Проф. Здравка Валерианова: Профилактиката и скринингът са избутани на заден план

Проф. Здравка Валерианова е лекар онколог, ръководител на Националния раков регистър. Повече от 30 години работи на различни позиции в Специализираната болница за активно лечение по онкология, била е и изпълнителен директор на лечебното заведение. Казва, че медицината е поприще, удовлетворяващо желанието ѝ да има постоянен контакт с хора, който я обогатява с опит и познания, помага ѝ да разбира света и себе си.

- Кое е по-трудно, проф. Валерианова, да разбереш болестта, или да разбереш човека?

- Да разбереш човека. Да разбереш болестта също не е лесно. Трябва да изминаваш дълъг път най-напред на знание и на професионален опит. След това да четеш много, да направиш всички необходими изследвания и след това е разговорът с пациента, с близките, с приятелите му. Всеки един такъв контакт е много важен, защото той може да бъде и ключ към добрия изход на болестта. Аз го знам и по себе си - добрата дума, добрата прогноза, която можеш да дадеш на човека, надеждата.

- Ракът е бич за модерното време. Защо не се открива радикално лечение?

- Защото е много сложно, защото се намесват много фактори, които носим както в себе си като генетични аномалии, като начин на живот, ако щете, като нервно напрежение, като начин на хранене. Всичко това оказва влияние за едно или друго заболяване. Човек трябва да се грижи за себе си, да води сравнително здравословен живот, за да бъде полезен. Защото, когато има проблеми, независимо дали здравословни, психически, емоционални или от друго естество, той не може докрай да се отдаде на това, което прави.

- Изброените фактори ги е имало и преди 50-100 години, защо се увеличават раковите заболявания?

- Преди малко се е знаело за рака. Диагностичните методи не са били като сегашните. Съвременната апаратура, лабораторните изследвания, генетичните тестове ни дават възможност да хванем заболяването още когато то няма клинична изява. Преди години това не се е правило. Другото е нарастването на средната продължителност на живота, което също увеличава риска.

- Четох, че в САЩ 25% от онкозаболяванията се откриват в спешните отделения.

- Да, случайно. Това е изключително важно, защото в развитите страни голям процент от онкологично болните се откриват и с помощта на скрининговите изследвания. В много ранен стадий, затова е и толкова висока преживяемостта. А тя е онзи обективен показател, който ни дава възможност да оценим цялостния контрол, който имаме въобще върху заболяването. И това не е само за рака, а за всички хронични неинфекциозни заболявания.

- Най-разпространените неверни твърдения за рака?

- Че е коварна болест, че няма лечение и че човек може да се излекува с помощта на алтернативната медицина. Не че я отричам, но като човек, който работи години в областта на онкологията, не мога да не се доверя на медицината и не мога да не я поставя на първо място. И тогава когато медицината е изчерпала своите възможности за дадени пациенти, защото има и такива случаи, човек тогава може да опита и алтернативната медицина под каквато и да е форма.

Съвременната апаратура, лабораторните изследвания, генетичните тестове ни дават възможност да хванем заболяването още когато то няма клинична изява

- Години наред говорим за ползите от скрининга.

- Това е моята болезнена тема, ахилесова пета. Една от първите в България съм, които заговориха за профилактика в по-широкия смисъл на думата. През 1997-98 г. бях на обучение в Националния раков институт във Вашингтон и това, което непрекъснато ни повтаряха, беше - профилактика и скрининг. И когато се върнах и започнахме заедно с моя колега Данон да говорим какво е то профилактика и скрининг, това се приемаше доста несериозно.

- Какъв път е извървян оттогава?

- Направихме стъпки напред, но не знам дали са достатъчни. Още преди 15 г. стартирахме кампанията “Октомври, месец за борба с рака на гърдата“. Вече доста примери имаме и в България, и по света на известни личности, които разговарят за това как са успели да се преборят с болестта, как живеят с нея и не се притесняват да разказват през какъв път са преминали, колко тежко е било. Защото в крайна сметка вярата и желанието за борба са изключително важни.

- Каква е подкрепата за кампаниите, които вече са традиция?

- От самото начало ни подкрепи бизнесът. Тръгнахме с AVON, разчитаме на големи фармацевтични компании – „Астра Зенека“, „Новартис“ – Райфайзенбанк също. Не мога да не спомена Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ), от години работим с тях. Помня, когато през 2010 г. станах директор на Националната онкологична болница, БФБЛ организира вечеря с търг и средствата, които се заделяха, бяха давани за профилактични прегледи не само в нашата болница, правеха се и с подвижния мамован в цялата страна. Най-важното не са парите. Дори да не са много, но правилно изразходвани и контролирани, можем да кажем, че отиват по предназначение. Но ние повече говорим, а по-малко правим. А трябва да се научим повече да правим, да мислим и чак тогава да говорим. През тези години, в които работя в институция като Националния раков регистър, съм сменила много директори, министри, председатели на комисии по здравеопазване. Всеки идва с желанието нещо да направи. Започва се и някак си изведнъж профилактиката и скринингът минават на заден план. Изпъкват неотложните неща - не казвам, че не са важни. Но докато избутваме профилактиката и скрининга на заден план, винаги ще има проблеми, където ще се дава за скъпоструващо лечение, скъпоструваща диагностика и пак няма да стигнем до източника. Там трябва пряко да атакуваме причината, за да не се стигне до заболяване, за да е и най-евтино. Един политик, доста известен, ми каза: „Защо трябва да инвестираме в профилактиката и в скрининга, когато резултатът се вижда след 10-15-20 години? Ако ние инвестираме в лекарствата, в скъпата апаратура, резултатът ще се види веднага“. Не може така да се разсъждава.

- Какви са фактите в числа?

- През 70-те години започнаха първите организирани профилактични прегледи за рак на маточната шийка в Европа и в света, ние също се включихме. Не точно спазвайки всички указания и препоръки за качествен контрол на скрининга, но все пак се започна. И резултатът е - показателите на заболяемостта и смъртността от рак на маточната шийка през 1983-85 г. сочат стациониране, дори спад. Впоследствие отшумя този скрининг и показателите пак се покачиха. Характерно е за нас, че започваме, свършваме, изчакваме, пак започваме... Липсва последователност, приемственост. И защо нямаме ефект? Защото профилактика и скрининг не се прави кампанийно, на отделни места. Прави се за цялата страна, при определена организация, при определен начин за покана на населението, подлежащо на скрининг, където има най-голяма полза от парите, влагани за профилактиката.

- Да си представим, че има мащабен скрининг, покриващ цялата страна. Но кой ще гледа намазките примерно, в България има 90 патолози?

- Защо стигнахме дотам да имаме 90 патолози? Хайде на това да обърнем внимание. Кой да преглежда, кой да оценява резултатите и по какъв начин да се осъществяват тези прегледи, къде след това да се вкарва информацията, как да се обработва и отчита, на кого да се връща? Всичко това трябва да върви успоредно. Виждате колко са сложни нещата. И в началото, като стартирахме кампанията „Спри и се прегледай“, си спомням, че се постави въпросът за малкия брой патолози в България. То е и до специалисти, които ще взимат цитонамазката, и до хора, които ще правят мамографиите, които ще разчитат.

Страните, които още в 70-те години са въвели скрининг, вече отчитат резултати. Там ракът на шийката на матката вече не е от най-честите локализации - говорим за САЩ, за Великобритания, за скандинавските страни. Има намаление след 2000 г. на заболяемостта и на смъртността във всички тези страни от рак на гърдата. Намаление на смъртността и висока преживяемост отчитат и при рака на дебелото и на правото черво, на белия дроб, на простатата. Всичко това се дължи на профилактиката, на скрининга и на популяризирането на здравословния начин на живот.

- СЗО обяви отдавна известното - че обработеното месо е канцерогенно. Но у нас подобни информации се посрещат предимно с насмешка.

- По същия начин реагираха преди години, когато говорехме за профилактика. Много хора казваха: „С какви глупости ни занимавате, откъде го измислихте това?...“. По този начин ще стане и за храната. Ще дойде време, явно бавничко узряваме.