.jpg)
Работохолизмът може да съсипе здравето ни
„Умирам от изтощение“ - колко пъти сме чували този израз, а и сами сме го произнасяли? За съжаление той може от стандартна фраза да се превърне в реална опасност.
Гаранцията за здраве и щастлив живот според лекарите е в правилото на трите осмици: осем часа работа, осем часа сън, осем часа лично време. Ако започнете да променяте това съотношение и се трудите повече от осем часа, може да очаквате неприятни сюрпризи.
Според статистиката в категорията на работохолиците попадат най-вече мениджърите и хората със собствен бизнес. На плещите им тежи прекалено голяма отговорност и затова те са готови да се трудят без почивка буквално по 24 часа в денонощието. На второ място са лекарите, юристите и преподавателите.
На най-малък риск са подложени представителите на творческите професии – писатели, музиканти, артисти.
Здравословните осем часа работа могат да надскочат и хора с проблеми в личния живот. Служебните ангажименти откъсват от неприятните спомени и преживявания.
Още през 1919 г. е доказано, че работохолизмът е болест. Първи в това се е убедил унгарският психоаналитик Шандор Ференци. Той забелязал, че пациентите му имат странни симптоми: чувстват се зле в петък и оздравяват в понеделник. По-късно се появява и терминът „работохолизъм“.
С какво е опасен той?
Преди всичко със синдрома на емоционалното прегаряне (burnout), което често възниква при тези, чиито служебни ангажименти им налагат да общуват с повече хора: учители, лекари, журналисти, социални работници и т.н. Емоционалното прегаряне има три фази. Започва с напрежение, чиито главни симптоми са чувство на тревожност, депресия и непрекъснато недоволство от себе си. Вторият стадий е резистенция, а накрая – изтощение и апатия. Учителят престава да се радва на успехите на учениците си, лекарят не съпреживява проблемите на пациентите си, а и собствените достижения и провали се възприемат безразлично. В последната фаза – изтощението, човек повече прилича на робот, без чувства и емоции, или се превръща в циник. Тук без професионална помощ не може да се мине. Освен това работохолизмът може да е свързан и с редица физически проблеми, дори с печални последици.
В японския език има дума, означаваща внезапна смърт от претоварване. От 1987 г. Министерството на труда в Япония води статистика, според която всяка година в страната се констатират около 60 такива фатални епизода. Естествено, от работа не умират напълно здрави хора, а фаталният изход обикновено е следствие на сърдечносъдови инциденти, които са провокирани от някакво хронично заболяване. То обаче се е обострило от прекалена умора и стрес. Често работохолиците страдат и от опасни зависимости – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и др.
Кои хора са в рисковата група?
Тези, които работят повече от 55-60 часа на седмица, избягват почивните дни и отпуските, подложени са на стрес – всички те рискуват да стигнат до синдрома на емоционалното прегаряне или физически заболявания. Хората, които не си дават много зор и често поглеждат часовника си, очаквайки края на работния ден, няма да стигнат до диагнозата работохолизъм. Тя е опасна най-вече с това, че хората пренебрегват собствената си потребност от почивка и престават да се грижат за здравето си. Ако навреме не се ориентират, че нещата не се движат в правилната посока, изходът може да е тъжен.
Според изследвания на американската организация „Анонимни работохолици“ най-ярките признаци на заболяването са:
- Удължаване на работната седмица по собствено желание над 40 часа;
- Доброволно поемане на част от служебните ангажименти в почивните дни и по време на отпуската;
- Предпочитание към водене на разговори на теми, свързани с работата;
- Убеждението, че свръхработата е главен признак на любов към професията;
- Непрекъснато мислене за работата – зад волана, насън, на гости, в магазина и т.н.
Ако забележите, че имате някои от горните признаци, бързо се спасявайте някъде, където интернет още не е стигнал.
