Проф. Владимир Пилософ: Продължаваме битката за изграждане на Национална детска болница

- Проф. Пилософ, колко педиатри има в момента в България?

- За съжаление нямаме точна статистика, членски внос в педиатричната асоциация плащат около 500 души. Но нека да приемем, че са около 800–1000 специалисти. Имайте предвид, че България е имала над 4000 педиатри, когато всяко дете имаше свой участъков педиатър. С днешна дата една част от тези специалисти се вляха в гилдията на общопрактикуващите лекари, други се пенсионираха. Засега не се очертава много розово бъдеще пред специалността, защото, както е известно, тя не е комерсиално привлекателна за младите хора.

- Защо България остава може би единствената европейска държава без национална многопрофилна педиатрична болница?

- Лошото е, че в това отношение сме изостанали не само от Европа, но и от повечето от другите държави. Дори там, където имат проблеми със здравеопазването, обикновено полагат усилия да гарантират на децата най-добрата медицинска грижа. За нас това е изключително сериозен проблем, защото той се отразява комплексно негативно. На първо място, разбира се, на самите деца пациенти и на техните родители. Ако едно дете има сложен или неясен медицински проблем, в момента то трябва да обиколи 4-5 и дори 10 болници, докато попадне на специалистите, които могат да помогнат. Защото специалистите не работят заедно. И липсата на тясна всекидневна комуникация между отделните педиатрични специалности вреди на възможностите за диагностика и лечение, а отделно от това – на квалификацията на самите лекари. В момента се губи интегралността, общият поглед върху проблемите на малкия пациент.

- Какъв е шансът да имаме такава болница вместо този паметник на безвремието в центъра на София?

- Шансът е голям и никакъв! Бетоновият скелет на започнатата и изоставена преди много години детска болница със сигурност не може да бъде използван. Оптимизмът ни е свързан с това, че всички институции, пред които Педиатричната асоциация и лично аз повдигаме въпроса, показват разбиране, демонстрират намерения. Но същевременно все още липсват реални действия. Заедно с националния консултант по педиатрия проф. Пенка Переновска се срещнахме с министър Москов и имаме уверенията му, че ще положи съответните управленски и политически усилия. За да подпомогнем процеса, организираме инициативен комитет, в който да влязат професионалисти, уважавани хора. Защото няма да крия, че в нашата общност се чуват и въздържани гласове по темата. Имали сме си вече добри детски болници… Не отричам, че съществуващата база доста се обнови през последните години, но това не е онази детска многопрофилна болница, която нашите деца заслужават и която да отговаря на най-новите тенденции в Европа. Още веднъж ще кажа – не става въпрос само за сградите, за битов проблем, важна е цялостната организация, ако щете, ментално да приемем, че високото качество в педиатрията се постига чрез екипни усилия в различни тясно работещи помежду си направления. А това няма как да стане в разпилени из целия град бази.

- Във вашата специалност успявате ли да организирате продължаващото медицинско обучение?

- Много е тревожно състоянието в тази сфера. България поне засега е единствената държава, в която няма официално законово изискване, че лекарят – в която и специалност да работи – задължително трябва да провежда продължаващо обучение. Не можем да разчитаме само на субективното желание на голяма част от колегите постоянно да се квалифицират. Освен това посещението на конгреси и семинари не може да се приравни към продължаващото обучение. То трябва да става систематично, организирано, контролирано от държавата и според конкретни програми, изработени от органите на самата професионална общност. В момента, в който получите дадена медицинска специалност, сега няма сила, която да ви принуди всяка година да придобивате нови знания. Тук го няма понятието „загуба на специалност“, загуба на права в определено направление. Докато в редица държави, ако лекарят не преминава редовно през съответните обучителни модули, след известно време губи възможността да работи с пациенти.

- Добре, но ако един общопрактикуващ лекар има желание да се обучава допълнително и постоянно, кой ще се занимава с пациентите му през това време?

- Точно това е част от пъзела, от омагьосания кръг проблеми, в които се върти системата. Няма отговор на този въпрос, не е уредено. Обикновено колегите на базата на лични уговорки с други лекари уреждат обслужването на пациентите си. Но това не може да бъде оставено на приятелски начала. Трябва изначално да се регламентира колко работни дни годишно лекарят е на обучение и как се организира работата през това време, без това да се отразява на болните и без риск лекарят да загуби пациентите си. Впрочем трябва и на пациентите да се разяснява, че отсъствието на лекаря поради обучение в крайна сметка е от полза за самия пациент!

- Какво ще направи Българската педиатрична асоциация за постоянната квалификация на своите членове?

- Предстои ни среща с националните консултанти в отделните педиатрични направления, с които да дискутираме програмата за продължаващото обучение. Когато се постигне консенсус, ще предложим на всички заинтересовани институции нашето виждане.

- Сред родителите един от най-дискутираните въпроси е за ваксините. И в това отношение май сме на опашката в ЕС…

Един от най-тревожните проблеми е тенденцията към затлъстяване и метаболитен синдром, които основно са свързани с обездвижения начин на живот и нездравословното, често хаотично хранене

- През февруари нашата асоциация организира експертна среща по тази тема. Във финалната дискусия приехме становище, което включва констатации за състоянието на ваксинопрофилактиката и предложения за подобряване. Най-общо във възрастта от раждането до първата година покритието с ваксини е задоволително - варира от 90,4 до 95,8%. Тревожно обаче е състоянието при децата на една година и половина (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенца) – едва 65,1% са получили всички необходими ваксинации. Особено безпокойство буди имунизационното покритие при децата в предучилищна възраст – при тях покритието за дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит е 49,4 на сто. Посочените тревожни тенденции са свързани с нарушена ритмичност в доставката на ваксини, формирането на негативни обществени настроения, незаинтересованост и неинформираност на населението и отказ от имунизации. Затова предлагаме да се предвиди постоянен анализ на нагласите на населението към ваксините; за всички случаи на съмнение за сериозна нежелана реакция от ваксина да се изготви работеща и експедитивна процедура за анализ и проследяване на случая с участието на съответните специалисти. Би било разумно обсъждането и на допълнителни форми за ваксиниране, не само от личните лекари – създаване и на центрове за ваксинация. Впрочем искам да отбележа, че в страната съществува изключителна възможност да се съобщава на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за наблюдавана нежелана реакция след ваксинация. Интернет страницата на ИАЛ дава на всеки лекар, родител и т.н. да съобщи за нежелана реакция. Единственото условие е подателят на информацията да се легитимира. Броят на подобни съобщения е много малък!

- Ако трябва да извадите пред скоби проблем, който Вас като детски кардиолог Ви вълнува особено, кой ще е той?

- Един от най-тревожните проблеми е тенденцията към затлъстяване и метаболитен синдром, които основно са свързани с обездвижения начин на живот и нездравословното, често хаотично хранене. Струва ми се, че в момента се подценява вниманието към ранното детско развитие. Изключително важни са уменията на родителите още в ранна възраст да се създадат навици за движение, за здравословно хранене, за режим на активност и почивка. Отдавна науката е доказала, че заложените навици и практики в ранната възраст на едно дете имат отношение към целия му останал живот. Ако се инвестират усилия (не става въпрос само и единствено за пари!) в първите седем години и особено в първите 3-4,  има шанс да се реализира в пълнота генетично заложеният потенциал на едно дете. Българската педиатрична асоциация започна една кампания на просвещение в тази насока. Първият ни обект бе Народното събрание, където съвместно с БЧК и УНИЦЕФ организирахме дискусия на тази тема. По една ТВ вече две-три седмици се представя значението на инвестицията в ранното детско развитие. Надяваме се това да стане постоянна тема в медиите.