Профилактиката на инсулт при аритмия става много по-безопасна

Невролозите отдавна са установили, а и науката го е доказала, че най-тежките исхемични мозъчни инсулти се получават при пациенти с предсърдно мъждене. Това е широко разпространена аритмия, която не е смъртоносна сама по себе си, но е изключително опасна именно заради драстично повишения риск от масивен мозъчен удар. Много хора изобщо не подозират, че имат предсърдно мъждене, защото то може да протече без особени симптоми. И едва когато се озоват в спешното отделение с инсулт, става ясно, че причината е именно аритмията. И все пак през последните години добрите новини са повече от лошите, когато говорим за възможността човек с предсърдно мъждене да се предпази от инсулт. Всъщност профилактика има от десетилетия. По целия свят е добре познат приемът на лекарства, които потискат действието на витамин К в организма. Този витамин участва в  процесите, водещи до съсирване на кръвта и образуването на тробми, които могат да запушат различни артерии, включително и мозъчните. При предсърдно мъждене в сърдечните кухини много по-често и по-лесно се образуват въпросните съсиреци. Затова е задължително пациентите с този вид аритмия да вземат антикоагуланти.

Какви са предизвикателствата

На теория всичко е изяснено и изглежда лесно, но в реалната практика въпреки огромния напредък на медицината и на фармакологията профилактиката на инсултите при предсърдно мъждене е далече от желаните резултати. Защо?

На първо място, както вече стана ясно, не всеки пациент с аритмията е диагностициран. А това не е толкова трудно. Ако при измерване на кръвното с електронен апарат на дисплея се активира символът за аритмия, посетете личния си лекар. Възможен признак е и неравномерният пулс, когато се опитате да го премерите на китката. Едно рутинно ЕКГ в много случаи дава диагнозата, но понякога е необходимо 24-часово мониториране на ритъма с холтер, защото може мъжденето да се появява спорадично и за кратки периоди. За съжаление дори пристъпното мъждене повишава риска от инсулт.

Втората трудност е свързана с факта, че прилаганото дълги години лечение с антагонисти на витамин К (напр. синтром) изисква постоянно лабораторно мониториране – минимум веднъж месечно. Изследва се т.нар. INR – степен на „разреждане“ на кръвта, който трябва да е между 2 и 3. Ако е под 2, рискът от инсулт си остава висок. Но ако е над 3, нараства опасността от кръвоизлив като страничен ефект от лечението. Освен това въпросните лекарства имат редица взаимодействия с други медикаменти и с храни, които променят действието им. Отделен проблем е извършването на спешни и планови операции при пациенти, които приемат старите антикоагуланти. Изчистването на организма от тях изисква доста време, както и въвеждането им след операцията.

Всички тези трудности водят до въздържане от прилагането на антагонисти на витамин К. Понякога и сред лекарите, и сред пациентите страхът от кръвоизлив, особено опасността от кървене в мозъка или стомашно-чревния тракт като страничен лекарствен ефект, е по-силен от страха от инсулт.

Новата ера

През последните години бяха открити и масово въведени в медицинската практика нови орални антикоагуланти, които преодоляха много от недостатъците на витамин К антагонистите. На първо място те се приемат в постоянна доза, назначена от лекаря, и не изискват лабораторен контрол. Няма ги и множеството лекарствени и хранителни взаимодействия. Но най-важното им предимство е по-сигурното предпазване от инсулт при предсърдно мъждене при значимо по-нисък риск от кръвоизлив като страничен ефект. Тези нови лекарства увеличиха броя на пациентите с предсърдно мъждене, които приемат профилактична терапия срещу инсулт. Но все още дори напредналите страни не са постигнали желаното покритие в тази профилактика. Причините са свързани отново със страха от странични ефекти. Много от хората се питат какво ще стане, ако претърпят инцидент или получат спонтанен кръвоизлив… Въпреки че жертвите на инсулта са несравнимо повече от хората, които са имали кръвоизлив на фона на антикоагулантна терапия.

Пробивът

В момента медицината прави скок в безопасността на профилактиката на инсулта при пациентите с неклапно предсърдно мъждене. Иновативната германска фармацевтична компания „Бьорингер Ингелхайм“, която първа създаде нов орален антикоагулант, сега първа получи разрешение от европейските и американските регулаторни лекарствени институции да предлага лекарство, което бързо, сигурно и предвидимо антагонизира ефекта от медикамента, предпазващ от инсулт и системен тромбоемболизъм. Това означава, че ако един пациент приема профилактичната терапия срещу мозъчен удар на „Бьорингер“ и му се наложи операция или получи някакъв кръвоизлив, в рамките на час с помощта на новия антидот кръвосъсирването му може да бъде нормализирано и съответно хирургическата намеса да се извърши при нормални условия. Или пък спонтанният кръвоизлив да бъде бързо овладян. При това без да се покачи рискът от инсулт. А след съответната интервенция антикоагулантната терапия може да продължи по утвърдената схема. Новото лекарство е с химическото наименование идаруцизумаб и се прилага в болнични условия чрез обикновена венозна инжекция.