.jpg)
Пролет е! Да се храним балансирано
С диетолога доц. Светослав Ханджиев разговаря Мирослава Кирилова
- Доц. Ханджиев, знаем, че разнообразното хранене е разковничето към доброто здраве, но сега са Великденските пости. Какво ще препоръчате на хората, които спазват и духовен, и телесен пост?
- Аз винаги казвам, че няма лошо човек да се откаже от месото за 1-2 седмици. Постната храна има много плюсове.
Например растителната храна съдържа много целулоза, баластни вещества, т.нар. влакнини, или фибри, които са много важни за правилното храносмилане. Те се използват против хроничния запек, а оттам и против рака на дебелото черво.
Свежите плодове и зеленчуци действат като своеобразен щит срещу пролетната умора. Продължителното лишаване от животински белтъчини обаче може да увреди организма.
Ние не препоръчваме продължителното постене на бременните, на кърмачките, на юношите и на подрастващите, при някои болестни състояния (например анемия). При други болести обаче, например подагра, постът дори е препоръчителен.
Науката по хранене доказа, че след консумация на месо и животински продукти растителната храна алкализира, прочиства организма, което е много полезно. И това се случва след Сирни Заговезни, просто народът го е измислил.
- Здравословни ли са българските традиции в храненето?
- Определено да. В това се състои и тайната на Балканската диета.
Искам да подчертая, че въз основа на нашите проучвания (казвам „наши”, защото ги направих съвместно с покойния акад. Чудомир Начев) се установи, че храненето от края на XIX и първата половина на XX в. по нашите земи е било много близко до т.нар. Средиземноморска диета.
Доказано е, че хората, които консумират много риба и рибни продукти, страдат по-малко от сърдечно-съдови заболявания. Полезен е също и приемът на много и различни видове плодове и зеленчуци, растителни мазнини и по-специално зехтин, маслини, а също и червено вино.
Тези неща са типични за храненето в балканските страни. И ние именно затова решихме вместо да се казва Българска диета, да бъде наречена Балканска диета, защото ястията ни са комбинация от гръцката, турската, сръбската и т.н. кулинарни традиции.
Близостта на балканските страни в кулинарните обичаи ни дава възможност да говорим за балканска здравословна храна. Тя има редица предимства – от киселото мляко през пчелните продукти до приготвянето на различни основни ястия. Хранителните ни навици са свързани с бедната на мазнини храна.
Например в Добруджа навремето са се използвали т.нар. човенени съдове, които са направени от един специален чугун. В тях месото, дори свинското, се задушава и приготвя без мазнина. Не бива да забравяме и боба (зрял или зелен), лещата, зеления грах – това са също типични за нашите земи продукти, а те са с нисък гликемичен индекс, което помага за защита от ранна атеросклероза, т.е. от ранно остаряване.
Други полезни национални ястия са пресният кебап, а също гювечът, в който може да има над 15-16 вида зеленчуци, които се пекат или къкрят заедно с месото – всичко това е част от балканските апетитни и добри за здравето кулинарни обичаи.
- Позабравили ли сме тези традиции?
- За съжаление сме ги позабравили. Ако влезете в един модерен ресторант, непременно ще видите италианска кухня, френска, много чуждици, а няма ги някои типични за нас ястия.
Много често загърбваме родното в стремежа си да представим чуждото. Балканският тип хранене има широк спектър от здравословни хранителни елементи, а това е предпоставка за разнообразни превантивни и лечебни хранителни режими.
- Като че ли въпросът „С какво се храним” измести „Как се храним”?
- От около 10 години съществува едно движение, породило се в Италия, а сега се разпространява в цяла Европа, за бавното хранене като контрапункт на fast food.
Всички знаем, че американците се хранят много лошо. При тях всичко е бизнес, времето е пари. Ето защо тяхното хранене е много удобно и бързо, но много нездравословно. Бавното хранене, удоволствието от храната е типично за балканската кухня. Важно е атмосферата на хранене да е приятна и уютна.
Трябва да се съобразяваме какво и как ядем. Средностатистическият българин сутрин не закусва, пие кафе, на обяд хапва набързо нещо и се прибира вкъщи вечерта изгладнял като вълк.
Изпразва половината от съдържанието на хладилника, понякога и препива, сяда пред телевизора и охотно задрямва. Резултатът е ябълковидно затлъстяване, което е стъпката към сърдечно-съдови заболявания.
Ако талията при жената е над 80 см, тя има натрупани тлъстини около вътрешните органи, а следователно и рискът от сърдечно-съдови усложнения се повишава. Над 88 см този риск е значително по-голям. При мъжете тези цифри са съответно 94 и 102 см.
- Настъпването на пролетта може би е поводът да предприемем една балансирана диета?
- Разбира се! Много е добре , ако тази диета не е заимствана от агенция ЕЖК (една жена каза) или от интернет, а да се съветваме със специалисти, поне с нашия общопрактикуващ лекар.
Има диети и „диети”. Диетата на Пиер Дюкан, например, е като че ли по-популярна в България, отколкото във Франция. Да не се получи, вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
Промяната на начина на живот е ключът към доброто здраве, а един диетичен режим е лекарство, когато се предпише от специалист.
