Проф. д-р Тройчо Троев: За нас болният винаги е прав

Проф. д-р Тройчо Троев е началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. Главен физиотерапевт на Българската армия. До днешната си позиция като военен лекар стига, тръгвайки от полкови медицински пункт, през рехабилитационен център, началник на санаториум. Втората му специалност е вътрешни болести, а дисертациите му са върху болестта на Бехтерев и метаболитния синдром. Има над 70 публикации, някои от тях в чужбина (Германия, Полша, Русия и др.). Съавтор в редица монографии. Проф. Троев е преподавател в МУ - Плевен и Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Макар и счетоводител по професия, баща му дискретно го насочва към медицината с думите: “Има две независими професии в този живот – право и медицина“. Оттук тръгна и разговорът ни с проф. Троев.

- Обичах химията и биологията и това реши нещата. Имах много кадърни учители – нищо че в дълбоката провинция, Карнобат. Благодарение на тях придобихме култура. Спомням си до днес учителките по химия, биология, география… Имахме прекрасен преподавател по български - в 9. клас ни накара да напишем на класно 20 по-трудни думи. Сгрешените написвахме по 20 пъти. Нямаше интернет да провериш как се пише думата. Гарантирам ви, че ако сега накарате десет българи да напишат „удостоверявам“, шестима ще сбъркат.

- Бихте ли спорили с баща си днес?

- Баща ми излезе много прав. Хората винаги ще се съдят и винаги ще боледуват. Никой не може да ти оказва никакво въздействие, защото пред болестта всички са равни. И най-богатият човек боледува и тогава става ясно, че парите невинаги означават здраве. Е, Буров е казал, че се различава от другите хора по това, че те умират всеки ден, а той ще умре веднъж.

В армията бях между тези 4%, които не бяха партийни членове. Не съм се сблъсквал с тежки моменти при работата си в поделенията, но имах проблеми, когато трябваше да кандидатствам във ВМА.

- Хората, които Ви подадоха ръка?

- Имах късмет да се уча от големи специалисти и личности. Проф. Гатев, ръководител на клиниката повече от 20 години, много честен и знаещ човек. Въвеждаше модерни методи на лечение и лекарства, за които никой не беше и чувал в България. Представете си - в онези години - още на десетия ден от обучението ми ме изпрати да присъствам на конгрес. Няма да го забравя! И сега аз постъпвам така с всички мои специализанти, нещо повече, включвам ги и в представянето на докладите. Другият важен авторитет за мен е проф. Костадинов. Извънредно взискателен, дори в последните години, когато се е случвало да дойде в болницата, още в коридора започваше да ме изпитва! Покойният проф. Станко Петров, ръководител на Клиниката по вътрешни болести, ерудиран и етичен човек, оказа също голямо влияние върху мен. Два пъти седмично се правеха обсъждания на болни, на патоанатомичните срещи присъстваха абсолютно всички – от специализантите до шефовете. И всеки трябваше да вземе отношение по диагнозата и лечението, което означаваше, че трябва да е ангажиран, да внимава.

Лечението е подвластно на комплекс от условия - знаещи лекари, кинезитерапевти, рехабилитатори, апаратура и хуманно отношение към пациента

- Тази практика в минало време ли е?

- В клиниката съм въвел някои неща. След първите 6-8 месеца, като усвоят основните моменти на физикалната медицина, всички специализанти започват заедно с мен да преглеждат болни. Те ми докладват, след което дават обосновано предложение за лечение. Имаме отлична учебна зала, с интернет, библиотека – може веднага да се направи справка. Работим активно по рехабилитацията на редките заболявания във вътрешната медицина. Имаме и две монографии по темата.

- Неглижират ли се физикалните средства като възможно лечение?

- Там, където има знаещи и можещи, не. Там, където хората не са достатъчно добри професионалисти, физикалните методи се неглижират. И то не от друг, а от самите пациенти. Защото пациентът може да бъде излъган само веднъж. Втори път няма да дойде, нито пък ще те препоръча на свои близки, които се нуждаят от съответното лечение.

Разбира се, и базата, апаратурата има значение. Но субективният фактор е най-важен. Защото лекарят преглежда, той предписва лечение и после се работи в екип. Ако някой не е подготвен както трябва, няма да има ефект. Лечението е подвластно на комплекс от условия - знаещи лекари, кинезитерапевти, рехабилитатори, апаратура и хуманно отношение към пациента. Нашата специалност е интердисциплинарна и е много близо до травматологията, до ревматологията, неврологията. Тези големи дисциплини не могат без нас.

- Къде насочвате усилията си в момента – и като терапевтична, и като научна дейност?

- Ние тук работим с всички болни, които се нуждаят от рехабилитация. Също и с амбулаторни пациенти, които сме длъжни да приемаме. А всеки, който желае да провежда рехабилитация при нас, може да го направи срещу заплащане. Има утвърден ценоразпис. Не работим с направления по НЗОК.

В последно време насочихме вниманието си към метаболитния синдром и затлъстяването - как с нашите методи може да се коригира този синдром. Защото всички изследвания са категорични – в първия и втория стадий основно значение имат хранителният и двигателният режим, водолечението. На трето място се включва медикаментозната терапия – а тя е много сложна. Болен с диабет, хипертония, подагра, с промени в съсирването на кръвта и т.н. взима дневно по 14-15 лекарства. Така че нашите методи имат голямо значение за превенцията на метаболитния синдром. Има интерес към нашата специалност от страна на младите лекари. Същото е и с кадрите от областта на кинезитерапията, рехабилитацията и ерготерапията – те провеждат тук практическите си упражнения, имам възможност да ги наблюдавам, да подбера от всеки випуск по двама-трима души и при възможност да назнача поне един.

- Какво от мечтите си успяхте да постигнете и какво не?

- Мечтата ми беше да имаме голяма съвременна физиотерапия. Тя е постигната – ние сме на второ място след Мадрид – не само по квадратура (4 дка), но и по представяне на абсолютно всички сектори от физикалната медицина на едно място. Сбъдна ми се и мечтата отново да разкрием отделение за ранна болнична рехабилитация, за лежащо болни. Остана още едно нещо, обсъждаме го вече и с ръководството на ВМА – да се открие център, предназначен за хора от чужбина, които искат да провеждат лечение тук срещу заплащане. И сега имаме такива пациенти, но това трябва да се структурира, да се регламентира. Първите ни пациенти чужденци бяха от Германия, преди 6-7 години – когато ендопротезиране на коленна става почти не се правеше у нас. Бяха изпратени тук с всички документи. И се върнаха също с подробно описание как сме ги лекували и какъв е резултатът. Колегите там разбраха, че имат работа с професионалисти, и започнаха да насочват към нас пациенти.

- Кои са опорните Ви правила, на които учите младите?

- Специалността е интересна, стига да я работиш с удоволствие, с всеотдайност, да се обръща нужното внимание на болния. Много често, особено в областта на ревматологията, нашите пациенти са измъчени, минали са през много кабинети, преди да им се постави диагнозата за рядко заболяване. Отношението към пациента е от изключително значение. Понякога ние сме напрегнати, изморени, нормални хора сме, но при нас е въведен принципът „Болният винаги е прав“. Защото в 99% от случаите грешката е в медицинското лице. Това е един равнобедрен триъгълник – знания, умения, отношение към болния. Едно от трите да е нарушено – страда лечението.

Поради нарастващата средна възраст се увеличиха ревматологичните и травматологичните заболявания, увеличиха се и пациентите. За патологията на опорно-двигателния апарат голям принос имат пътните произшествия – при тях има тежки увреди на високите нива на гръбначния стълб, параплегии, които се нуждаят от продължително лечение, не само в рамките на пътеката.

- Спортували сте на младини, сега продължавате ли?

- Обичам много спорта, бил съм и състезател – играл съм футбол, баскетбол. Сега вече при всяка възможност ходя пеша. И това съветвам всички, златното правило е – поне два километра дневно умерен ход. Обичам да гледам спортни състезания. Но имам и нереализирана мечта – предлагал съм на няколко правителства - да се направи голям спортен център в София, примерно на стадион „Раковски“, за всички желаещи. Това съм го замислил като място и начин за борба със стреса. Той ще унищожи нацията, можем да говорим отделно по тази тема - защото огромната част от хората свалят стреса с алкохол. Имах обещания преди 15 години за такъв център... Може и да стане един ден, аз вярвам в девиза „Всичко е възможно!“.

 

 

Сподели във Facebook