Разболяваме се от небалансирано хранене и обездвижване

С доц. Даниела Попова разговаря Галина Спасова

Доц. Попова е възпитаник, а днес ръководител на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Дейността на клиниката е фокусирана върху метаболитния синдром, затлъстяването, диабета, както и нарушенията, свързани с хроничен недостиг на хранителни вещества и енергия. Доц. Попова казва, че въпреки всички до болка познати трудности и неуредици в нашето здравеопазване, отново би се посветила на научната работа и на тази професия.

- Доц. Попова, в последните години много се говори за метаболитен синдром, какво точно се крие зад това понятие?

- Това състояние, доста често срещано увреждане при съвременните хора, представлява комплекс от рискови фактори, които довеждат бързо до сърдечносъдови заболявания и диабет. По обобщени данни, при хората с метаболитен синдром пет пъти по-често възниква диабет и три пъти по-често - сърдечносъдови заболявания, внезапна сърдечна смърт, инфаркт. Критериите за поставяне на диагнозата са вече добре познати в медицинската практика. Преди тези нарушения се неглижираха, но в последните десетина години всички обърнаха внимание на метаболитния синдром, който е свързан с т. нар. ябълковиден тип затлъстяване – натрупване на мазнини в коремната област. Показател е обиколката на талията, но премерена през пъпа и през най-вдлъбнатата част отзад на кръста. Когато тя е над 88 см при мъжете и над 80 см при жените, говорим за метаболитен синдром.

Това не е единственият критерий, но за практиката е лесен и достатъчно информативен - разбира се, съчетано с наднормено тегло, с индекс на телесна маса над 25. Има още четири критерия. Висока кръвна захар, вече установен диабет или преддиабет. Втори важен критерий е повишеното артериално налягане - над 140/90, или пък установена и лекувана хипертония. Другите два показателя са насочени към липидните нарушения - нисък добър холестерол и високи серумни триглицериди. Два от тези критерии, ако са налице, в съчетание с коремен тип затлъстяване - това вече е нарушение. Разбира се, говорим за пълен и непълен метаболитен синдром. Има и група хора без изразено затлъстяване, но с коремно натрупване на мазнини. Съществува и още една важна подробност. Ние говорим за коремния тип затлъстяване, но фактически опасното е натрупването на вътрекоремни (висцерални) мазнини. Именно тази мастна тъкан е основен причинител на метаболитните нарушения.

- Какво е в момента главното предизвикателство в тази медицинска област, не само у нас?

- Метаболитният синдром засяга между 25 и 30 на сто от хората и затова все повече се говори за превантивни стратегии, които да профилактират наднорменото тегло и възникването на асоциираните с него метаболитни нарушения. Защо се появява метаболитният синдром - това все още не е докрай обяснено от науката. Има генетични фактори, но е значителна ролята на нездравословния начин на живот - хроничния стрес, злоупотребата с алкохол, с кафе. Имат влияние също много медиатори, хормони, рецептори... Върху това се работи. Има още една концепция, базирана на регистри. Индивиди, които са родени с поднормено тегло, недоносени или са били с ниско тегло в първите няколко години от живота си, впоследствие имат затлъстяване и метаболитен синдром. Обяснението е, че при неблагоприятни условия организмът компенсаторно се запасява. Но пак казвам, все още много неща не са ни добре известни.

- И за неспециалист е видно, че през последните десетилетия храненето в развития свят рязко се промени - като качество и като количество. Какви са научните изводи?

- Много анализи се правят в тази посока и безспорно като първи проблем се извежда небалансираното хранене на съвременните хора. То се поражда от прекомерна употреба на белтъчини, прекомерна употреба на мазнини (особено скрити, невидими мазнини се промъкват в много храни). Също и прекалена консумация на захари, недостатъчен прием на фибри, на плодове и зеленчуци. Дисбаланс създава и неправилният режим на хранене – без закуска, оскъден обяд, обилна вечеря. Всичко това представлява стрес за метаболизма. 

- Конкретно кои храни да бъдат ограничени?

- Готовите продукти, съдържащи наситени мазнини, а често пъти и трансмазнини - снаксове, крекери, соленки, кейкове, бисквити и т.н. Искам да бъда добре разбрана - продукт, произведен като храна, не може да бъде отрова и не е отрова. Но ако се храним едностранно само с такива храни, без плодове и зеленчуци, без млечни произведения, което е важно за децата - това ще породи дисбаланс. Трябва добре да можем да си съставяме менюто.

- Интересите Ви като учен и практик са насочени и към различните по произход състояния на недохранване. 

- Хроничното недохранване съпровожда доста заболявания, не е само анорексията, която е действително сериозен проблем. Може да е първично недохранване, което е психично нарушение, но често има и вторично причинено безапетитие във връзка с тревожно-депресивни състояния, те са гранични, водят до намален апетит и оттам до поднормено тегло. Друга група пациенти са след операции на стомашно-чревния тракт, изгаряне на хранопровода, резекция на черва и при тях има трайно увреждане, което води и до нарушено хранене. Хроничното недохранване засяга и хората, които поначало имат стомашно-чревни заболявания, вродени или придобити ензимни нарушения. Голямата група на онкологичните пациенти също имат този проблем. Често пъти хронично болните не биват добре преценявани по отношение на повишените хранителни и енергийни нужди във връзка с основното заболяване, поради това те не се хранят съвсем адекватно и получават малнутриция (недохранване). Приемаме и пациенти, на които провеждаме хранителни терапии.

- Намирате ли, че хората вече се замислят повече върху храненето като основен фактор за добро здраве?

- Да, мисля, че има подобряване, но може още много да се желае. Съвременните хора са интелигентни, интересуват се. Всички медии предлагат теми, предизвикват дискусии по важни за здравето на човека неща, включително и храненето. А то върви с физическата активност - особено важен фактор. Така че съвременният човек е доста информиран и вече е по-отговорен за своето здраве.

- Но оставаме сред „първенците” по затлъстяване.

- Така е, защото физическата активност е съвсем недостатъчна, а и все още за храненето много може да се желае. Макар че виждам, младите майки са по-загрижени, по-информирани, опитват се да гледат по-здравословно децата си. В училище също се полагат грижи, различни кампании се организират, но още може много да се желае. От друга страна, хората станаха доста чувствителни по отношение на хранителната безопасност поради съмнения за некачествени храни и продукти, за различни добавки. Битува мнението, че се ядат отрови, защото има Е-та. Но тези технологични добавки имат своята роля, подлежат на нормиране. Малко в повече е този страх. Но недоверието се базира и на това, че някои производители не спазват правилата, злоупотребяват. 

- Като специалист препоръчвате да се храним предимно с...?

 - ...естествени, пресни храни, по възможност в сурово състояние. Нищо не може да ги замени. Както и приготвени топлинно, но пресни. Прясното месо безспорно е по-добро, отколкото замразено пиле, колбас или някаква месна консерва. Ако не може да са пресни, много добър вариант са замразените плодове и зеленчуци. 

 

Сподели във Facebook