.jpg)
Проф. Вирхоф: Астма и ХОББ често се припокриват
Точната диагноза е важна за успеха на терапията
Илияна АНГЕЛОВА
Диагнозата астма се поставя все по-често в наши дни. Науката още няма ясен отговор кои са отключващите фактори, но има интересна хипотеза, казва пред CredoWeb проф. Кристиан Вирхоф от Университетската клиника на Росток. Там той ръководи отделението по пневмология и интензивна медицина, а само преди дни бе гост-лектор на Конгреса на Българското дружество по белодробни болести в София. Тезата е, че имунната система на децата, дори на новородените, не е била достатъчно в контакт с бактерии.
Липополизахаридите, продукт при разпада на бактериите, стимулират имунната система, обучават я кои са правилните „врагове”. Тогава тя губи желание да реагира прекалено активно на потенциални алергени. Ако детето обаче расте в прекалено чиста среда, имунната система губи вярната си ориентация и става свръхчувствителна към алергените.
Диагнозата астма се поставя лесно при млади хора с алергии или сенна хрема. Установява се еозонофилия в периферната кръв, има положителна реакция при тестове за алергии, пояснява проф. Вирхоф.
По-трудно е при възрастни пациенти, които пушат отдавна или пък имат съпътстващи заболявания като сърдечна недостатъчност или друго белодробно заболяване. Трудна е и при съвсем малки деца, защото там често има бронхиолити. Често не може да се разграничи ясно дали е астма, или са често повтарящи се вирусни инфекции.
При възрастните пациенти има и още нещо, което затормозява поставянето на точната диагноза - понякога те имат едновременно астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). „Ако човекът е пушил повече, тогава изглежда, че е по-скоро ХОББ.
Диференцирането на диагнозата има значение за терапията. Пациентите с ХОББ не реагират много добре на инхалаторните глюкокортикостероиди, нуждаят се повече от бронходилататори, дългосрочно действащи бета-агонисти или дългосрочно действащи мускулни агонисти, антихолинергетици. Тези медикаменти не действат при астмата. Ако на астматиците например им се дадат дългосрочно действащи бета-агонисти без кортикостероиди, има вероятност дори да им се навреди. Затова е важно да се изясни дали в заболяването има компоненти на астма”, коментира проф. Вирхоф.
В съвременната медицина все повече се говори за ACOS – това е синдромът на припокриване между астма и ХОББ (Asthma–Chronic Obstructive Pulmonary Disease Overlap Syndrome), казва германският професор. Той обаче смята, че формулирането на ACOS е лоша идея, защото така лекарите вече не се занимават интензивно с мисълта дали става дума по-скоро за астма или по-скоро за ХОББ, а казват – ами това е синдромът на припокриване! Трябва да се види – ако става дума за дългогодишен пушач със стеснени дихателни пътища, с белодробен емфизем, раздуване на белия дроб, то тогава е ХОББ.
Ако има необратими промени в дихателната функция, еозонофилия, по-рано астма, лекувана с кортикостероиди, тогава в диагнозата преобладава астмата, посочва проф. Вирхоф.
Има редица нови проучвания, които дават надежда за ново лечение. Говори се много за моноклонални антитела, които действат срещу еозонофилията, но и срещу интерлевкин-4 или интерлевкин-13. В близко бъдеще обаче няма да се променят очакванията за повлияване от терапията. При децата, както и преди, може да се прогнозира съществено подобрение, но за възрастните няма дългосрочни проучвания.
Още за белодробните заболявания четете в credoweb.bg.
