.jpg)
Псилиумът – ефективно средство срещу метаболитния синдром
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
През 1981 г. М. Ханефелд и В. Леонард въведоха в медицинската терминология ново понятие – т.нар. метаболитен синдром, което обхваща комплекс от биохимични, хормонални и клинични патологии, водещи до развитие на заболявания като захарен диабет (инсулинова резистентност), нарушена обмяна на липидите (понижено съдържание на „добрия” – HDL, холестерол и увеличено ниво на триглицериди), повишено артериално налягане, атеросклероза, подагра, чернодробна стеатоза (значително натрупване на мазнини в черния дроб) и др.
В медицинските среди вече не съществува съмнение, че метаболитният синдром е определящ фактор за развитието на заболявания като сърдечен инфаркт и мозъчeн инсулт, които заемат „призово” място сред болестите на века и са причина за всяка четвърта смърт на планетата.
През 1989 г. д-р Д. Каплан нарече страховитата комбинация от захарен диабет, затлъстяване, високо артериално налягане и нарушения в обмяната на липидите „смъртоносен квинтет”, което понятие навлезе трайно в медицинския речник. Съгласно препоръките на СЗО при наличие на проблеми с въглехидратния обмен е достатъчен само един от изброените „музиканти” на този квинтет, за да се постави диагнозата „метаболитен синдром”. С напредването на познанията в тази област в това понятие вече се включват много повече от изброените четири признака, т.е. би следвало вече да се говори не за „квартет”, а за цял симфоничен оркестър... В този смисъл
метаболитният синдром се превърна в един от най-актуалните проблеми на съвременната медицина,
който се свързва пряко с груби нарушения или отсъствие на т.нар. здравословен начин на живот. Негови определящи факториса, както е известно, рационалното хранене, поддържането на нормална телесна маса, добрата физическа активност, разумната употреба на алкохол, отказ от тютюнопушене и т.н. Звучи повече от застрашително фактът, че диагнозата „метаболитен синдром” увеличава с около 30 пъти заплахата за живота на всеки, който я чуе. Измежду множеството изпитвани средства за комплексно противодействие на развитието на метаболитния синдром оптимистични резултати бяха получени при увеличаване на дела на растителните фибри в ежедневния хранителен рацион. Редица изследвания върху пектина показаха неговата ефективност като средство за понижение на нивото на „лошия” (LDL) холестерол и триглицеридите, противодействие на рязкото покачване на глюкозата в кръвния ток, детоксикация на организма, подобряване на чревния транзит и т.н. В резултат се появиха множество препарати на основата на този природен биополимер, на които се приписват уникални, почти магически свойства и невероятно противодействие на метаболитния синдром.
В последните години в средите на диетолозите се заговори за още един уникален източник на растителни фибри – псилиума,
който по определени показатели дори превъзхожда пектина. Псилиумът представлява „брашно”, което се получава чрез смилане на обвивките на семената на индийския бял живовляк (Plantago Psyllium). Около 85% от този продукт се състои от растителни фибри, около три четвърти от които – разтворими. Това го прави един наистина невероятно ценен продукт. Например широко препоръчваните овесени и пшеничени трици съдържат едва 10-15% фибри, от които само 5% са разтворими. В псилиума на практика отсъстват усвояеми въглехидрати, докато в овесените трици те са цели 62%.
Съществува една сентенция, съгласно която всяко ново е добре забравено старо. В случая може да си спомним и думите на знаменития американски писател Марк Твен, отличаващ се с невероятно чувство за хумор, който казва: „древните са се изхитрили да откраднат всички наши най-добри идеи”. Казаното в пълна степен важи за псилиума,
който е бил известен в древния Египет като лаксатив и противовъзпалително средство за храносмилателния и уринарния тракт
повече от десет столетия преди н.е. В Индия и Китай от векове псилиумът се е използвал при стомашно разстройство, хемороиди и високо кръвно налягане.
В процеса на търсене на ефективни средства за противодействие на метаболитния синдром в полезрението на учените попадна и псилиумът. Задълбочените изследвания на неговия състав и физиологични въздействия в пълна степен потвърдиха уникалните му свойства и в частност – ефективността му срещу голяма част от факторите, предразполагащи към развитие на смъртоносния метаболитен синдром. Отличителна особеност на псилиума е неговата способност да поглъща голямо количество вода, превръщайки се в желеобразна маса с огромна адсорбционна повърхност. 1 грам псилиум поглъща цели 45 грама вода. Многобройни изследвания сочат, че полученият гел способства за намаление на резорбцията на липидите в храносмилателния тракт. По данни на Комисията по храните и лекарствата (Food and Drug Administration – FDA) на САЩ, която неотдавна одобри употребата на псилиум като ефективно средство за понижение на риска от сърдечносъдови заболявания,
за намаление на нивото на холестерола е необходим поне на 1,7 г псилиум на прием.
При дневна доза от 6 г и приемане в продължение на седем седмици се наблюдава намаление на общия холестерола с до 14%, а на „лошия” (LDL) – с от 5% до 10%.
Доказано е, че псилиумът потенцира действието на статините (лекарствени препарати за понижение на нивото на холестерола), увеличавайки двукратно тяхната ефективност. Според Националната асоциация по кардиология на САЩ това е прекрасна възможност за достигане на добър терапевтичен ефект с ниски дози лекарства, избягвайки риска от страничните ефекти на високите дози.
Наред с понижение на съдържанието на холестерола и триглицеридите употребата на псилиума води и до намаление на нивото на глюкоза в кръвта. Смята се, че този ефект се дължи на способността на полизахаридите на псилиума да модифицират структурата, текстурата и вискозитета на храната в чревния тракт, понижавайки по такъв начин нейния гликемичен индекс. Опитът показва, че най-добър ефект се постига при приемането на псилиума по време на хранене.
Съпътстващ ефект е бързо постигане на чувство на ситост, което понижава желанието за поглъщане на още храна.
А това е решителна крачка към редуциране на телесната маса. Псилиумът оказва и редица положителни въздействия върху храносмилателния процес – подобряване на перисталтиката и чревния транзит, противодействие на запека и диарията, чувствително подобрение на състоянието на страдащите от улцерозен колит и синдром на раздразненото черво, намаление на газообразуването при консумиране на бобови храни и т.н. Към тези ефекти следва да се добави и неговото пребиотично действие, дължащо се главно на високоразклонената арабиноксиланова олигозахаридна фракция, която се усвоява относително по-бавно от микрофлората на дебелото черво. Това води до удължаване на пребиотичния ефект и неговото разпростиране на значително по-голям участък от него. По това си действие псилиумът превъзхожда пектина.
Задължително условие при приемането на псилиум е пиенето на значително количество вода (2-2,5л дневно).
Благодарение на способността си да образува стабилен гел псилиумът намери редица интересни приложения в кулинарията. Едно от тях е заместването на глутена и придаването на тестените изделия на пореста, „въздушна” структура. Това е от особено значение при нисковъглехидратните брашна (сусамено, кокосово, бадемово и др.), в които отсъства глутен, поради което получените печива се получават сухи и трошливи.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
