Проф. Евгений Възелов, началник на Клиника по диализно лечение в Александровска болница, пред CredoWeb: Половината пациенти на диализа идват в много тежко състояние

Два и половина пъти е намалял броят на заразените с хепатит С от кръвопреливане

Илияна АНГЕЛОВА

- Проф. Възелов, често се говори, че рискът от заразяване с хепатит С при пациентите на диализа е голям. Каква е ситуацията?
- Наистина диализата често се свързва с риска от заразяване с хепатит С. Мога обаче да кажа, че броят на засегнатите през последните 10 г. е намалял два пъти и половина. Това става благодарение на тестването на кръвта и на широкото приложение на еритропоетин, който вече е съвсем достъпен и нуждата от кръвопреливания намаля. Диализната апаратура също се усъвършенства и при спазване на изискванията за работа с нея заразяването с хепатит е изключено. Целта е проблемът да бъде решен напълно – през следващите 4-5 г. се очаква да навлязат медикаменти, с чиято помощ пациентите ще могат изцяло да се освободят от хепатит С.
Диализата често се представя в негативна светлина, особено в сравнение с трансплантацията. Наистина присаждането на бъбрек има редица предимства – това е физиологично по-добрият вариант на лечение. Освен това е икономически по-изгодно с изключение на годината, в която се извършва самата трансплантация. След това поддържането на трансплантираните е свързано с по-ниски разходи в сравнение с пациентите на диализа.
Не бива обаче да забравяме, че и диализата спасява и поддържа живота на милиони хора. Тя е животоспасяващо и животоподдържащо лечение.

- Стигат ли навреме пациентите до диализа?
- Голяма част от пациентите идват в доста късен стадий. В чужбина забавените случаи са около 30%, а у нас – значително повече, но не разполагаме с конкретни данни. Тези пациенти постъпват в болница през спешното отделение в такова състояние, че се налага да започнем незабавно диализно решение.

- От провинцията ли идват най-тежките случаи?
- Парадокс е, че тежките случаи идват предимно от София, където има добро насищане с лечебни заведения. В провинцията има малко специалисти, те обикновено работят и в поликлиниката, и в болницата, така че проследяват един ограничен контингент. В София поне 20 болници имат нефрологично отделение, още 12 са диализните центрове. Над 30 ДКЦ-та преглеждат такива пациенти. Въпреки това пациентите се бавят по пътя към адекватното лечение.

Не е тайна, че е по-лесно и по-доходоносно за болниците да лекуват пациенти в по-добро състояние. Така те са предпочитани за хоспитализация в категорията на желаните пациенти. Има обаче и пациенти в напреднала възраст, с повече придружаващи заболявания. Но касата не прави разлика между тежестта в лечението на двете много различни групи. Сумата, която се плаща по клинична процедура, е една и съща. Естествено, че тогава ще има желание да се лекуват по-скоро млади и леко болни пациенти.

- Кои хронични заболявания най-често са причина да се стигне до диализа?
- Основните заболявания, заради които се стига до диализа в другите страни, са диабетната нефропатия (усложнение при захарната болест) и хипертонична нефросклероза – промени в бъбрека, дължащи се на дългогодишно високо кръвно. По света две трети от пациентите на диализа са с такава диагноза. В България нещата стоят по-различно – по данни на ендокринолозите нашата страна е с една от най-високите честоти на диабета. Очевидно обаче тези пациенти не се насочват своевременно към нефролозите, защото за 2012 г.  пациенти с диабет на диализа у нас са 19,7%.

В сравнение с другите страни това е два пъти по-малко. От друга страна, процентът на диабетиците у нас е един от най-високите. Това буди недоумение! Имаше обяснение, че тези пациенти, достигайки до диализа, загиват много по-често от сърдечносъдови усложнения. Тези пациенти са много лесно увредими – умират от сърдечни усложнения в хода на достигане до диализа. А тези, които са стигнали все пак, са един вид сървайвъри.

Още за лечението на диализа четете в CredoWeb.

 

Сподели във Facebook