Проф. Веселин Борисов: Лекарското призвание на кръстопът - между икономиката и етиката

Веселин Борисов е доктор на медицинските науки, професор по социална медицина и здравен мениджмънт. Академик на БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата). Президент на Балканската асоциация по история и философия на медицината. Въвежда академичното обучение по здравен мениджмънт в България (1994). Основател и главен редактор на две научни списания по здравна политика и мениджмънт. Почетен лектор на Университета в Лийдс, Великобритания. Носител на академичната награда „Панацея”. Почетен гражданин на Белоградчик. Публикувал 160 научни статии и 42 книги, от които 36 научни и 6 художествени. Автор на серия критични анализи на здравната реформа.

- Проф. Борисов, дълги години все реформираме здравеопазването, а краят не се вижда. Кой е главният проблем?

- Да, така наречената здравна реформа стартира преди 16 г. в началото на новия век. Промяната бе радикална и зашеметяваща... Това бе брутален революционен експеримент в една толкова деликатна и консервативна социална сфера, каквато е здравеопазването. Цената на този безотговорен експеримент и досега заплаща цяла една нация. Казвам този неприятен факт, защото възгласите, че краят на реформата не се вижда, са резултат на слаба историческа памет на нашето общество. Докато не се осъзнае, че здравната реформа от 2000 г. е абсурдна по замисъл и реализация, че огромна част от днешните организационни, етични и управленски проблеми на здравеопазването се коренят именно в дефектните здравни закони, не ще може да се говори за истинска здравна реформа, за принципна промяна. Дефектните здравни закони стягат като вериги ръцете на всеки нов здравен министър при всяка негова инициатива… Затова разковничето не е в ръцете на здравните министри, а в Парламентарната здравна комисия!

- Изглежда, Вие не вярвате в една близка здравна реформа?

- По природа съм оптимист, но като експерт съм повече реалист-скептик, защото знам, че една обновителна, истинска, цялостна здравна реформа има много бариери, тръгвайки от инертността на нашите здравни законодатели, продължавайки през апатията на съсловната организация БЛС и стигайки до безучастната ни общественост. Няма признаци на обществена нетърпимост към търговското начало в здравеопазването, към вулгарното икономизиране на медицинската дейност, към бруталното „източване” на публични пари от НЗОК, към коварните капани на клиничните пътеки, към превръщането на пациента в „ходеща клинична пътека”.

- Има мнение, че за добро здравеопазване е важно и достатъчно лекарите да са професионалисти в клиничната си област, така ли е?

- Безспорно важно е, но крайно недостатъчно. Високата квалификация на лекаря сама по себе си е илюзорен капитал, ако не са гарантирани законови, организационни и професионално-етични регулатори за справедлива широка достъпност на хората до този капитал. Докато търговците не бъдат изгонени от храма на Хипократ, медицината няма да бъде истински храм на здравето. Ние имаме добри лекари, които не отстъпват на своите европейски колеги. Но след 2000 г. се създадоха условия за безогледно разпиляване на този най-важен ресурс на здравеопазването - призванието на лекаря. За съжаление този проблем е извън вниманието именно на БЛС като асоциация за професионално саморегулиране на лекарското призвание и етика. 

- Възможно и нужно ли е в България да измислим нов модел на здравната система, различен от съществуващото в Европа и по света?

- Ние вече сме го измислили и внедрили геройски още през 2000 г. Много хора и до днес наивно се питат какъв европейски здравен модел сме внедрили у нас. Посочете в коя страна личните лекари имат официален статус и регистрация като ЕТ (еднолични търговци), в коя страна има непреодолима пропаст между извънболнична и болнична помощ, в коя страна здравноосигуреното лице с изненада установява, че няма гаранции за своята „осигуреност”, в коя страна вписаната диагноза в болницата отразява не реалното страдание на пациента, а псевдостандарта на злополучната клинична пътека и т.н.

- Как можем да излезем от затворения кръг „недоволни лекари и недоволни пациенти“?

- Това е голям въпрос за тридневна дискусия. Но вкратце - следва да осъзнаем, че лекарите и пациентите са недоволни от различни неща. Лекарите са недоволни от ниското си възнаграждение, пациентите са недоволни от качеството на медицинската помощ. Само че има и лекари с доста завидно възнаграждение, рекордно в европейски мащаб. Има лекари монополисти... Има пациенти, обслужвани с най-висок стандарт в специални условия, за разлика от други, за които самият достъп до медицинска помощ е проблем… Виждате колко нееднозначен е проблемът, той включва диспропорциите в заплащането на медицинския труд и дефицита на справедливост в медицинската помощ, която по конституция изглежда гарантирана.

- Оптимист ли сте, че ще се обърне тенденцията завършващите лекари и сестри да тръгват незабавно за чужбина?

- България е щедра страна, тя се превръща в безкористен донор на добре подготвени лекари за други страни. За да се обърне тази тенденция, са нужни серия управленски и образователни подходи. Аз разбирам и съчувствам на младия лекар, който тръгва към чужбина. Но буди учудване как този „полет навън” става толкова безпрепятствено, без елементарна регулация, без всякакъв морален ангажимент и финансова отговорност пред нацията, която му е дала високото образование почти като подарък. Кой ще компенсира и поеме грамадните морални и финансови разходи за качественото обучение на хиляди лекари в България, които не ще дадат нито един свой работен ден на ползу роду?...

- В новите Ви книги говорите за творчески нестандартен подход към проблемите в здравеопазването, какво можете да изведете като акцент?

- Медицинската дейност е не само професионално знание и ежедневие, но и ценност, и отношение към съдбата на човека. Междучовешките отношения са в сърцевината на лекарската дейност и често имат по-решаваща роля за нейната ефективност в сравнение с всевъзможни медицински интервенции и технологии. И днес са в сила думите на Хипократ от преди 2500 години: „Много звани, малко призвани”. Как да се разпознаят и разграничат тези две групи? – това е една неизпълнена задача на здравния мениджмънт. Тук се изправяме пред вечния проблем за подбор и прием на студентите медици, бъдещите лекари в медицинските ни университети. Не може един формален задочен изпит по химия и биология да бъде критерий за прием в медицински университет. Не може студентът медик да се докосне до пациент чак в третата година на своето следване, за да се досети, че не е бил роден за лекар…

- Споделяте ли впечатлението за засилващо се недоверие на хората към лекарското съсловие?

- Едва ли е недоверие към лекарското съсловие като цяло. По-скоро е недоверие към отделни лекари или групи лекари, които „здравната реформа” от 2000 г. превърна в търговци. Това е обществено недоверие не толкова към лекаря, а към здравните реформатори и законодатели, които поставиха лекаря на кръстопътя между икономиката и етиката...

- Има ли рецепти за оздравяване на здравната система?

- Магически рецепти и модели няма. Има отделни рецепти, но те не въздействат на системата в цялост от А до Я. Корените на здравеопазването са в здравната политика. Безсмислено е да търсим вълшебни рецепти за промяна, ако не се появи политическа сила и действена Здравна комисия в парламента, която да реализира не редакционни козметични разкрасявания в отделни текстове на разпокъсаните закони (както досега), а да промени духа, концепцията и стратегията на тези закони. И най-виртуозното здравно министерство не ще може да изобрети и компенсира неща, които тази комисия не е свършила. 

- Вие освен медик и академичен преподавател сте и автор на художествени произведения… Продължава ли това Ваше хоби?

- Винаги съм имал някакво хоби, нещо като социален и емоционален отдушник. Това често се среща у медиците. Имах разговор с акад. Богдан Петрунов, водещ наш вирусолог и имунолог. Той е отличен цигулар на професионално ниво. 15 г. е свирил в оркестъра на операта. Запитах го дали това не го е уморявало и разсейвало, но той категорично ми отговори, че цигулката му е давала нова енергия и идеи... Д-р Весела Димова, авторитетна кардиоложка от Плевен, е призната поетеса с 9 стихосбирки...  Интересен феномен - удивително голям е броят (над 650) на лекарите с хоби в изкуството – поезия, музика, живопис. Това е човешко, твърде човешко, по израза на Ницше. Случайност ли е, че у нас има Клуб на лекарите писатели? Мисля, че поетичният заряд у медиците е гаранция за тяхната човечност, която ще оцелее, неподвластна на всевъзможни превратности и реформи. Поетичната искра е дълбоко в сърцето на лекаря по призвание... Човешко, твърде човешко сърце.