Правилата - капанът, в който сами се хващаме

Нина ПЕТКОВА, клиничен психолог

Защото „трябва“?!?

Случвало ли Ви се е да правите неща в живота си, само защото „трябва“? Или да приемате нещо за истина, само защото „така мисля“? Като се замислите колко от нещата, които Ви се случват са плод на Вашия вътрешен кодекс, изграден от правила, допускания и интерпретации на заобикалящата реалност, като започнем от ежедневни дейности, задачи, отговорности и стигнем до големи решения и избори, предопределящи живота Ви.

Как всъщност си създаваме правила, как те работят за нас и как ни саботират? 

Вътрешните ни правила са сложна композиция от три фактора: нашият темперамент, ранният ни опит и взаимодействието със случващото се около нас. Разбира се, в тези три компонента е включено възпитанието на нашите родители, моделите, които възприемаме от тях, посланието, което те оставят към нас – дали сме обичани, ценни и сигурни.

Когато започнем да се развиваме като възрастни, в нашата психика се оформят правила, чрез които ние реагираме на когнитивно, емоционално и поведенческо ниво. Или иначе казано – тези правила са ориентир за „правилно“ и „грешно“. Разбира се, има универсални правила, чието значение и валидност няма как да оспорим. Тук няма да си говорим за правилата „ Не кради“, „ Не убивай“ и т.н. Тук ще си говорим за онова гласче в съзнанието ни, което ни казва „ТРЯБВА ДА СИ...“ , „ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ...“, „ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕШ...“. Онова „ТРЯБВА“, в което толкова силно вярваме, че се е превърнало в абсолютна истина и макар част от нас да се бунтува срещу нея, я следваме сляпо. Защо ли? „ЗАЩОТО ТРЯБВА“!

Нашето „ТРЯБВА“ си го създаваме ние. „Трябва да успея“, „Трябва да си премълчавам“, „Трябва да съм перфектен“... Как тези правила работят за Вас?

* Правилата, които сами си създавате, Ви слагат в рамка и Ви правят ригидни. Позовавайки се на тях, често пъти не можете да проявите гъвкавост, да удовлетворявате потребностите си и да постигате успех. Запомнете, че хората имат различни правила и липсата на гъвкавост и лавиране във взаимоотношенията води до емоционални, поведенчески и социални проблеми.
* Правилата водят до самоизолация. Когато усещате другите като несъответни на Вашите собствени убеждения, развивате склонност към самоотхвърляне и дистанциране.
* Правилата не Ви развиват като личности. Те са своеобразна матрица, която се повтаря отново и отново, без човек да си дава сметка, че сам се е вкарал в нея.

Какво следва да направим, за да се развиваме ?

* Дайте си сметка кои са тези „трябва“, които Ви спъват по пътя и не работят за Вас. Запишете ги на един лист и си дайте реални аргументи защо така „трябва“ и вижте нагледно какво стои зад всяко едно правило.
* Опитвайте се да замествате „трябва“ с не толкова налагащи контрол думи. Например „бих искал“, „струва ми се редно да…“ и т.н.
Работете над личността си, за да имате знание за това как да контролирате вътрешните си правила. Кога те са адаптивни и кога са дезадаптивни. Това ще развие Вашата емоционална интелигентност.
* Слушайте потребността. Тя е силен ориентир за Вашата вътрешна хармония, щастие и успешност. Не се страхувайте да я назовавате и да търсите начини за удовлетворяването ѝ (разбира се градивни).

Когнитивно-поведенческата психотерапия в комбинация с други методи води до забележителни резултати при работа с правила и допускания при здрави хора. Методът е базиран на доказателства и води до трайни и дългосрочни резултати. Специалистът прави оценъчно интервю, диагностика и локализиране на дефицити и ресурси на дадената личност и прилага интервенции за преодоляването на проблема. Не отлагайте работата над себе си, защото без значение къде сте в социума, личните отношения или работните такива – винаги носите своето Аз. Имате право да го развивате.

 CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.