Предпазването от инсулт вече е много по-сигурно

Водещи лекари от Европа и Северна Америка се събраха на научно-практическа среща във Виена по време на традиционната Академия по антикоагулация. Това е изключително важна за медицинската общност и за пациентите област на медицината, защото се занимава с предпазването от тромбоемболични инциденти, които могат да възникнат при различни заболявания и състояния на организма.

Огромна част от мозъчните инсулти например са в резултат от образуването на кръвен съсирек в сърцето при една често срещана специфична аритмия – предсърдно мъждене. Тромбоемболизмът може да се прояви също в белия дроб, артериите на долните крайници, на червата, бъбреците и други органи. Последиците винаги са изключително сериозни, а рискът от фатален изход е много висок.

Затова от много време медицинската наука и фармакологията търсят начин да предпазят пациентите от тромбоемболични усложнения. Това е решаващо не само при сърдечни заболявания, но и след операции в ортопедията, гинекологията и общата хирургия, както и при болни от тромбофлебит и дълбока венозна тромбоза.

Лекарствата срещу тези усложнения се наричат перорални антикоагуланти, т.е. такива, които се приемат през устата. Първото поколение от тях е създадено преди много години и дълго време беше единствената възможност за предпазване от инсулт при пациентите с предсърдно мъждене. Проблемът при тези препарати от първо поколение е трудното дозиране, защото се изисква постоянен лабораторен контрол на „разреждането“ на кръвта. Ако то е недостатъчно, рискът от тромбоза остава висок. Ако е прекалено, възниква повишен риск от кръвоизлив. Затова спрямо лабораторните резултати всяка седмица, на две седмици или на месец дозата трябва да се променя. Пациентът е длъжен много често да посещава лабораторията и лекуващия лекар. Освен това тези лекарства имат редица взаимодействия с други медикаменти и с храни.

Истинска революция в медицината беше създаването на ново поколение орални антикоагуланти, които се взимат във фиксирана доза всеки ден, без да е необходим лабораторен контрол за ефекта им, защото при всички пациенти този ефект е гарантиран. Освен това новото поколение медикаменти няма нежелани лекарствени и хранителни взаимодействия. Първото лекарство в света от това поколение беше създадено от германската фармацевтична компания Бьорингер Ингелхайм. То е достъпно в България почти от самото начало и нашите лекари имат богат положителен опит с него.

Но въпреки този напредък, профилактиката на инсултите не достигна желаното равнище. Причината беше страхът на лекарите да предписват, а на пациентите да приемат лекарство, което ще ги предпази от потенциално смъртоносно заболяване, но което теоретично може да повиши риска от кървене. Освен това стоеше и въпросът как ще се реагира при необходимост от спешна операция при остри хирургични заболявания или травми, когато кръвосъсирването е потиснато.

Затова създаването в лабораториите на Бьорингер Ингелхайм на първото лекарство, което бързо и ефективно прекратява действието на техния орален антикоагулант, беше посрещнато с голям ентусиазъм от медицинската общност, а и от пациентите. Наличието на специфичен реверсивен агент даде съвсем друга увереност на медиците и на болните по отношение на съвременното предпазване от инсулт и други тромбоемболични инциденти.

С днешна дата е сигурно, че ако пациент, който приема нов орален антикоагулант, има нужда от бързо прекратяване на неговото действие, това може да стане буквално за минути, когато се приложи утвърдения през 2015 г. медикамент на Бьорингер Ингелхайм.

Вече пациентите с предсърдно мъждене нямат формално оправдание да не се предпазват от инсулт с мотива, че имат някакви страхове, свързани с бъдещи здравословни рискове. А едва ли има нужда да се обяснява до какво може да доведе един тежък мозъчен удар. Това заболяване съсипва не само съдбата на засегнатия, но и на неговото семейство, защото в повечето случаи са необходими постоянни персонални грижи дори за най-елементарното обслужване.

И хора над 90-годишна възраст приемат успешно антикоагуланти

На академията по антикоагулация във Виена присъства проф. Анна Томашук – Казберук, ръководител на университетска кардиологична клиника в Полша, с която разговаря Петър Галев:

• Проф. Томашук, на колко години е най-младият и съответно най-възрастният ви пациент, на когото сте предписали нов орален антикоагулант?
• Най-младият е на 50 години, а най-възрастният е на 94! В конкретния случай причината да им предпиша такова лечение е предсърдно мъждене, но орална антикоагулация, както знаете, се налага и при пациенти с дълбока венозна тромбоза и с риск от белодробен тромбоемболизъм. Отделно от това при редица състояния след големи операции.
• Лесно ли убеждавате пациентите, че трябва да взимат лекарство, което намалява съсирването на кръвта?
• Когато обясня причината, когато разберат колко важно е това за тях, обикновено няма проблем. А сега е още по-лесно, когато първият от новите орални антикоагуланти вече има лекарство за прекратяване на действието му, ако това се наложи. Това определено ни позволи да работим много по-спокойно и уверено да предписваме медикамента. Ако трябва да сравня ситуацията с нещо извън медицината, в конкретния случай все едно имаме пълна застраховка на автомобила или имуществото си. А когато става въпрос за живота и здравето, такъв тип сигурност е нещо изключително важно.
• Какво друго е важно за пациентите на антикоагуланта терапия?
• Те са доволни, когато няма нужда постоянно да измерват в лаборатория протромбиновото време, да съобразяват с какво се хранят или какви други лекарства вземат и постоянно да променят дозата на антикоагуланта. Затова все повече хора минават на новото поколение орални антикоагуланти.
• Често говорим за аритмията предсърдно мъждене като основна причина за тежки мозъчни инсулти. Но при някои пациенти тази аритмия се проявява от време на време, не е постоянна. При тях налага ли се да вземат новите орални антикоагуланти за предпазване от инсулт?
• Това е изключително важен въпрос! Категорично е установено, че дори при кратки епизоди на предсърдно мъждене може да се получи инсулт или системен тромбоемболизъм. Коварното е, че такива пациенти, при които мъжденето е на пристъпи, могат изобщо да не го установят. Това важи и за хората с перманентно предсърдно мъждене, защото то не винаги дава някакви оплаквания. Но поне при тях, ако лекарят направи ЕКГ, мъжденето веднага ще се диагностицира. Докато при другите, с пристъпна форма, може по време на прегледа всичко да изглежда нормално. Затова е много важно, дори при най-малки съмнения – кратки усещания за „прескачане на сърцето“, индикации от апарата за кръвно, че има аритмия, да се направи 24-часов или дори по-дълъг запис на сърдечния ритъм чрез така нареченото холтер мониториране, за да се установи има ли неразпознати епизоди на предсърдно мъждене. Освен това по отношение на риска от инсулт няма значение дали пациентът с предсърдно мъждене има оплаквания или се чувства напълно здрав. Липсата на признаци, за съжаление, не означава липса на риск от мозъчен удар.
• Какво съветвате хората, как да намалят риска от инсулт?
• На първо място е здравословният живот и превенция на рисковите фактори – затлъстяване, обездвижване, хипертония, висок холестерол, висока кръвна захар. След това идва целенасочената проверка за предсърдно мъждене чрез редовни прегледи, кардиограми и, ако се налага, холтер. И ако се диагностицира тази аритмия, след като се установи риска от инсулт чрез специално разработена скала, да се премине към прием на орални антикоагуланти. Вече при избора на конкретен медикамент в съображение влиза и наличието и на средство, което при нужда да прекрати бързо и ефективно действието на антикоагуланта.
• Има ли някакви странични ефекти от продължителния прием на антикоагуланти?
• Ефективността и безопасността на тези медикаменти е доказана в множество огромни и дългогодишни медицински проучвания, направени по най-строгите правила. Както виждате, науката се развива и от няколко години имаме и антикоагулант с реверсивен агент. Всъщност основната опасност е да се пропусне приемът на антикоагуланти, когато това се налага. Защото все още няма как пациентите да се излекуват от възникнала тежка инвалидност в следствие на исхемичен инсулт, ако той бъде допуснат.