Повишената температура е защитен механизъм

С д-р Клара Балджиева, педиатър, разговаря Галина Спасова

- Д-р Балджиева, не е ли преувеличен страхът от „настинка”? И в топлата есен виждаме деца с шапки?
- От древността до наши дни в представите на хората охлаждането и породената от него настинка се възприемат като причина за много заболявания. От хрема до пневмония се смята, че са простудни заболявания. Настинката не е болест, а комплекс от защитни физиологични реакции спрямо охлаждането на организма. Тя е по-скоро фактор, потискащ местната защита, особено на дихателната система, която е изложена най-често на охлаждане. Вдишването на въздух с ниска температура нарушава функцията на ресничестия й епител и променя състава на секрета на лигавичните жлези. Охлаждането с последваща настинка не променя вирулентността на вирусите и бактериите, а понижава устойчивостта на детския организъм, т.е. настинката може да помогне детето да се разболее, ако не е закалено. Оттук и голямата важност на системното закаляване на кърмачетата и децата.

- Колко важно е да се реагира още при първите симптоми и защо?
- Трябва да се реагира по-скоро преди първите симптоми - целогодишно с последователно, системно и непрекъснато провеждане на закаляване. Когато се явят първите симптоми - повишена температура, хрема, кашлица, - детето вече е болно от вирусна или бактериална инфекция.

- Кашлицата ли е най-смущаващият от симптомите при настинка?
- Невинаги. Най-често температурата е първият тревожен симптом и най-често родителите се стремят да дадат веднага антипиретик, за да я нормализират, а повишената температура е също защитен механизъм. Тя потиска развитието на много вируси и бактерии. Повишената температура стимулира имунния отговор чрез повишаване бактерицидната функция на левкоцитите. От друга страна, повишената температура с продължителност повече от 3-4 дни или над 38,5 градуса влияе неблагоприятно на метаболитните процеси, детето е отпаднало, капризно, без апетит, затова трябва да се прилагат антипиретици, особено над 38 градуса, но не и при 37,5-37,7. Кашлицата е другият сигнал за заболяване. Тя е защитен рефлекс, чието биологично значение е освобождаване на дихателните пътища от натрупан секрет или попаднали чужди частици. Като симптом кашлицата има голяма диагностична стойност.

Поради анатомофизиологични особености и функционална незрялост на дихателната система при децата те кашлят по-често. Родителите да обърнат внимание на времетраенето, в коя част на денонощието е най-честа и най-силна кашлицата, внезапно ли е настъпила, дали е суха, дрезгава, дразнеща, спастична, дали причинява задух. Ако е влажна, отделя ли се секрет, но малките деца не умеят да отделят секрети - погълнати храчки могат да се видят в повърнати материи, - затова е важно да бъде облекчена кашлицата. Също е от значение съпроводена ли е с други симптоми като температура, хрема, запушен нос, болки в гърлото, промяна на гласа, гадене, повръщане, болка при дишане. Детето трябва да бъде прегледано и родителите да не предприемат сами лечение, без да е уточнена причината. Не само да потискат на всяка цена кашлицата, защото тя е рефлекс, очистващ дихателния тракт.

- В такъв случай кои са първите препоръчвани средства?
- Първо, какво не трябва да се прави? Да не се използват лекарства или билки, потискащи центъра на кашлицата, защото те могат да потиснат и центъра на дишането, което е опасно! Потискайки кашличния рефлекс, се създават условия за задържане на секрет в бронхите. Разбира се, състоянието на детето може да се облекчи със симптоматични средства, които втечняват бронхиалния секрет, улесняват неговото отделяне. Едно добро начало е сиропът „ЕнТиТус”, който е комбинация от седем вида билки в стандартизирани екстракти (т.е. билките в него са винаги в еднакъв състав) въпреки различния си начин на действие. Заедно те имат комплексно меко действие, издържало изпитанието на времето още в индийската народна медицина. Сиропът има и противоалергичен ефект, защото намалява отока на възпалените лигавици. Може да се прилага за деца над 1 г., но дори да се подобри състоянието на детето, визитата при лекар не трябва да се пропуска, ако кашлицата продължава.

- Кога наистина е нужен антибиотик?
- Само когато се установи бактериална инфекция. Антибиотиците не са средство за сваляне на температура или за спиране на кашлица. Те трябва да се приемат само по лекарско предписание. В противен случай могат да навредят, напр. ако не се изчисли правилната доза и да се приеме дори токсична, или пък прекалено ниска доза, която да доведе до бързо развитие на резистентност. Моите наблюдения за прилагането на антибиотици при децата са различни от тези например преди 10 години. Тогава в специализираните педиатрични кабинети идваха деца след прием на един или два антибиотика. Сега личните лекари насочват своевременно децата за консултация, много по-често с назначени симптоматични, противовирусни препарати.

За контакт с д-р Балджиева – 0888 840310

Сподели във Facebook