Ракът на белия дроб и цигарите - дълго прикриваната връзка

Днес никой не се съмнява, че пушенето води до рак. Този факт официално беше съобщен преди 60 години, но само сложи началото на битката да бъде признато нещо толкова очевидно.

Как започва тютюневата сага

През юни 1957 г. излиза постановление на Съвета за медицински изследвания във Великобритания, наречено „Пушенето и рака на белите дробове“. Това е първото официално заявление от този тип, появило се под егидата на правителствена организация.

Постановлението предизвиква верижна реакция и аналогични заявления започват да правят и други влиятелни правителствени организации, занимаващи се със здравеопазване в Дания, Швеция и САЩ. През 1960 г. към тях се присъединява и Световната здравна организация. Категоричното становище по този въпрос изказва през 1964 г. най-известният хирург на САЩ. Тъй като неговото влияние и авторитет са много високи, медицинската гилдия и обществото се съгласяват, че цигареният дим предизвиква рак на белите дробове.

Бремето на доказателствата

Сега ни е трудно да си представим, че някой не е чувал за връзката между цигарите и рака. Но всичко съвсем не е толкова лесно. До появата на цигарите хората пушили лули, чийто дим не се вдишва така дълбоко и най-честата последица бил рак на устната кухина и устните. При цигарите също не е така очевидна вредата, защото до появата на рак на белите дробове трябва да пушиш години. Медиците имали подозрения за канцерогенното действие на цигарения дим, но сериозни изследвания, потвърждаващи това, не били правени.

Така или иначе, първият сериозен труд, доказващ връзката между пушенето и рака, се появил чак през май 1950 г. Двамата  американски учени Ernst Vinder и Evarts Graham публикували изследване върху повече от 600 пациенти с рак на белия дроб. От тях 95,6% били заклети пушачи с тютюнев стаж над 20 години. В своята статия двамата учени правят следния извод: „Изглежда, че колкото по-малко пуши човек, толкова по-малка е вероятността да развие рак на белите дробове. И колкото повече пуши, толкова по-големи шансове има да се разболее от този рак.“

През септември същата година се появява второ, по-мащабно и най-известно изследване на английските учени Richard Doll и Bradford Hill, в което те директно заявяват, че има реална взаимовръзка между рака на белите дробове и пушенето. Двамата учени за пръв път оценяват и риска от броя на цигарите: при хората, които пушат на ден над 25 цигари, рискът от рак на белия дроб може да бъде 50 пъти по-висок в сравнение с тези, които изобщо не пушат. Сър Richard Doll нпо-късно изигра много важна роля в битката с тютюневите компании и стана един от най-известните хора в тази полемика, която продължава и до днес.

Ответните удари

След публикуването на тези изследвания производителите на цигари започнали не на шега да се притесняват и се опитали да обърнат ситуацията в своя полза. През ноември 1952 г. се състояла известната среща между представители на тютюневата компания Imperial Tobacco с д-р Green от Съвета за медицински изследвания, Richard Doll и Bradford Hill. След края на срещата Green написал, че учените подробно отговорили на всички въпроси, зададени от производителите на цигари и не оставали и най-малката надежда, че пушенето не предизвиква рак. Представителите на Imperial Tobacco обаче отказали да повярват, което и се очаквало.

През следващите няколко години се появили все нов и нови изследвания за връзката между рака на белия дроб и пушенето. В експерименти с животни, проведени в Дания, Франция, Япония и САЩ, също бил демонстриран канцерогенният ефект на тютюневите смоли при нанасяне върху кожата. Във Великобритания и САЩ вредното действие било доказано с експерименти, симулиращи пушене.

Продължили и срещите между производителите на цигари, държавните чиновници и учените, като главно участие вземали компаниите и специалистите от САЩ и Великобритания. Това е съвсем обяснимо, защото големите тютюневи концерни са от тези страни. При това производителите твърдели, че в момента, в който връзката между рака и пушенето бъде доказана еднозначно, те ще предприемат твърди мерки по отношение на бизнеса си. Но де факто те продължавали собствената си игра, отказвайки да признаят тази връзка. Едновременно с това тютюневите компании започнали да изработват съвместна тактика, организирали ПР компании, след което решили дори да инвестират в изследвания. Първоначално предложили на Съвета за медицински изследвания тайно да финансират проучване за влиянието на тютюна върху здравето. Но сътрудничеството не се получило. След това се съгласили да излязат на светло и да създадат фонд от 250 млн. лири за финансиране на изследванията.

Кой все пак спечели

Всъщност с този ход тютюневите компании завоалирали отказа си да признаят връзката между цигарите и рака и забатачили процеса в продължение на няколко десетилетия. Докато през 90-те години на миналия век не бил конкретно открит и разшифрован механизмът на канцерогенното действие на бензопирена. Наличието на това опасно вещество в тютюневия дим било добре известно още през 50-те години на миналия век. Но да покажат как всичко това се случва на молекулярно и генетично ниво и как се развива ракът на белите дробове, учените успяха доста по-късно с помощта на молекулярната биология. А през 50-те години това е било невъзможно.

В крайна сметка производителите на цигари успяха да блокират процеса, който би довел до признаване на канцерогенното действие на тютюна и започнаха да изплащат след съдебни решения големи компенсации на болни от рак хора чак към края на миналия век. Когато причинно-следствената връзка беше потвърдена на генетично ниво. И когато стотици жертви на цигарите си отидоха от този свят без да получат никакви компенсации.

 Източник www.aif.ru

 

 

Сподели във Facebook