Различният подход към пандемията
Ще се оправдае ли либералният модел на Швеция
Целият свят реагира на пандемията с усилени карантинни мерки, но има държави, които са избрали свой път за борба с COVID-19. И ако в Бразилия и Беларус той се отстоява от лидерите на страните, в Швеция се провежда под ръководството на главния епидемиолог Андерс Тегнел.
Режим все пак е въведен, но той не е строг и основните мерки са:
- Спазване на социална дистанция от метър и половина;
- Никой не задължава хората да носят маски;
- Ресторантите, спортните зали и повечето начални училища са отворени;
- Разрешени са събирания до 50 души;
- Полицията не спира и не пита хората защо се разхождат навън, властите по-скоро насърчават излизането от къщи;
- Пропускателен режим няма.
Отношението към този начин за справяне с пандемията е различен – едни се възхищават, други – критикуват. Редовите граждани по света обаче се изтощиха от самоизолацията и притесненията как ще изхранват семействата си, затова все по-често поддържат Швеция. През миналата седмица например демонстранти в Минесота излязоха по улиците с плакати „Да бъдем като Швеция“.
„Ако всички поемат отговорност, ние заедно ще преодолеем заболяването“, каза премиерът на страната Стефан Льофвен. Освен това нито една опозиционна партия не настоява за усилване на карантинните мерки. Допитване сред населението също показва, че шведите, както и преди, решително подкрепят подхода на държавата към пандемията от коронавирус.
Въпреки това много от тях доброволно спазват режима на самоизолация. Според статистиката броят на хората в Стокхолм, които са се движели из града в края на март, е под една трета от обичайното ниво.
В социалните мрежи жителите на Швеция описват пустите улици и спазването на дистанция, а много хора са се преместили в извънградските си къщи и вили.
Не може да се каже, че Андерс Тегнел няма противници. 22 водещи лекари миналата седмица призоваха властите в Швеция радикално и бързо да променят курса и да закрият ресторантите и училищата. Те получиха поддръжката на около 900 учители, които подписаха открито писмо.
Какво показва статистиката
На 21 април броят на заразените в Швеция се увеличи от 14 777 на 15 322, а починалите достигнаха 1765 души. Смъртността е 10,7%, което е по-малко в сравнение с Великобритания, Италия или Испания. В сравнение със съседните скандинавски страни обаче, където са въведени строги карантинни мерки, тя е девет пъти по-висока от Норвегия и два пъти по-висока от Дания.
Една трета от смъртните случаи в Швеция са регистрирани в старческите домове, в Стокхолм те са над половината. Затова на 1 април властите забраниха посещенията на тези домове, но вече беше късно. На 2 април вирусът отне живота на много възрастни хора в минимум 90 области.
Икономика или вирус
Всъщност Швеция провежда експеримент – кое е по-важно икономиката или пандемията. Според властите разоряването на страните, където е въведен строг карантинен режим, ще бъде последвано от самоубийства заради безизходицата, в която изпадат хората, както и до здравословни проблеми, провокирани от стреса, което ще доведе до допълнителни жертви.
Швеция продължава да се придържа към своя тактика в битката с COVID-19, която май се оказва балансирана и ефективна. Ръстът на пациентите на интензивна терапия чувствително се забавя и не заплашва с рекорд. В изследване, публикувано на 18 април, се посочва, че от 25 до 40 процента от населението на Стокхолм е прекарало заболяването, затова в края на май жителите на града ще постигнат колективен имунитет.
По прогнози на шведското министерство на икономиката брутният вътрешен продукт на страната ще се намали с 4%, безработицата ще достигне 9%, а бюджетният дефицит – 3,8% от брутния вътрешен продукт. В повечето държави, спазващи строги карантинни мерки, тези цифри са много по-негативни. Личното потребление в Дания и Финландия се е свило съответно с 66 и 70% - в Швеция то е намаляло с 30%. Безработицата в Норвегия е четири пъти по-висока от тази в Швеция. Бюджетният дефицит във Великобритания и САЩ вероятно ще бъде от 12 до 15%. Очаква се брутният вътрешен продукт на Великобритания да падне с почти 13% през тази година.
Дали шведите ще успеят да избегнат икономическия кошмар, заплашващ голяма част от държавите, борещи се с коронавируса чрез ограничителни мерки, ще покаже бъдещето. Засега властите, а и жителите на скандинавската страна са оптимисти, че ще се разминат с бедността, загубата на работа, а и на живот.