Ранното лечение спасява живота при ХОББ
В навечерието на Световния ден за борба с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) водещи пулмолози представиха в София актуални данни за заболяването и за възможностите то да бъде контролирано. Лекарите са категорични, че не трябва да се допуска отстъпление от законовите ограничения за пушене в закрити обществени места, тъй като цигарите са първата причина за тежкото и коварно белодробно заболяване, включително при пасивните пушачи.
Ето повече информация за хроничното заболяване, която ни беше предоставена от Българското дружество по белодробни болести:
ХОББ е заболяване, от което страдат милиони хора в цял свят. Смята се, че един на всеки 10 възрастни над 40 г. вероятно има ХОББ. Прогнозите са, че към 2020 г. ще бъде трета причина за смъртност в световен мащаб.
ХОББ заема приоритетно място сред болестите и в България. Основната причина за това е масовото тютюнопушене – както активното, така и пасивното. Други причини са замърсяването на въздуха, честите и неадекватно лекувани белодробни инфекции, непълноценното хранене, професионалните рискове, наследствеността. Данните на българските изследователи показват, че близо две трети от новооткритите болни с ХОББ са в ранни стадии, когато активната намеса би имала добър резултат.
Предстои ли „епидемия“ от случаи на ХОББ в България? В подкрепа на подобна теза са изключително тревожните данни за масовото тютюнопушене сред 15-16-годишните юноши и девойки – близо 50% от тях са пристрастени към цигарите. Ако продължат да инхалират тютюнев дим, поне 30% от тях към 40-годишна възраст ще имат ХОББ. Към това трябва да се добави и постоянната експозиция на замърсен с прах и фини частици въздух, честите респираторни (предимно вирусни) инфекции, отоплението с твърдо гориво в домашни условия и изсичането на горите. Резултатът е предвидим – кривата на заболели от ХОББ в България ще се движи нагоре.
Прояви на ХОББ
Най-честите оплаквания са недостиг на въздух и кашлица с отделяне на храчки. Бързата умора при физически усилия или дори при ежедневните домакински дейности, мускулната слабост и ограничената физическа активност (особено в сутрешните часове при ставане от леглото) също могат да се дължат на ХОББ.
ХОББ е хронично заболяване и след като веднъж е била поставена диагнозата, това означава, че оплакванията няма да изчезнат или да намалеят с времето. Напротив, ако не бъдат взети необходимите мерки, заболяването ще продължи да се развива бързо и оплакванията ще се задълбочават с времето. Ако се предприемат необходимите мерки, ХОББ е едно лечимо заболяване. Лечението може да намали оплакванията, така че болните да извършват своите ежедневни дейности и да намалят епизодите на влошаване.
Лечението
То е продължителен и сложен процес, който не се изчерпва само с употребата на определени медикаменти, а преди всичко с цялостна промяна в поведението и начина на живот. Вече откритите пациенти с ХОББ получават съвременно и до голяма степен безплатно лечение чрез програмата за диспансеризация (дългосрочно проследяване), финансирана от НЗОК. Близо 40 000 болни с ХОББ се лекуват безплатно или с минимално доплащане.
Ако приемем, че 15% от населението у нас има ХОББ, то е ясно, че много малка част от пациентите се лекуват. Това отново поставя проблема за ранното откриване. Заболелите обичайно започват лечение, когато са настъпили необратими промени в дробовете им. Друг значим проблем е сътрудничеството от страна на болния. Не са малко тези, които за дълги периоди спират приема на назначеното лечение.
Важна профилактична мярка е ваксинирането на болните с противогрипна (ежегодно) и антипневмококова ваксина (поне еднократно).
Болните с ХОББ и дихателна недостатъчност в напредналите стадии имат нужда от кислородолечение в домашни условия. Тази намеса удължава живота им и намалява страданията. Домашното кислородолечение (посредством кислородни концентратори) е скъпо като инвестиция и би трябвало да се финансира от Министерството на здравеопазването. В Българското дружество по белодробни болести е започнала работа по изготвяне на регистър на нуждаещите се. Резултатите ще бъдат представени на МЗ и НЗОК.
Ранно откриване на болните с ХОББ
Това ще стане чрез програми за насочване на рисковите пациенти към изследване от специалист. При специалиста подходът е ясен и с голямо ниво на достоверност. Необходимо е НЗОК да финансира такива програми. Така ще се свалят много от разходите, правени за болни, открити в напреднали стадии.