.jpg)
Ранното лечение забавя диабетната невропатия
Проф. Любомир Хараланов, невролог, началник клиника по нервни болести при МБАЛ „Национална кардиологична болница”
Въпросът за захарната болест е изключително значим поради усложненията, които настъпват допълнително при това заболяване, независимо дали диабетът е първи или втори тип. В развитието на болестта идват неминуемо следващи стадии, към които се прибавя увреждането на различни органи и системи.
В първия стадий заболяването е обект основно на ендокринолозите и там главният проблем е контролът върху кръвната захар. В тази фаза е много важно да се знае, че диабетът може да протече скрито, без пациентът изобщо да подозира. Защото невинаги са налице основните симптоми като прекомерно приемане на течности и често уриниране. Така може да се стигне до следващите стадии, преди още захарната болест да е диагностицирана. А тези стадии се характеризират с уврежданията, които високите нива на кръвната захар предизвикват в кръвоносните съдове и нервите. Затова е много важно да открием и лекуваме диабета рано, като максимално удължим първия стадий.
Ако заболяването е напреднало, се наблюдават промени в очната ретина, в бъбречната функция (диабетна нефропатия), в кръвоснабдяването на сърцето – ранна и тежка исхемична болест, артериална недостатъчност на долните крайници. Тогава вече диабетът става интердисциплинарен проблем. Когато болният навлезе в третия стадий, се проявяват неврологичните оплаквания – т.нар. диабетна полиневропатия. Диабетната невропатия е една промяна в проводимостта на периферните нерви. Процесът започва с по-тънките нервни клончета и затова първите симптоми са мравучкане, тръпнене и горене. Тези ранни проявления на диабетната полиневропатия са само сигнални и често не са обезпокоителни за пациентите. Могат да са изразени само в ръцете или само в краката и да се появяват периодично, но задължително са двустранно. При такива оплаквания все още можем да причислим заболяването към втори стадий, което все още е обект на ендокринолозите. Но те са аларма, че диабетът е напреднал и е лошо контролиран.
В третата фаза на диабетната полиневропатия се проявяват силни болки, тъй като са засегнати болковите рецептори. Паралелно с това се развиват и уврежданията на другите органи, за които вече стана дума. Когато малките кръвоносни съдове в тялото станат непроходими, полиневропатията от „свръхчувствителна“ става „безчувствена“, защото рецепторите са загинали от липсата на адекватно кръвоснабдяване. Като последица пациентите не могат да оценят какво се случва реално с ръцете и краката им, защото не изпитват болка. Така може да се стигне до рани и некрози по краката, които не дават признаци. Тези неболезнени некрози са типични за диабетното стъпало, както се нарича тази крайна фаза на нелекуван и лошо контролиран диабет.
Какво е лечението?
Във всеки от стадиите на диабета и усложненията лекарите могат успешно да се намесват както с диагностика, така и с лечение. Намесата на невролог е задължителна при полиневропатия и особено в нейния болезнен и следващ – безчувствен, стадий. Добрият стандарт изисква първоначално лечението на тежката диабетна полиневропатия да започне с интравенозно приложение на алфа-липоева киселина. Ние имахме клинична пътека за тези пациенти и правехме началните курсове от 50 дни първо в болница. След това НЗОК съкрати периода на престоя до абсурдните три дни, в които да въвеждаме венозната алфа-липоева киселина. Наложи се да адаптираме терапията, като след трите дни венозно лечение прилагаме високи дози алфа-липоева киселина в таблетна форма. Това лекарство доказано години наред е основен метод за профилактика, лечение и отлагане на симптомите и на задълбочаването им при диабетна полиневропатия. Така че златният стандарт си остава алфа-липоевата киселина. Тя може да е под формата на лекарство или на добавка, стига добавката да е от доказан сериозен производител, който спазва GMP стандартите.
Аз съм от групата невролози, които поддържаме изискването един диабетно болен да провежда минимум два пъти годишно курсове с високи дози алфа-липоева киселина, стигащи до 1800 милиграма на ден в продължение на две седмици. След това 45 дни с 600 милиграма на ден, т.е. общо два месеца. След това четири месеца почива и повтаря същия курс от два месеца. Но имам наблюдения, че пациенти, които приемат профилактично целогодишно по 600 милиграма алфа-липоева дневно, при опит да спрат препарата, им се проявяват отново мравучканията и изтръпванията и те започват да се възприемат като зависими от алфа-липоевата киселина… Но това не е така, това показва единствено, че пациентите са в реална профилактика. Това, че приемат целогодишно алфа-липоева киселина, не вреди, стига тя да е от доказан производител.
Разбира се, на всяка цена трябва да се продължава контролът на кръвната захар – чрез изследвания на гладно и след нахранване, както и чрез проверка на гликирания хемоглобин. Важно е да се спазва и основното лечение на диабета, предписано от ендокринолога.
Изобщо лечението и поддържането при диабет изисква стриктен, комплексен подход, съчетаващ редовни прегледи и изследвания при ендокринолог и лекари от другите специалности, в областите, в които са се проявили усложнения; изисква хранителен и двигателен режим и специфична хигиена, особено на крайниците.
