Проф. Огнян Колев: Психичното натоварване води до анатомични промени

Проф. д-р Огнян Колев е специалист по нервни болести и отоневрология, зам.-директор на Университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“, ръководи и Диагностично-консултативния блок в нея, преподавател е в Медицинския университет - София. Преди дни бе удостоен с една от годишните награди на университета – за значителен принос в областта на терапевтичните науки. Проф. Колев е първият чужденец, получил Сертификата на НАСА за върхови постижения в областта на космическите проучвания. Работил е дълги години с центъра в Хюстън и продължава научното сътрудничество в рамките на различни изследвания, като интересът и постиженията му са, най-общо казано, фокусирани върху космическата болест. Тя е и първата ни тема:

Това е състоянието на човека в Космоса, отразяващо трудната му адаптация. Проблемът е огромен. Особено в момента на излитане и приземяване ускорението е много голямо и ако нещо в автоматичното управление не е наред (което се случва), астронавтът трябва да е в състояние да го поеме ръчно. Едно от най-важните неща е координацията на движенията. Преодоляване на състояния като гадене, повръщане, изпотяване, промени в пулса, в кръвното налягане – това са все симптоми на болестта на движението, в Космоса тя е космическа болест. Има и проблеми, свързани с поява на илюзия за изкривяване на пространството поради вестибуларното въздействие. Става въпрос за нарушена интеграция между зрителна, вестибуларна и соматосензорна информация. Задачата е точно да се дефинира нарушението и да се изготви модел за преодоляването му. В Космоса проблемът не е само в безтегловността, но и в огромната скорост и резките ускорения, където секунда забавяне  може да се окаже фатална.

- Каква е ролята на психичния статус в изследваните от Вас състояния? 

- Това също се отчита и е част от симптоматиката на космическата болест. Има промени и в зависимост от това в каква степен се развиват, се отсяват и хората, които могат да ги понесат. Този риск се оценява при различни тестове на Земята. Прави се и при военните летци (работил съм с най-голямата американска  военновъздушна база Пенсакола във Флорида, където и НАСА си прави експериментите). Там има центрофуга, създаваща големи ускорения, за да се наподоби полет. Подготовката на астронавтите продължава поне три години.

- На какво се дължи загубата на ориентация?

- На това, че човек е създаден да живее в земна гравитация. Така е настроен неговият „софтуер“, че всички органи и системи, също и психичната дейност са съобразени с това. По-елементарният пример е с морската болест. Вестибуларният апарат влияе на възприятието за пространствена ориентация и когато се създаде конфликт между паметовата информация в мозъка и реалността в Космоса, организмът не може да се нагоди лесно. Примери има много във военната авиация – когато командният пункт казва на пилота, че лети надолу, а той смята, че посоката е нагоре въпреки показанията на уредите.

- Ако се приземим – вярно ли е, е че жените по принцип се ориентират по-зле?

 - Не, няма фрапантни разлики. Ако има определени различия във функциите според пола, те по-скоро се отнасят до емоционалната сфера, отколкото до психо-физиката.

За мен планината е изключителна възможност в много посоки – от една страна е движението, от друга е чистият въздух и фитонцидите, отделяни от дърветата и растенията, а красивият пейзаж успокоява

 - Какво е съотношението между познатото и още неизвестното във Вашата изследователска област?

- Едната страна е какво сме опознали (което също е дискусионен въпрос), а другата - как да овладеем, да използваме познанието. Тук е връзката и с други сфери на медицината – като неврологията и психиатрията. Факт е, че много заболявания повлияват вестибуларната система и при много от пациентите имат сходства в симптоматиката с проявите на болестта на движение. Това ни отваря път към разкриване на механизми, които впоследствие ще се приложат в прецизиране на диагностиката и лечението на заболяванията. Правихме експеримент за пространствена координация в земни условия и в Космоса – от Земята се задава командата, а астронавтът я прочита и изпълнява. Установихме различия. Дойде ни идеята, че това може да се дължи на факта, че при астронавта командата е запаметена. Самият механизъм на изпълнение се променя. Това представлява потенциално добър тест в неврологията за изследване за леки нарушения в познавателните функции. За да се повлияе тежък симптом, какъвто е гаденето и  повръщането, трябва да разгадаем механизма на появата му. Ние сме ползвали сонди, за да регистрираме как се променя електричната активност на стомашно-чревния тракт.

- Любопитството Ви най-вече към кое от неизвестните е?

- Какво ли не му се иска на човек да разбере! Много ми е любопитен биологичният смисъл на някои явления – примерно на космическата болест, на морската болест, на въздушната болест. Защо страда организмът при дадените условия и защо някои индивиди ги понасят по-лесно?

- Работи ли се по доказването и обяснението на възможната свръхсензитивност, примерно към земетресения?

- По-скоро въпросът е дали има хора с по-широк спектър на възприятия. Но ако не се верифицират данните, нещата отиват в сферата на психиатрията. Има такива изследвания. Особено с животни, защото много животни, птици реагират. Дори болните с вестибуларни проблеми са много чувствителни – някои от тях усещат дискомфорт преди земетресение. Вероятно някои от електричните промени, които геофизиците регистрират, се долавят. Но как, не е установено. Да погледнем друга реалност – миграцията на животните. Кой е органът, който я движи и осигурява, е все още спекулативно. Установено е, че в организма им има по-големи  молекули с желязо, които могат да играят ролята на компас, но как те предават информацията и дали е така, е също спекулативно. Понеже освен хипотезите трябва да има и доказване, за да не се изпада в крайности.

- Разбрах, че почитате Учителя Дънов. С какво Ви привлече личността и наследството му?

- Той е изключителен народопсихолог и психотерапевт. В своите беседи дава много добри насоки в психотерапията, също и по отношение на изграждането на морално-етичната страна на живота. За нас в този момент е много важно, защото сме в тежка морална криза, и то по отношение на управляващите обществото органи. Там, където корупцията, която също се отнася към морала, може да прави най-големи пакости. Дънов дава много добри подходи на възпитание и самовъзпитание, и то в такъв вид, че увлича човека да бъде морален, етичен.

- В цял свят расте интересът към източните духовни практики и учения. Как си го обяснявате - били сте в Хималаите, Индия. И защо тук се заклеймяват неща като йога например?

- За мен това се дължи на невежеството. Да оставим дори настрана историческите данни, че Христос е бил в Тибет. За мен тези неща са вероятно свързани и с нивото на интелигентност. То е като планинския връх – до него можеш да стигнеш по много пътища.

Примерно в хата йога има система от дихателни упражнения, техники и пози, с които се подобрява физическото и психическото здраве, повишава се работоспособността и се удължава животът. Това е привлекателно за хората. Работил съм дълго в Харвардския университет – там мой колега невролог беше направил проучване за влиянието на китайската гимнастика тай чи върху пациенти с вестибуларни нарушения. Получават се много по-добри резултати, отколкото с други начини на лечение. Друг колега, италиански професор, прави експеримент с обучение в медитация на пациенти с множествена склероза и постига доста добри, доказуеми резултати. Така че добре е човек да погледне на приложността на всички тези неща в позитивен аспект.

- Според Вас прави ли са критиците на т.нар. позитивно мислене, като казват, че то създава безволеви и пасивни индивиди?

- Ще дам научен аргумент. При негативното мислене се отделят медиатори в мозъка, които пренапрягат целия организъм – учестява се пулсът, повишава се кръвното, нарушават се обменните процеси. При негативните емоции стресогенните хормони увреждат и състаряват организма, а са и причина за много заболявания. При много от моите пациенти причината за световъртежите е психогенна. А психичното натоварване води до анатомични промени и настъпват неврологичните увреждания. Човек трябва да мисли, че нещата ще имат добър завършек, да се стреми към това и да има вяра.

Хората могат и при тежки заболявания да си удължат живота, а понякога организмът успява да се справи напълно. Ако човек има вяра и позитивна нагласа, степента на повлияване при лечение е много по-изразена. Наблюдавам го при моите пациенти.

- Вашият път към постигането на позитивизъм, вяра, освобождаване от напрежението?

- Всекидневно спортувам. За мен планината е изключителна възможност в много посоки – от една страна е движението, от друга е чистият въздух и фитонцидите, отделяни от дърветата и растенията, а красивият пейзаж успокоява. Допълнително хората, които срещаш в планината, също са по-различни, по-дружелюбни