.jpg)
Премахнаха дебелото черво на 20 души заради 100% риск от наследствен рак
Фамилната полипоза е едно от заболяванията, където се прилага превантивна хирургия
20-годишен мъж с фамилна полипоза е най-младият пациент, на когото превантивно е отстранено дебелото черво заради доказан много висок риск да се разболее от колоректален карцином. Това съобщи за CredoWeb проф. Венцислав Мутафчийски, началник на Клиника по ендоскопска хирургия.
„За последните 3 г. като него във ВМА има над 20 пациенти, все млади хора. Да се убеди един млад човек на 20-30 г., че трябва да отстраним цялото му дебело черво в името на това, че той ще живее, без да се страхува от рака, е изключително трудна и отговорна задача“, допълва проф. Мутафчийски. Сред пациентите на проф. Мутафчийски са и членовете на две фамилии, които носят гени за медуларен карцином на щитовидната жлеза. При майките е открит рак, а след това на дъщерите превантивно е премахната щитовидната жлеза, тъй като генетично изследване потвърждава опасността от тумор.
По думите на проф. Мутафчийски за превантивна хирургия в България все още не се говори много. В света обаче известни личности не се стесняват да признаят, че се оперират, за да избегнат онкологичното заболяване. Най-яркият пример е Анджелина Джоли, която си премахна и двете гърди, а след това и яйчниците, за да не я сполети съдбата на майка й и леля й, починали от рак.
„Проблем е, че генетичните изследвания, които доказват надеждно стопроцентов риск от рак, струват над 2000 лв. и не се поемат от касата. Има обаче и заболявания, при които и без генетичен тест може да се определи рискът от рак – например фамилната полипоза на дебелото черво. При нея рискът от рак е почти 100%. Това налага необходимост от хирургични интервенции във времето, когато карциномът на дебелото черво още не е настъпил“, допълва проф. Мутафчийски. Често такива пациенти се откриват случайно заради вече проявило се кървене или друг дискомфорт. Докаже ли се фамилната полипоза с генетично изследване, на пациента се предлага хирургично отстраняване на дебелото черво. Това е тежка осакатяваща операция и затова трябва да има достатъчно данни, за да бъде лекарят убедителен пред пациентите. „Разговорът за вземане на решението е много тежък и аргументите трябва да са премерени. Често се налага разговорът да се проведе 4-5 пъти, докато самият човек стигне до извода, че няма друг път за запазване на здравето и живота му. Рисковете са толкова големи, че ако се допусне развитието на рак, изходът може да е фатален“, коментира специалистът.
Как един млад човек да разбере, че има риск, и да се изследва?
Ако в семейството има починал роднина в млада възраст (на около 55 г.) от рак на дебелото черво или медуларен карцином на щитовидната жлеза, наследниците трябва да ходят на профилактика от млади. Би трябвало да изпреварят поне с 10 г. срока, препоръчван за стандартна профилактика. Обикновено в засегнатите от фамилна полипоза семейства се знае, че вероятността от полипи е много голяма. Често младите членове на семейството са имали кървене, патологични отделяния на слуз и дискомфорт в корема. Първо търсят гастроентеролог, но след това стигат и до хирурга.
„Наследствените полипи са много специфични като външен вид: цялото дебело черво е като осеяно с полипи, които са големи колкото оризово зърно. На 10 кв. см са разположени десетки от тях. Според броя им се определя и рискът. Ако са единични полипи, рискът е 10%, при няколко е 20%, а при множествена полипоза скача над 80%. При единичните полипи по принцип няма генетични изменения, но при фамилните има“, разказва още хирургът.
Животът на оперираните по този начин е свързан с някои неудобства. Първоначално ходенето по голяма нужда е около 10 пъти дневно, но постепенно пациентът сам може да го регулира. Смята се за успех, ако се сведе до 3-4 пъти дневно. Все пак, когато се сложат на везната това неудобство във всекидневието и рискът от злокачествено заболяване, което може да завърши със смърт, става ясно, че операцията е по-малкото зло.
Още теми, свързани с новости в хирургията, търсете на credoweb.bg
