Проф. Боряна Делийска е ръководител на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, заместник-директор на болницата по научната и учебната част. Проф. Делийска има над 150 публикации в български и чужди научни издания. Макар че е в класацията „Най-добрите лекари на България“, а наскоро получи престижната национална Чилова награда, казва, че няма личен успех, защото никой пълководец не е спечелил сам битка. Във вече 35-годишния си път в медицината е научила много от проф. Димитров, проф. Тишков, доц. Николов, но не само за нефрологията:

- Учила съм от тях и поведение, етика, морал и съм горда, че тук в нашата клиника, която е първата в България и е вече на 50 години, тези норми се спазват от всички. Защото медицината е търговия в целия свят – това всички го знаем, но и в търговията също има етичност. Трябва да не лъжеш пациента, да го обгрижваш така, че да му помогнеш максимално като диагностика и лечение. Да не му казваш, за да се вземат пари от касата, че има нужда от операция, когато няма. Срещат се и такива случаи за съжаление. Горда съм, че нашата клиника предлага добра медицинска услуга, като етика също. Може да не си перфектен професионалист – всеки работи в края на краищата според възможностите и подготовката си, – но трябва да има морал, да няма шарлатанство.

- Как стана така, че имиджът на лекаря помръкна, с тежки последици от това за всички?

- Стана постепенно. Не казвам, че лекарите са светци, но не съм чула в чужбина така да се хулят. А лекарските грешки навсякъде са еднакъв процент. Обществото от години подценява лекарите. По времето на комунизма бяхме в сферата на услугите. Защото лекарите са част от интелигенцията. А като тъпчеш интелигенцията, е по-лесно да управляваш. Оттогава тръгна подценяването на лекаря. Когато започнах преди 35 години, заплатата ми беше 150 лева, мой познат техник заварчик взимаше 300. Баща ми като лекар в „Пирогов“ ходеше да кръводарява, за да изкараме до заплата. После се отвори вратата за хората, които умеят да печелят, и покрай малцина шарлатани се хулят всички. Понякога ме е срам да кажа, че съм лекар. Аз не смятам, че заслужавам хули. Общество, нахъсано срещу лекаря, е обречено.

- Да говорим сега за бъбреците. Какво не знаят хората за тях?

- Не си дават сметка за значението на урината. Лошото е, че голяма част от болестите в нефрологията не болят. Човек се чувства добре, ходи на работа, а същевременно процесът се развива и може да се диагностицира само по урината. Ако се установи високо кръвно, лекарят казва – взимай хапчета. Но това кръвно е от един процес на ниво бъбрек и ако не се спре своевременно, той прогресира. Голяма част от бъбречните заболявания засягат млади хора. Ние сме имали такива случаи –  прилошава им в офиса, в спешното отделение се диагностицира тежка бъбречна недостатъчност и директно се включват на диализа. А пациентът казва - имам от десет години високо кръвно. Но не е изследвана урината. Така че едно много малко нещо като обикновено изследване на урина дава на компетентния лекар достатъчно информация.

- Ако връзката между хипертонията и бъбреците се неглижира, въпросът не е ли изцяло в компетенцията на личния лекар като начало?

- Постоянно се говори за тази връзка, но когато опре до практиката, продължава да куца. Първо, според мен половината от хората не ходят на профилактични прегледи. Освен това – човек, който има високо кръвно и си пие лекарствата, няма оплаквания. Радвам се, че добрите кардиолози вече винаги насочват пациентите с хипертония и към нефролог, защото първопричината може да е хронично бъбречно заболяване. Но като цяло не се обръща внимание на информацията, която може да ни даде урината. И хората не ходят на преглед, ако не ги боли. Докато примерно при една банална бъбречна криза едно камъче от 5 мм се раздвижва, предизвиква силна болка и бързо се търси лекар. Някои бъбречни проблеми предизвикват отоци – тогава пак се търси помощ.

- Ако хипертонията е контролирана, това спира ли болестния процес в бъбреците?

- Да, в голяма степен. Лошото е обаче, че при част от болните високото кръвно няма симптоми. Имали сме пациенти с кръвно 200/140, млади хора, които просто не са го мерили никога. А се оказва, че вече има изменения в очите, в сърцето, в бъбрека – всички последици от тежка хипертония. Но човекът няма симптоми, за да се усъмни, че е болен.

- Начинът на живот колко силен фактор е за поява на нефрологичен проблем?

- Бъбрекът е много нежен орган, той реагира на всичко. Например на идиотска диета за отслабване, при която ядеш само месо. Реагира на гладуване, на всичко, което препоръчват псевдолечителите. Реагира на много уклони в модерния начин на живот. Например мнозина пият много пресни сокове вместо вода - но един литър фреш дневно въобще не е полезен. Пресният сок е много богат на фруктоза. Данните показват, че човечеството  приема фруктоза в количества, силно надхвърлящи нормалните. Фруктоза има вече във всички сладкарски произведения, в безалкохолните напитки още повече. Ние имаме нужда от много малко фруктоза дневно като енергиен запас. Но ако доставяме, без да знаем дори, прекалено много, претоварваме организма, качват се килограмите, холестеролът, пикочната киселина, която уврежда бъбрека. Бъбреците реагират на нездравословен начин на живот, на външни замърсявания. И когато се надхвърлят възможностите за адаптация, започват да боледуват. Тоест реагират на много болести, които не са причинили, но стават тяхна жертва. Много тъжно е, като дойде 25-годишен младеж и се окаже, че е с напреднала бъбречна недостатъчност и за диализа. За нас е също много тежко – да кажеш това на млад човек, на когото животът предстои.

- Как да се предотврати бъбречно заболяване?

- Най-простото и най-евтиното, което даже всеки може да направи сам – да си направи най-обикновено изследване на урина. Дори личният лекар да няма направления, то струва 2 лв. Ако има отклонение - белтък в урината, промяна в седимента, има ли левкоцити, еритроцити - това е напълно достатъчно, говори много на всеки лекар и той вече ще търси причината.

 - Вярно ли е, че нараства честотата на бъбречнокаменната болест?

- Да, в целия свят. И това заболяване струва страшно много на здравните фондове. В какво е причината? Първо - съвременният начин на живот, храната, богата на сол, на въглехидрати, на мазнини, предразполага категорично за образуване на камъни. Заседналият начин на живот, епидемията от затлъстяване, от която е засегната и България, въпреки че не сме сред „първенците“ в това отношение. Затова само с малко промяна в хранителния режим 85% от пациентите могат да намалят рецидивите и да не образуват следващ камък. Но хранителният режим трябва да бъде консултиран с нефролог.

- По темата за количеството течности могат да се намерят доста сериозно различаващи се препоръки.

Може да не си перфектен професионалист – всеки работи в края на краищата според възможностите и подготовката си, – но трябва да има морал, да няма шарлатанство

- Да, срещала съм – „пийте по 5 литра на ден“. Е как 40-килограмово момиче ще ги изпие, и то само вода? Не е добра за организма нито дехидратацията, нито хиперхидратацията. Горе-долу, човек със средно тегло, който не е в екстремни топлинни условия или не спортува активно, трябва да приема литър и половина до два, но общо течности. Нормата е относителна. Защото на човек със сърдечна недостатъчност не може да му се препоръча да пие много вода. Имаме пациенти, които задържат течности, но някъде по трасето лекар им е казал или са прочели в интернет, че трябва да приемат течности, и те се наливат, а не бива. Ако примерно говорим за млад, здрав човек – пак зависи от начина на живот. Ако цял ден е в офиса и климатикът поддържа 23 градуса, няма нужда да пие толкова вода, нищо че навън е много горещо. При пациенти с камъни в бъбреците се препоръчва повече вода. Но и при тях е индивидуално. Особено при човек с някакво заболяване. Водата може да бъде нож с две остриета понякога. Хората в напреднала възраст много често не пият вода, защото започва да се губи чувството за жажда. Центърът за жажда е близо до центъра на апетита, възрастните хора с вече склеротични промени имат голям апетит, но не пият вода. А това пък е много важно за тях.

- Има и рецепти за „водна“ диета за отслабване.

- Няма как да ме убедят, че се отслабва от пиене на много вода. Няма как да изхвърлим мазнините заедно с водата. Ако ядете един морков за обяд и пиете много вода – ще сте слаба. Но ако хапвате добре, обилно, водата няма да помогне.

 

Сподели във Facebook