Проф. Златко Кълвачев: Когато диагнозата е неясна, вирусите са основните заподозрени

Проф. Златко Кълвачев е ръководител на Лабораторията по вирусология и клинична микробиология в УМБАЛ „Софиямед“, един от най-търсените специалисти в своята област. Има над 150 научни публикации, 4 изобретения, 15 рационализации. Преди 30 г. избира вирусологията почти случайно. Казва, че днес това е една от най-интересните специалности, постоянно излизат новости, защото вирусите са известни на хората едва от 125 г.

- Проф. Кълвачев, много медии обявиха, че най-новата заплаха за човечеството е вирусът Зика. Така ли е?

- Всъщност това не е нов вирус, но за него се заговори сега поради широкото му разпространение на големи територии в различни континенти. Зика е известен на специалистите отдавна, има и други малко известни на широката публика вируси, които периодично се активират и напомнят за себе си… Все пак поради недостатъчно изяснения му потенциал и свързването му с възможността да уврежда мозъка на плода на вируса Зика трябва да се гледа с повишено внимание. Неслучайно се вземат мащабни санитарни мерки срещу комарите и дори се обсъждат контрамерки с генномодифицирани комари, които не могат да се заразяват с вируса, и така да се пресече разпространението.

Разбира се, има и новооткрити вируси - това са т.нар. мегавируси – те са в пъти по-големи от обичайните. Наричат ги още Пандора вируси. Не се знае още точно какво причиняват, какъв е патогенният им потенциал, но се свързват с възможността да причинят артрит, да поразяват очите и др. Напоследък бяха открити древни гигантски форми на вируси в замръзналите почви на Сибир, възрастта на които се определя на над 30 000 години... 

- Какво е предимството за една болница да има вирусологична лаборатория?

- Не са много болниците, които могат да си позволят поддържането на отделна вирусологична лаборатория. Предимството е, че пробите, с които работим, се вземат и изследват на място с възможност за обсъждане с лекарите и пациентите. След два часа има резултат и лекарят взема адекватно решение за терапията още в рамките на работния ден.

- В кои ситуации помагате?

- Когато причината за заболяването е неизвестна, вирусите са един от основните заподозрени. В тези случаи помагаме да се постави етиологична диагноза и да се назначи правилно лечение. В други случаи резултатите от изследванията ни имат диференциалнодиагностично значение. Например, ако има специфична неврологична симптоматика в мозъка и лезии с неясен произход, резултатът от вирусологичното изследване може да помогне да се разграничи например множествената склероза от прогресиращата мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ). Когато един вирус навлезе в клетката, може да се случат различни неща. Първа възможност - вирусът заразява клетката, поразява я или я убива, като се развива по-леко или по-тежко заболяване, но то има винаги начало и край. В този случай организмът се очиства дефинитивно от вируса, като остава имунитет с различна продължителност. Втори вариант – вирусът заразява организма, поразява клетката, преминава се през остра фаза, след която обаче вирусът може да остане в клетката и да се развие хронично заболяване. Това може да се случи при хепатит В и С. Третата възможност е след острата фаза вирусът да остане за цял живот в организма (херпесни вируси). Ако детето например е преболедувало варицела, след 20-30-40 г. може да се развие херпес зостер, причинен от същия вирус.

- Вече има ваксини срещу доста вируси, но някои родители са резервирани…

- Имунната система ни пази, но защо да не направим така, че вместо да разчитаме само на нея, да я програмираме предварително чрез ваксинация и да не допуснем заболяването? Антиваксиналното лоби твърди, че ваксините са опасни, но нека да гледаме фактите - ваксините са спасили човечеството от епидемии и осакатяващи болести. Когато бях ученик, в моя клас имах съученици с увреждания от детски паралич. Това днес не може да се види и всичко дължим на ваксината.

- Възможно ли е да се заразим от ваксини днес?

- Живите ваксини вече са много малко на брой, освен това и преминават през жесток контрол. Повечето от предлаганите днес ваксини са произведени по т.нар. ДНК рекомбинантна технология. Не съдържат никакъв активен вирус, а само вирусни белтъци, срещу които се изграждат антитела. Те се произвеждат в клетъчни системи, чрез въвеждане на специфични гени, а не на жив вирус, а след това произведените специфични белтъци се пречистват, проверяват и стандартизират. В организма се инжектират тези пречистени молекули, които няма как да ни заразят.

- Какво се изследва основно във вашата лаборатория?

В лабораторията се извършва широк набор от специализирани серологични изследвания и молекулярни тестове за диагностика и анализ на различни вируси и бактерии. Сред заболяванията, които се диагностицират и анализират, са вирусни хепатити, човешки папиломни и полиомни вируси, цитомегаловирус, Ебщайн-Бар вирус, варицела зостер вирус, хламидии, микоплазми и др. Присъствието на вирусни гени в изследваните материали (кръв, ликвор, урина, различни секрети, клетки, тъкани) доказва наличието на активна инфекция, а количественото й определяне (вирусен товар) дава информация за нивото/степента на вирусната активност. Определянето на вирусния товар преди, по време и след проведеното лечение дава информация за ефективността на терапевтичната схема, както и прогноза за изхода от заболяването. Тоест говорим не само за диагностика, но и за контрол на ефекта от лечението, прогноза на изхода от заболяването, както и за профилактиката – нещо много важно, но занемарено през последните години.

- Опасно ли е, ако се измери висок титър на антитела? Означава ли това, че вирусът се е активирал?

- Зависи за какви антитела става дума и на каква фаза от развитието на инфекцията се откриват и измерват. Антителата от клас IgM се появяват в ранната фаза и говорят за активна или прясна инфекция. Отначало те нарастват, а с времето започват да намаляват до изчезване, но пък се появяват и нарастват антителата от клас IgG. Те говорят за излекуване или доказват отминала среща с вируса. Титърът на антителата зависи много и от теста и апаратурата, с които се изследват. Във вирусологията няма референтни стойности и резултатите трябва да се обсъждат конкретно за всеки отделен случай, като се интерпретират правилно! В случай че се изследват не антитела, а вируси, то резултатът е дали се открива или не, т.е. ако искате референтна стойност, тя е нула и всичко над нулата е положителен резултат. Да, има стойности, при които не може да се каже дали резултатът е положителен или отрицателен. Ние ги определяме като „сива зона“ или „неопределени“, но това са технически параметри, а не референтни стойности.

Зика е известен на специалистите отдавна, има и други малко известни на широката публика вируси, които периодично се активират и напомнят за себе си… 

- Значи интерпретацията е много важна за вирусологията.

- Дори най-важната! Тестовете си имат „праг на чувствителност“ - един тест може да открие 10 вирусни частици, друг 50. Ако в изследвания материал има 9 вирусни частици, резултатът  положителен или отрицателен е? Ако има други данни за наличие на вирус, например антитела към някой херпесен вирус, за който е ясно, че е в организма, тогава се приема, че количеството на вируса е под прага на детекция.

Имали сме случаи, при които на бременна се открива високо ниво на антитела от клас IgG срещу цитомегаловирус и е било препоръчано да се лекува, защото този вирус може да увреди плода… Защо? При положение че всички маркери за активност на този вирус са негативни. Да, тя наистина е имала контакт с този вирус, наистина ще го носи цял живот, но в момента няма активност. Наличието на тези антитела означава, че вирусът е под контрол на имунната й система. Нещо повече, тези антитела минават през плацентата и по този начин пазят и плода.

- На последната Конференция по АГ съобщихте нови данни, че HPV не е само полово предавана инфекция. Има ли доказателства за това в практиката?

Инфекцията с някои човешки папиломни вируси се предава основно при сексуален контакт. Има обаче възможност HPV да се предаде и при несексуален контакт – имали сме случаи на генитална инфекция при деца, при което заразяването  е станало при битов контакт с родителите, които имат HPV. От друга страна, за папиломните вируси непрекъснато излизат данни за нови възможности за разпространение. Подчертавам, че става въпрос за възможности! Факт е, че HPV се откриват в кръвта, спермата, кърмата, слюнката, дори във въздуха. Тези дни бяха публикувани и данни за откриване на вируса и във фекални проби и вода... Всичко това отново доказва огромната роля на профилактичните мерки, включително ваксиниране.