Проф. Кълвачев: За достоверност на COVID-19 тестовете е важно да се спазват всички правила

Проф. Златко Кълвачев е един от най-опитните вирусолози у нас. В момента е ръководител на „Вирусологична лаборатория“ в МБАЛ Надежда. В интервюто той коментира някои от актуалните въпроси, свързани с диагностиката и поведението на новия коронавирус COVID-19.

• Проф. Кълвачев, много хипотези се изказаха за произхода на новия коронавирус. Има ли според вас основание да подозираме човешка намеса за появата му?
• Не са ми известни доказателства, че той е изкуствено създаден. Иначе, разсъждения и коментари на тази тема – колкото искаш... Според мен, случилото се е пореден пример за прескачане на междувидовата бариера и последващо успешно приспособяване на вируса към новия си гостоприемник - човека. Мутациите са нормално явление при вирусите, на тях се дължи генетичното им разнообразие. Обикновено РНК-овите вируси, т.е. тези с рибонуклеинов геном, са по-често променящите се, генетично по-нестабилните. Справка - грипния вирус, ХИВ и др. Коронавирусите са голямо семейство, известно отдавна. Практически те паразитират по всички животни.

При човека причиняват значителна част от острите респираторни заболявания (ОРЗ), особено през есенно-зимния сезон. В конкретния случай с коронавируса SARS-CoV-2, причинител на COVID-19, си имаме работа с два генетични варианта – S и L. Варианта S е еволюционно по-стар, по-малко разпространен и по-слабо агресивен. Варианта L е по-разпространен и по-агресивен, но анализите през последните месеци показват, че относителната му честота намалява. Трудно е да се прогнозира как ще се развият нещата, но SARS-CoV-2 или ще се самоограничи постепенно, подобно на предишните епидемии от 2002-2003 г. ( SARS1) и 2012-2015 г. (MERS), или ще се приобщи към групата респираторни вируси, ежегодно причиняващи ОРЗ, заедно с адено-, рино- и още куп вируси.

Много са „отворените“ въпроси: Ще се появят ли други критични мутации, които да се закрепят и предават от човек на човек? Ще остане ли този вирус относително стабилен? Ще загуби ли вирулентност или пък ще стане още по-вирулентен? Много ми се иска този вирус да последва съдбата на SARS1 и MERS, за които не сме чули нищо след годината, в която те се появиха - преди 15 г. за първия и 4-5 г. за втория.

Те не са се появявали повторно.

За тях дори бяха направени и ефективни ваксини, но никой не ги е използвал, защото не се е наложило да се използват. За съжаление тези ваксини не могат да се използват сега при този коронавирус, защото той е съвсем друг и в този случай те не са ефективни.

В момента се провеждат мащабни генетични изследвания - сравняват се геномите на различните изолати, както от един регион, така и от различни географски региони. Със сигурност има различия в щамовете, изолирани в Европа, САЩ, Латинска Америка или Азия. Много е вероятно да има различия и между европейските щамове - например между варианта в Италия и този у нас. Това е теорията, реалното ще стане ясно в бъдеще, когато се обобщят и анализират данните. Съвременните методологии позволяват изследването на много голям брой генетични варианти и сравняването им.

Ние се учим в движение - не са ни известни редица елементи от патогенезата и клиниката. Днес научавам за нов симптом, свързан с коронавируса – обриви по краката. Схемите за лечението се усъвършенстват постоянно – тестват се различни подходи и лекарства. За някои от използваните медикаменти е парадокс, че проявяват позитивен ефект, при други „изскачат“ неподозирани странични ефекти. Необходимо е време, за да разберем механизмът на действие, особено при медикаментите с парадоксален ефект. Да, вирусологията е едва на 130 г., ние знаем твърде малко за вирусите. Някои неща са толкова неясни, че трудно могат да се прогнозират с голяма точност. Затова не разбирам лекотата, с която някои се изказват, при това толкова убедително.

• Как оценявате вирулентността на новия коронавирус, например спрямо грипа, за който знаем много повече?
• Не съм привърженик на механичните сравнения. Всеки вирус причинява специфична инфекция и към нея се подхожда строго индивидуално. Според мен е рано да оценяваме комплексната вирулентност на този коронавирус, защото почти всяка седмица се докладват нови неописвани симптоми – загуба на обоняние и вкус, обриви по краката, диария, която е по-честа от очакваното и др. Постоянно се описват и нови усложнения в хода на инфекцията – кардиологични, неврологични и др.
• Какво може да се каже за действието на SARS Cov2 в организма?
• Вирусът се държи непредсказуемо, това е факт. Поради ситуацията, в която се намираме, и неизвестността как ще се развие епидемията като цяло, ние все още броим основно заразените и жертвите, т.е. следим отношението на вируса към човешката популация. Това, разбира се, е важно, но не отговаря на редица въпроси, например, какво е количеството вирус (вирусен товар), необходимо за да се развие клинична изява? Или, колко и кои са рецепторите (и ко-рецепторите), отговорни за навлизане на вируса в клетката? Има още много неща, които трябва да се уточняват – в ход са интензивни проучвания, въвлечени са сериозни екипи, резултати със сигурност ще има в обозримо бъдеще.

  

   

• Как гледате на бързите тестове - показват ли вярно те?
• Бързите тестове имат своето място, но трябва да е много ясно с каква цел се използват и внимателно да се интерпретират получените резултати. С времето тези тестове се усъвършенстваха и вече използват допълнително идентифициращо антитяло и колоидално злато, което повишава надеждността им. Нека обаче да е ясно, че бързите тестове имат проблем със специфичността и чувствителността си, което ни задължава да внимаваме, особено в ранните етапи на инфекцията. За разлика от бързите тестове, които откриват наличие на антитела към коронавируса, молекулярния тест, известният PCR, открива генетичен материал на вируса. Този тест се усъвършенства с времето - в началото откриваше един вирусен ген, след това два, сега вече и три вирусни гена. Тук, разбира се, си има тънкости, провеждането му е по-сложно и освен че изисква специална апаратура, този, който го извършва, трябва да е специално подготвен, а интерпретацията на резултата си е майсторска работа. Много е важно кога, как и откъде ще се вземе материалът за изследване, как ще се съхрани и транспортира... Все неща, които зависят от различни обстоятелства и хора.
• Има ли значение колко вируси са попаднали в организма за тежестта на заболяването?
• Разбира се, че има. Но това е едно от многото неща, които имат значение. Ето и другите. Първо - дали вирусът ще влезе през дихателната система или през храносмилателната. Второ - на какъв терен ще попадне. Зависи дали човекът има увреждания, хронични болести. Вече виждаме, че възрастта не е най-определящия фактор – не само старите хора боледуват от COVID-19. Имаме и заразени бебета. Пациентите с хронично заболяване определено са по-чувствителни, на тях каквато и да е вирусна инфекция им идва в повече. Виждаме, че фактори, като затлъстяване, хипертония, диабет и ред други са от значение, независимо от възрастта. Бременните също са рисков контингент. Засега няма данни този коронавирус да преминава плацентарната бариера и да заразява плода по време на бременноста, но нека мине време и натрупаме още доказателства. Някои казват, че не минава, защото бил голям. Наистина, той е един от най-големите РНК-ови вируси, но мога да изброя други вируси, които са по-големи от този, но преминават през плацентата – херпес симплекс вирус, цитомегаловирус, папиломен вирус. Не, че размерът няма значение, но в този случай не това е обяснението.
• Траен ли е имунитетът при преболедувалите?
• Това е един от важните въпроси, които тепърва ще се изясняват. Данните, освен че са малко, са и противоречиви. При първия SARS (2002 г.), антитела се откриваха в продължение на 1-2 години. Колко време ще намираме антитела обаче не е основното. По-интересното е какви са функционалните характеристики на тези антитела. Ако те нямат способност да неутрализират и блокират вируса, все едно. Виждаме, че в Сингапур откриват антитела, но има втори пик. Друг въпрос, който трябва да си зададем, е на какво се дължи липсата на антитела? Дали пък те просто не се засичат, например поради некачествени системи за откриване? Въпросите за момента са повече от отговорите. Нека да говорим професионално и да не се изказваме с категоричност по въпроси, чийто отговор не е напълно ясен. Единственото напълно сигурно нещо е, че епидемията ще приключи след време. Оттук нататък има много мнения и твърдения, които са чиста спекулация.
• Има ли хора, които не образуват антитела след боледуване?
• Със сигурност има. От имунизациите знаем, че има хора, които не образуват антитела - това са т.нар. нон-респондери. Те са около 5%. Колко са те точно сега, ще се види някога в бъдещето.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.