация на храни, съдържащи значителни количества пурини, гладуване и рязка промяна на климата.
Казват, че здравето зависи главно от две съставящи – храната и начина на живот. При подаграта това важи с особена сила.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
