Проф. Кузман Гиров: Човек е на толкова години, на колкото са съдовете му

Проф. Кузман Гиров ръководи Клиниката по съдова хирургия и ангиология на ВМА, София. Има няколко специализации във Франция и Швеция, но казва, че професионалист го е направил човекът от снимката на видно място в кабинета му - проф. Йовчо Топалов. Към хирургията като млад лекар се ориентира целенасочено - също като много младежи в края на 60-те смята, че истинският мъж трябва да е или капитан на кораб, или летец, или хирург. Попадането в армията било обаче случайност, която професорът днес смята за голям късмет:

Медицинската служба в армията е нещо, в което има правила, всичко е строго регламентирано. След интернатурата (курсове по организация и тактика на медицинската служба и още девет месеца по специалността) ме изпратиха в поделение в Ямбол. Там се срещнах с тежки травми, получени по време на занятията, при катастрофи. Тогава армията беше голяма, много занятия, три години съм бил постоянно по полето, по лагери, стрелбища... Това е много ценен опит, защото човек вика, вика неволята и накрая се справя сам. И благодарение на това, че имах опит като кръжочник по хирургия, бях правил дори несложни операции, успявах да се справя. Защото травмата изисква хирургичен поглед. Спечелих конкурс за специализация във ВМА, година бях и в „Пирогов“. Една напълно разработена система, гарантираща, че преминалият през нея специалист е наистина добър. После отново те изпращат някъде в периферна болница – аз работих три години в сливенската военна болница освен хирургия и ортопедия.

- Тенденцията към все по-тясна специализация днес положителна ли е?

- Първо, младите, за да станат лекари, трябва да възприемат и познават човека като единен организъм. Трябва да имат една базова специалност – дали вътрешни болести, дали хирургия, което включва възможността да се справиш с всичко спешно в дадената област. Това напоследък се позагуби. Да, сега е векът на тясната специализация. Аз съм абсолютно съгласен, но човек трябва да специализира тясно, да учи детайлите, след като има основна специалност и после е работил 8-10 години. За съжаление, в последно време тази практика с тясната специализация е видима навсякъде по света – всеки си гледа неговата си работа. На Запад джипитата се справят с голяма част от проблемите, на тях се разчита. И затова в Англия за преглед от специалист ще чакате с месеци.

- Вероятно прогресът в технологиите обуславя такива процеси.

- Да, медицината се тегли напред от инженерната мисъл. Тя измисля новите начини за лечение и ние вървим след нея. Но ако се занимаваш само с едно нещо, губи се общомедицинската подготовка. Затова, докато лекарят е млад, трябва да изучи основните принципи от всички специалности. После постепенно се изгражда професионалната интуиция – като погледнеш дадения пациент, решението идва само. Но то идва на базата на предишни случаи, на опита. Затова се казва, че гении има в математиката, в точните науки. В медицината няма гении, а хора, които са работили дълго и упорито, за да постигнат професионално ниво.

- Като човек, изграден в система прогнозируема, с точни правила, как се чувствате в момента?

- Аз на тия години и с моя опит мога да давам и акъл, ако някой ме попита. Нещата са много объркани за младите в момента. Трудно е да започнат специализация, защото, за да те вземе болницата, тя трябва да ти плаща две минимални работни заплати. Които пък ще вземе от бюджета си като търговско дружество. Началниците са станали счетоводители. Медицинският мениджмънт сега изисква да се забрави човекът и да се интересувате само от средствата, които трябва да бъдат вложени ефективно. В момента ситуацията започва да прилича на принципа във военната медицина от времената на Пирогов – по време на битка, когато има много ранени, усилията и средствата на медицинската служба отиват не към всички, а само към тези, които имат шанс да оживеят. Скоро чух, че няма да се дават дадени лекарствени средства на раково болни, защото комисия трябва да реши дали тези хора ще живеят в рамките на година примерно. Върховен идиотизъм! Животът е даден от Бог и той го отнема. Ние сме марионетки в ръцете на тази висша сила, не трябва да се правим на богове. Трябва да водим борба до последно.

Ако говорим за т.нар. реформа, там се тръгва в една посока, има знак, че улицата е затворена, но опитваме да минем. Връщаме се и тръгваме в друга посока… Това е едно лутане, особено в последните 16 години, откакто влязоха клиничните пътеки. Системата се усложнява безкрайно, като лекарите се натоварват предимно с писарска работа. Винаги съм бягал от администрацията, предпочитам да съм до леглото на болния. Аз съм клиницист през целия си живот. И се учудвам как някои колеги намират време хем да са големи специалисти, хем големи мениджъри.

- Каква еволюция преживя съдовата хирургия през тези 30 години, откакто сте започнали във ВМА?

- Тогава беше доста ниско нивото. Шегуваха се, че като се направи операция, байпас, на другия ден се прави ревизия и на третия ден – ампутация. Съдовата хирургия е много широка специалност. Има термин – сърдечносъдови заболявания. И под ореховата му сянка не вирее никаква съдова хирургия. Всички се сещат за инфаркт и инсулт. Да, това също са съдови заболявания. Но има огромен брой хора, страдащи от запушване на аортата, на каротидите или пък имат аневризми и т.н. тежка патология. Съдовата хирургия се занимава точно с тези неща, не само с лечение на разширени вени. И ако на сърцето има две артерии, останалите са много – съдове на шията, съдове, които захранват червата, бъбреците, крайниците и т.н.  – всичко това се засяга от атеросклерозата. И в даден момент пациентът попада при съдовия хирург.

- Този „даден момент“ предотвратим ли е донякъде?

- Извънредно важна е профилактиката. Човек като си направи елементарни изследвания и види, че холестеролът му е висок, че кръвната му захар е висока, ако е примерно от семейство на диабетици, тогава елементарната профилактика изисква поне промяна в начина на живот. Трябва да се лекува хипертонията, защото тя е от факторите, допринасящи най-вече за бързото развитие на атеросклерозата. Внимателно да се следи кръвната захар - при диабетиците атеросклерозата не се развива, тя галопира и 50-годишен човек има съдове на 80-годишен. Точна е максимата „Човек е на толкова години, на колкото са кръвоносните му съдове“. Другите рискови фактори са затлъстяването, тютюнопушенето.

- С какви изследвания се вижда състоянието на съдовете?

- Има елементарно изследване, доплер, съвършено безвредно. Ние знаем кои съдове да погледнем, за да се прецени за цялата съдова система. Един такъв профилактичен преглед може да бъде направен обаче само от съдов хирург или ангиолог. И ако човек иска да е в добра кондиция, след 50-годишна възраст трябва да си направи преглед. Това се отнася и за двата пола. Понеже до менопаузата естрогените в голяма степен предпазват жените от атеросклероза -  съотношението е 10:1 в тяхна полза. Но в менопаузата съотношението почти се изравнява. 

Днес се прави стентиране - това е продължение на балонните дилатации. Там, където има стеснение, се поставя стент, една арматурка, за да не се получи отново стеноза. Друг е въпросът, че вече има много специалисти и над 60 такива катетризационни лаборатории. Кое е порочното? Това, че тези клинични пътеки са твърде добре платени. Да сложиш два стента струва точно толкова, може би повече, отколкото операция на аортата, при която 4 души работят извънредно напрегнато в операционната дълги часове, необходима е кръв, скъпи материали, три дни реанимация, огромни средства се влагат. А инвазивните кардиолози правят по 12 стента на ден.

Медицинският мениджмънт сега изисква да се забрави човекът и да се интересувате само от средствата, които трябва да бъдат вложени ефективно

- Споменахте за пушенето, но има дори лекари, които омаловажават този риск.

- Много вредно е за съдовете, категорично. Няма човек, на когото сме направили съдова операция, който да е продължил да пуши и да не е получил задължително след няколко години запушване. Ампутира се кракът и ако пациентът продължи да пуши, се ампутира и другият крак. Болестта на Бюргер е определена от своя откривател като заболяване на млади мъже пушачи (тогава, през 1908 г., жените не са пушели толкова). Няма болен от бюргер, който да не е пушач. Отдавна е доказано, че изпушването на една цигара предизвиква спазъм на периферните кръвоносни съдове за около 8 часа, тоест 3 цигари в денонощието държат съдовете в непрекъснат спазъм. Освен това, говори се за никотина, но не той е опасен. Той има съдоразширяващо действие. Вредни са останалите алкалоиди и катрани в цигарите. Те са канцерогенни и предизвикват спазъм на съдовете.