- Д-р Николов, защо през лятото зачестяват оплакванията, свързани с храносмилателната система?

- Причините са комплексни – от една страна, промяната в диетата, от друга страна – промяната в климата с високите температури, което води и до промяна на инфекциозния фон – вируси и бактерии. Тези фактори определят по-честото възникване на горно- и долнодиспептични прояви и до различни по тежест и продължителност диарийни симптоми.

- Какво представлява така наречената „диария на пътешественика“?

- Това са диарии, които имат разнороден характер. Те са свързани с приема на нетипична за конкретния индивид храна, с бактериални и вирусни ентероколити, понякога с рязка промяна в ритъма на живот по време на ваканция. От инфекциозните причинители най-често се срещат ентеро- и коксаки вирусите, а от бактериите - ешерихия коли.

- Понякога набеждаваме морето за диариите, но главният епидемиолог д-р Ангел Кунчев отхвърли тази теза…

- Трябва да е ясно, че и на морето, и другаде най-важният фактор е личната ни хигиена и елементарно внимание къде и с какво се храним. Измиването на ръцете с вода и сапун след ползване на тоалетната, след излизане навън и преди хранене може да ни предпази от много проблеми. Лошото е, че в заведенията никога не се знае кой и как работи в кухнята. Ясно е, че здравните книжки на кулинарния персонал в много случаи се издават формално, както и много други документи в държавата ни. Затова избягвайте съмнителни заведения! Отделно от всичко високите температури създават риск за по-бързо и масово развитие на бактерии в заразени или неправилно съхранявани продукти. Иначе в самото море от време на време се установяват повишени нива на бактерии на отделни плажове, но на мен не ми е известно това да е довело до епидемичен взрив.

- Извън инфекциите как се отразява лятото на хората с хронични заболявания на стомашно-чревния тракт?

- Не бих казал, че сезонността има решаващо значение за протичането на тези заболявания. Лятно време диетата изобилства от продукти, съдържащи целулоза и други груби съставки, които не се толерират добре от пациентите с хронични възпалителни заболявания на червата. От друга страна, често хората не се хидратират достатъчно, което също се отразява на храносмилането. Често след диарии или прием на антибиотици по различен повод се получава една дисбактериоза, която нарушава нормалния баланс на микроорганизмите в храносмилателната система.

- Защо през последните години често се говори за ролята на пробиотиците и за профилактика, и за овладяване на състояния, свързани с диспепсия и с диария?

- Първоначално имаше такава мода да се приемат пробиотици, а после времето и опитът ни показаха, че тази практика е обоснована и има дълбок биологичен смисъл. Ако трябва да се изразя образно, когато сме нападнати от змии, много по-добра идея е да ги преборим с таралежи, отколкото с химикали. Подобна е ситуацията в организма. Вместо с химични агенти да атакуваме някакъв проблем в храносмилателния тракт, по-добре е да подпомогнем организма сам да се справи, защото той има много сериозни резерви. Пробиотиците, на първо място, са изключително безопасни, няма случай да са навредили на някого. Но второ място, те създават среда, в която болестотворните микроорганизми много по-трудно се развиват. Освен това те имат отношение към здравето не само на храносмилателната система, но и към цялостното състояние на организма, към общия имунитет. При тях се разчита на естествените отношения на антагонизъм и симбиоза с различните видове микроорганизми. Неслучайно наблюдаваме ренесанс на биологичните терапии в момента.

- Защо някои пробиотици трябва да се съхраняват в хладилник, това какви ползи носи за действието им?

- Защото те са произведени при специфични условия и по-ниската температура в максимална степен съхранява свойствата на пробиотичните бактерии, които да попаднат жизнеспособни в тънкото черво и бързо да започнат позитивното си действие. Това е специфична технология за производство на пробиотици, която се предлага от някои фармацевтични компании. В България такъв подход например прилага „Екофарм“ със своя пробиотик „Лакто 4 ВИП“. Важен е не само съставът на един пробиотичен препарат, високото микробно число на полезните микроорганизми, но и целият технологичен процес, запазването на свойствата по време на съхранението на продукта и след приема му от пациента.

- Кога е добре да се взема пробиотик?

- При диария от различен произход, при диспептични оплаквания, по време и след приема на антибиотици.

 

 

Сподели във Facebook