.jpg)
Проф. Петър Симеонов: Няма по-благородна кауза от донорството
Разчитаме на църквата да ни подкрепи – патриарх Неофит е отворен към проблема човек. Пълния текст на интервюто четете в credoweb.bg.
- Проф. Симеонов, непрекъснато се твърди, че трансплантациите в България са много малко. Според вас какви са причините?
- Причините са различни, но основната е липсата на заинтересованост на работещите в донорските бази да подават потенциални донори. Ситуацията ще се подобри, ако се увеличат възнагражденията в тези звена. Защото доскоро те работеха на загуба - кондиционираха пациентите със собствени средства, които надвишаваха отпусканите от държавата пари.
С промените в Наредба 29 нещата малко се подобриха, но трансплантациите все още са твърде малко. Това показва, че лекарите и сестрите, които кондиционират потенциални донори, не са заинтересовани да извършват тази дейност. Липсват активни хора като проф. Вилиян Платиканов. Когато той работеше в Плевен, там беше основната донорска база. След това се премести във Варна и сега от морската столица получаваме най-много донори.
А в нормативно отношение нещата са добре регулирани. Въпреки че по закон не са задължени, координаторите винаги искат съгласието на близките да дарят органите на починалите. В 90% от случаите те се съгласяват.
- Казвате, че хората даряват органите, но сякаш има някакво недоверие в обществото?
- Не знам на какво се дължи това недоверие, защото целият процес е много ясно регламентиран. Мозъчната смърт трябва да се докаже три пъти от специалисти, които нямат нищо общо с реанимационния екип. Невъзможно е да бъде обявена мозъчна смърт при пациент с действаща мозъчна кора. След като донорът бъде подаден и органите бъдат взети, нещата са така добре уредени, че няма как да се случи някакво нарушение.
- Вие сте специалист по бъбречните трансплантации. По какви критерии се подбират реципиентите?
- След като се вземе кръв от донора, тя се изпраща в имунологичната лаборатория, където започва типизирането – според кръвната група и по HLA системата. Излиза т.нар. тъканна формула, тя се въвежда в компютъра, който избира от листата на чакащите определен брой хора с най-добра тъканна съвместимост.
Впоследствие се събира една голяма комисия, в която участват няколко уролози (обикновено това са екипите, които имат отношение към трансплантацията), поне един нефролог, имунолог, представители на Изпълнителната агенция по трансплантация и на пациентските организации.
- Не смятате ли, че църквата трябва да вземе отношение към проблема за трансплантациите?
- В едно интервю сегашният зам.-министър на здравеопазването проф. Чавдар Славов споделя, че има промяна в нагласите. Според мен патриарх Неофит е високоерудиран човек и вярвам, че той е отворен към тези проблеми. Няма по-благородна кауза от донорството. А още по-благородно е в момент на мъка по близък човек да дариш неговите органи.
- Какво е нивото в България - като опит и възможности на специалистите?
- Бъбречни трансплантации у нас се правят повече от 40 години. За този период сме натрупали богат професионален опит, а и разполагаме с добре подготвени кадри.
Действително понякога има проблеми, но аз бих ги отнесъл повече към подготовката на чакащите за бъбречна трансплантация. Пациентите пристигат в изключително тежко състояние.
- Колко могат да чакат пациентите на диализа, преди да получат орган?
- Най-добре е трансплантацията да се осъществи, преди да започне диализното лечение. За съжаление реалността у нас не го позволява. При всички положения обаче колкото по-рано бъде направена интервенцията, толкова резултатите са по-добри. По-добре е трансплантацията да се прави от жив донор. Тогава донорът е близък родственик, което предполага прекрасна тъканна съвместимост.
- Разкажете повече за метода за очистване на антитела, който позволява по-добра съвместимост на реципиентите?
- Това е т. нар. плазмафереза. Прилага се доста време у нас, имаме подготвени специалисти. Проблемът е финансов, защото не се покрива себестойността на консумативите и обикновено натежава на бюджета на болницата.
Интервюто взе Георги Георгиев
