.jpg)
Пропускани възможности в лечението на детската церебрална парализа
Проф. Димитър ЧАВДАРОВ
Детската церебрална парализа (ДЦП) е тежко заболяване на нервната система вследствие на мозъчна травма преди, по време или след раждането. Засяга от 1,5 до 4,2% от новородените деца, като клиничните прояви зависят от разположението и големината на мозъчната увреда. Най-изявени и ранни са двигателните нарушения, като спастичност – свръхнапрегната мускулатура (до 70% от болнитe), атаксия - нарушено равновесие и координация (5 до 14%), атетози - бавни неволеви движения, увреди на околоустни мускули. Други прояви са гастроезофагеален рефлукс, затрудняващ храненето (77 до 93%), хроничен запек (до 74%), непълноценен сън (до 50%), обилно слюнотечение, чести болкови кризи. Диагнозата на ДЦП се гради върху установените двигателни нарушения и уврежданията на мозъка, доказани с образните техники, но клинично проявени след време в процеса на съзряване.
Традиционното лечение
За възстановяване на пластична двигателна активност, изграждане на рефлекторна последователност и моторни умения се налага комплексна терапия, като водеща е физикалната рехабилитация от компетентни специалисти, ползващи различни програми. На спастичността се въздейства традиционно и с баклофен, а напоследък и ботокс, който се прилага периодично само от специалист. Някои увреждания изискват и хирургични корекции, последвани от рехабилитационни програми. По-нови направления са хипербарната оксигенация и електромагнитната стимулация на дълбоките мозъчни структури. Алтернативно се апробират акупунктурата, игри, езда, музикотерапия и др. Една от тежките прояви - епилепсията, която се среща при 35 до 50% от болните, трябва да се лекува своевременно и компетентно, защото с времето припадъците се задълбочават и могат да се активират от някои лечебни процедури. При лечението на епилепсията следва да се подбират по-безвредни препарати, които не пречат на съзряването и се компенсира глобалното потискане на активността на нервната система. Електроенцефалографията (ЕЕГ), която няма принос в диагнозата на заболяването, играе важна роля за успешното лечение на епилепсията и показва дали мозъкът изостава в развитието си.
Лекуват се всички прояви на заболяването
Отдавна известни лекарствени средства пряко и благоприятно повлияват двигателните нарушения. Към тях спадат бензодиазепини, адренергични агонисти, невромускулни блокери, гама-аминомаслена киселина, натриев дантроленат и др. Те по различен начин нормализират звена от биохимични процеси в централната и периферната нервна система, нервите и мускулите и гарантират по-резултатна рехабилитация. Своевременно следва да се ограничава обилното слюнотечение, коремните болки, острите болкови кризи, очните и дихателните нарушения. Неоснователен е страхът от лекарствените препарати, защото те ограничават инвалидизацията.
Стимулиране на увредения мозък
Детската церебрална парализа, травмите на мозъка и инсултите са увреждания на нервната система, които се проявяват с нарушения в дейността на всички органи и системи на организма. Целите на рехабилитацията са чрез системни обучения, по рефлексен път, импулсите от засегнатият орган да възстановят нормалните функции на увредената мозъчна област. Това става, като се активират останалите неувредени нервни клетки или се обучават нервни клетки от съседни или други звена за формиране на специфична проекция. За да бъде по-пълноценно това възстановяване, вече редица водещи звена в САЩ, Австралия, Русия, Израел прилагат системна медикаментозна активация на централната нервна система. Така са възстановявани парализи, нарушен говор и др. години след инцидента. Неочаквано подобрение е наблюдавано при церебрална парализа, като е установен и благоприятен ефект при възрастни болни.
Умствените нарушения се лекуват
Една изключително важна област, която се открива по-късно и, за съжаление, се подценява са прогресиращите умствени увреждания, които засягат 2/3 от децата с ДЦП, като 50% от тях са в тежка форма. Няма дете с церебрална парализа, което да няма минимум два от следните проблеми – нарушен говор, трудно обучение, слабо запаметяване, поведенчески кризи (гняв, агресия, автоагресия), хиперактивност, дефицит на вниманието, аутизъм. Нелекувани, тези прояви се задълбочават и утежняват инвалидизацията. Понякога им се обръща внимание твърде късно, дори когато е преминала критичната възраст от 7 г. за формиране на специфична мозъчна проекция. Днес съществуват много ефективни средства за лечение на тези заболявания. Това са огромната група от ноотропни препарати, ацетилхолинови, допаминергични, алостерични модулатори, различните рацетами, фенилпирацетам, калциев хопантенат, метилфенидат, гуантафицин и др., които вече се ползват успешно и при децата с церебрална парализа.
УТРЕ, но не в необозримо бъдеще, се чакат в практиката обнадеждаващите данни от нанотехнологиите. Днес вече е факт лечението на церебралната парализа със стволови клетки.
