Полковник Анастас Янков – македонският Гарибалди

Анастас Янков Динков, наричан македонския Гарибалди и Янко паша, е български опълченец,  офицер (полковник) и революционер, виден войвода  на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).

Роден е в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция.

Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 г. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.

Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин.

През Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, а през 1880 г. завършва Военното училище. Служи като поручик в IX Берковска дружина.

Анастас Янков взема участие като офицер в Сръбско-българската война (1885 г.). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен.

През 1896 г. служи последователно като командир на 19 пехотен шуменски полк, 21 пехотен средногорски полк.

По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:

Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.

През 1902 г. полковник Янков прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник войвода е подофицер Петър Гайков, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание.

Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов.

Есента на 1902 г. Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. Още на 6 юни в писмо пише:

„Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.“

През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.

На 1 март 1905 г. серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.

Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи през април 1906 г.

Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:

„По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата”.

Георги Константинов Бистрицки пише за полковник Янков:

Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде - където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот - целия си мъченически живот”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.